Красота, която може всеки ценител на красивото да вдъхнови.
България е малка по територия държава, но с невероятно богатство от природни забележителности. Всяка година си избирам маршрути из България и всеки път откривам все нови и непознати за мен красиви кътчета.
Едно такова красиво и малко познато място са Крушунските водопади. Те се намират се в местността „Маарата”, на северния край на Деветашкото плато, с. Крушуна, обл. Ловеч.
Една моя приятелка твърдеше, че са невероятно красиви и е задължително да ги посетя. Името на селото идва от вид сокол “Коршун”. Тази птица съществува и сега и населението я нарича каняк.
Теренът на село Крушуна и околностите се състои от варовити скали, карстови и бигорови образувания. Местността „Маарата” се намира в южната част на селото. Това е най-голямата в страната водна варовикова водна каскада с много прагове, тераси и водни басейнчета, богати растителни и животински видове. Тук могат да се видят най-различни карстови форми – кари, въртопи, валози, сляпа, полусляпа и суха долина, каньон (ждрело), пропасти, пещерни галерии и зали.
Беше 05.09.2009 г., последният горещ ден за годината. Тръгнах с кола за Крушунските водопади. До водопада се стига лесно. Има удобно място за паркиране. В деня на посещението имаше и мото събор и мястото гъмжеше от посетители. Вход за водопадите е само 1 лв. В близост до паркинга започва началото на еко пътека, която води до пещера, откъдето извира водопадът.
Бих казала, че тук природата изведнъж се превръща в екзотична и дива. Многобройните туристи се потапят в тип джунглеста растителност. Гледката е впечатляваща. Навсякъде струи свежест и зеленина. Озоваваш се в приказен свят от рекички, езерца и водоскоци. Водопадът води началото си от карстов извор. Главният водопад се спуска от височина 20 м, разделя се на няколко ръкава и създава още няколко водопада.
Беше изморително да вървиш по пътеките, но не от трудността на терена, а от горещото време – 36ºС. В близост до реката и водопадите е приятно, носят се водни пръски, по-хладно е и може спокойно да се диша. Цветът на водата е синьо–зелен, бих казала даже и с бял оттенък. Всичко около водните каскади е обрасло с мъх. Едно откъснато малко райско кътче, нетипично за климата на този район.
Реката е издълбала малки басейнчета в скалите. На едно такова място децата се разхлаждаха във водата и правиха акробатични номера. Намираха се и маниаци, които според мен правеха водни бани, тъй като слънцето трудно си пробиваше път из гъстата растителност. Понякога се налагаше посетителите да се изчакват по тесните пътеки за да се разминат.
През 13-14 век на това място се е намирала Крушунската обител на монаси-исихасти, за което свидетелстват и запазени скални ниши и килии. Районът е бил философски център на скални монаси – исихасти. Чрез послушание, въздържание, търпение и съзерцание на природата, исихастите се стремили към единение с Бога. Крушунските исихасти изцелявали болни, помагали на слепи да проглеждат. Те вярвали, че човечеството се нуждае от революция на ценностната система, като определящи принципи са любовта, мъдростта и истината. Нищо чудно защо това място има такова тайнствено въздействие.
Какво приказно и диво място.
Каква магия около теб.
Романтика.
Красота.
Подобни места са магнетични за мен и ме зареждат с положителна енергия до следващото пътешествие. Тук, на Крушунските водопади всеки пътешественик, който търси тихи и красиви места може да ги открие и с часове да им се наслаждава.
Автор: Даниела Маркова
Снимки : Даниела Маркова
