Приключение, дух, усещане, трепет…
Изпитвах жажда за нещо ново и много различно от всичко, до което се бях докосвала досега!
И ето, че се спрях на Пуерто Рико – необятен остров, изкушаваща мисъл, крачка към сбъдването на една мечта. Крайната дестинация бе столицата – Сан Хуан. А това е град, в който се сблъскахме с характерните за модерна Америка явления, но и усетихме една самобитна атмосфера, непокътната от времето, от нововъведенията. Противоречие, контраст…Но ето как противоположностите се допълват и успяват да удивляват човешката природа.
Имахме на разположение само седмица, в която исках да вкуся по малко от всичко – La Playa или плажът, Old San Juan – разкошният стар град и крепостта El Morro, местните плодове, кухня, небезизвестните коктейли Mojito, Cuba Libre, Daiquiri, забъркани от Bacardi Rum, фабриката на Bacardi – с най-голяма производителност на напитката за година, нощния живот, самите пуерториканци с тяхната топла кръв и горещи танци…
И още и още… Бях ненаситна, но уви – времето се оказа недостатъчно!
Бих нарекла себе си щастливка!
Няколко дни преди да поемем в посока Карибите, се запознах с едно прекрасно семейство – кубинци, вече 12 години пребиваващи на територията на USA-Флорида. Те ми загатнаха за това, което ме очаква на предприетото от мен пътуване. Бих казала, че почерпих информация от извора! Оказаха се истинска находка.
Предупредиха ме, че реалността извън хотелските комплекси е повече като в гетата. Това е самата истина, но пък именно там се усеща духа и културата на острова.
Къде другаде, ако не в Пуерто Рико да опитаме манго, папая, гуанабана, авокадо, ананас… Екзотика!
Отбихме се и във фабриката на Bacardi Rum. Обиколката беше впечатляваща. Запознаха ни с всички етапи при получаването на ром.
Old San Juan – старият град и крепостта El Morro!
Забележителна гледка към необятния Атлантически океан! Мъничко въображение и се пренасяме във времето, когато крепостта е служела за отбрана на града. Шест нива и повече ентусиазъм, за да ги обходим и покорим, под палещите лъчи на слънцето и омаломощаващата тялото влажност на въздуха.
Климатът е тропически, а водата…за нея бленувам и сега в дъждовните,есенни дни.
Вълшебство!
Посетихме Сан Хуан по време на дъждовния сезон – Септември. Но не останахме разочаровани, а напротив – насладихме се на тропическите дъждове и пейзажи, плувахме, докато отгоре ни се сипеха едри дъждовни капки, а пред очите ни се разкри магията на цупещите се дъждовни облаци, които идваха и бързо си отиваха.
Трябва да спомена, че благодарение на тези промени във времето опазихме кожата си от изгаряне и си осигурихме безболезнена почивка. Защото слънцето в онези географски ширини е жарко и немилостиво към зажаднелите туристи.
От колите се носеше шум, звучеше така характерния регетон.
Във веселие и закачки, много усмивки и вълнение преминаваха дните в Пуерто Рико. А нощите се изтъркулиха в ритъма на латино музиката и коктейлите.
Островът е обитаван от много и най-различни по вид гущерчета – малки и големи, с очарователна окраска и доста гостоприемни.
Разбира се, видяхме богата палитра от птици, от които интерес в мен предизвика зеленият папагал.
Няма как да опиша този чуден остров…нахвърляйки оттук-оттам по нещо, се опитах да провокирам нечие въображение.
А защо не и своето…
Не спирам да мечтая за местенца и кътчета по света като това!
Докато в един момент не се озова там…
Ето как мечтите се сбъдват.
Автор: Владислава Кръстева
Снимки : Владислава Кръстева
5 Коментари
много увлекателно и приятно написано.
За Пуерто Рико е нужна виза за САЩ, нали?
Много увлекателна статия в непретенциозен и приятен за четене стил. Събуди в мен най-топлите ми спомени от летните дни по дивите и безкрайни местенца в Португалия.
Плажовете и малките колоритни улички са вдъхновяващи.Наистина едно уникално преживяване. :)
Много Благодаря!!!Абсолютно съм съгласна с теб,че човек веднъж докоснал се до тези места,трудно би могъл да не ги пожелае отново и отново :)))
На мен също ми се искаше да отидем до Куба,но полетите от Америка са със специален статут ;) тоест няма такива :)Някой следващ път!!
Страхотна статия, напомня ми за усещанията, които изпитах, когато бях в Куба. Такива преживявания остават за цял живот и те карат да искаш още и още и да бленуваш за тези и други такива кътчета по света. Въпреки бедността, там животът те грабва с някаква особена магия и очарование.