Поредното горещо и огнено лято мързеливо-спокойно се беше запътило към срещата си с есента. Нали бяхме микроскопични частици от мощно разтърсващата ни световна финансова криза, като че изразът „почивка на море” се беше превърнал в табу за разговорите ни и всеки от нас – само мислено се пренасяше нейде по знойните слънчеви плажове.
Не, че семейната ни история не познаваше и по-добри времена, но от само себе си ли – и аз незнам как, напоследък бяхме ограничили желанието за движение и опознаване на света до еднодневни и кратки уикенд- пътешествия, които ни се струваха хем по-забавни, хем лежерно-неангажирани с всевъзможни резервации, нощувки и хотели.
Вероятно, тъй щяхме да продължим и да я караме, ако спонтанното желание да захвърлим обичайните задължения и да поемем на изток – към морето, не ни накара да разгънем (..о, Боже,за кой ли път?!) картата на България и спешно да започнем издирването на най-подходящото място за нови морски приключения. Хм,е добре де – “приключения”, малко силно казано за обикновени, забележете! – автотуристи като нас, но – изживявания…нека това бъде правилната дума!
И тъй, в онзи сублимен момент, погледите на семейния съвет – в пълен състав при вземането на такова емоционално-значимо решение, започнаха трескаво да се кръстосват върху картографското изображение на черноморския ни бряг и мълчаливо притихнал – всеки търсеше своето най-желано кътче от север на юг и от юг на север.
Без думи, съвсем като по телепатия (както се пееше някога в популярна българска песен), само след минути, за всеобща радост – еднозначно, вече знаем къде искаме да бъдем! Спретваме набързо най-нужното за приятна почивка, захвърляме тягостните мисли от ежедневието, грабваме най- слънчевите усмивки и с куфари, пълни с багаж (е, няма как) и много пъстроцветно настроение, поемаме към вярната посока, сякаш придърпани от непреодолима притегателна сила.
Знам, че вече ще се запитате – еее, кое е това така желано и привлекателно място?! Но, още малко търпение и сами ще се досетите – сигурна съм!
В посока север-изток, след часове на път, в които приятното предчувствие се покачваше заедно с приближаването, пътят – като гъвкавото тяло на влечуго, все по-често започваше да се извива покрай необятната морска шир. В близост, от двете му страни, спретнати къщи и вили се кипреха зад огромни смокинови дървета, цветни градинки и отрупани с натежали от кехлибарени гроздове асми. Високи бели скали бяха обгърнали като в каменна прегръдка брега и го превръщаха в най-романтичното и чаровно кътче от северното ни море.
Лазурно-синята морска повърхност, лъскава като сатен, ту се криеше загадъчно от погледите ни, ту ослепително блесваше, окъпана в слънчевата светлина на последните августовски дни.
„Момчил”,”Сборно място”,”Белите скали”…Крайпътни табели услужливо ни подсказваха, че преминаваме през вилните зони на градчето, към което се бяхме запътили. Еееех, да си имахме и ние една виличка тука….пък макар и скромна, съвсем нескромно се размечтава всеки от нас, на глас…
И ето го! … Най-после!
Белият град на Черното ни море, е пред нас!
Досетихте се,вече,нали?!….Ами, да….Балчик е нашето място!
Балчик - спокойствие и очарование
След двегодишна – не нарочна раздяла с него, пак сме тук, а малкото морско градче – живописно разположено край малък спокоен залив, слънчево и усмихнато ни посреща за „Добре дошли!” с огромен надпис, кацнал на високо – досущ по холивудски.
Е…Балчик не е Холивуд, но е достатъчно красив, вълнуващ и харизматичен, за да ни накара да бъдем точно сега, точно в този момент – тук!
крайбрежно от Балчик
Сред многобройните предложения за настаняване, оказва се – дори само след един телефонен разговор, сме избрали семеен хотел точно в центъра на Балчик, в сграда – архитектурен паметник по думите на собственичката му. Това, допълнително, като че ли подсилва усещането ни за лятна морска магия, а ние – щастливи, току що захвърлили багажа си, тръгваме да преоткрием спомените си.
из наръчника Любими кътчета в България
Симпатични малки плажове – само на ръка разстояние, горещо канеха най-страстните събирачи на тен да не отказват парещите ласки на все още силното августовско слънце. Кокетни заведения от крайбрежната алея, с маси подредени на платформи буквално върху водата, лениво и примирено очакваха часовете на залеза, когато на влюбени двойки или шумни компании щедро щяха да предлагат възможности за приятно изкарване на вечерта.
В очакване на нови посоки
Новоизграденото яхтено пристанище в морския курорт ( за колекционерите на факти – трето по големина у нас ), превърнало се в уютен дом за безброй елегантни морски съдове, развихряше фантазията на всеки пътешественик и прибавяше необикновен чар към лицето на града.
Кресливите врясъци на чайки и гларуси се смесваха с обичайното за лятото разноезично жужене на тълпата от туристи, а ние доволни от внезапния си и категоричен избор, бързахме да се слеем с нея. Симпатично накацали по стръмните скатове, балчишките къщи – като мъдри свидетели, сякаш кътаха по таваните си прашни и пожълтели странички история от едни други времена.
за символите и вечността
Някъде, далеч по брега – почти като пустинен мираж, скрито зад воала на жежката мараня, се белееше минарето на лятната вила в Двореца на кралица Мария Румънска.
Поглед от Балчик към Двореца
Имала е вкус тази жена, мисля си, докато се взирам в далечината, в опит да очертая с поглед онова късче крайбрежно спокойствие, което тя с пълно право нарекла “Тихото гнездо”.
Тихото гнездо
Кой знае…дали пък, точно споменът за нейното присъствие тук не е спечелил на Балчик славата на „град на влюбените”….
още един поглед към Двореца
Даааа….продължавам докрай мислите си на глас – покрай обичайните занимания за една лятна почивка и този път няма да пропуснем да докоснем и преживеем това магическо кътче – Двореца, което щедро дарява посетителите си със своето необикновено очарование, тайнствени легенди за загадъчни семейни истории и събития от живота на румънския кралски двор, с богатството от уникални растителни видове, съчетани с отличната поддръжка и грижа за тях.
В света на кактусите
Приятното задоволство и предчувствието за щастливи дни, изпълнени с незабравими морски емоции, неусетно ни бе завладяло докрай и ни даваше малката, но достатъчно опияняваща доза усет за неповторимост на мига!
Цветен килим
Точно така…нашето неповторимо място беше Балчик. А може би Балчик – място за неповторими преживявания….Знам ли…както искате го приемете, но днес – споменът за него продължава омайно да ме връща все там – край високите белокаменни скали на най-белия град по Черноморието ни. Пренася ме през лабиринта от тихи и стръмни улички с надвиснали по дуварите дъхави смокинови дървета. Завърта ме по спиралата от тайни и мистерии, с които е обвит и ме кара да мечтая за поредното неочаквано завръщане…все там….
Автор: Николина Милкова
Снимки: Николина Милкова
