Десет неща, заради които си заслужава да посетиш Истанбул

До преди две години само бях чувал за Истанбул. Град като град, но както казва журналистът Петко Бочаров – Да, ама не! Защо ли? В това човек може да се убеди само, ако посети този космополитен град. Още като наближиш крайните квартали, пътувайки с автобус, разбираш, че ще попаднеш в нещо невиждано досега. И няма как да е иначе – градът е дълъг 170 км и е широк около 50-60 км.

Разположен е на два континента и до колкото знам с това е уникален, защото няма аналог в света. Но по-шокиращо за мен беше колко жители са се вместили в този конгломерат – близо 17 милиона вече. А и като прибавим още 3-4 милиона туристи през лятото… Да, Истанбул е наистина космополитен град, в който има толкова много забележителни места – исторически, туристически, културни, търговски, че дори и аз за двете ми години престой не успявам да ги обиколя. И все пак ще се опитам да представя моята класация на „Топ 10” места, заради които си заслужава да посетиш Истанбул:

1. Най-големият МОЛ в Европа

ФОРУМ Истанбул

ФОРУМ Истанбул

На 17 ноември в Истанбул бе открит най-големият МОЛ в Европа – ФОРУМ Истанбул. Намира се точно до Централната автогара Есенлер, така че е много удобно и удачно това да бъде първата Ви спирка в града. МОЛът се простира на 225 000 кв.м. площ, дава работни места на 7 000 души. Очаква се да донесе приход от 500 000 000 ТЛ. В МОЛа е изграден голям аквариум, в който могат да се видят близо 10 000 морски вида. В района на магазина са включени още дава хипермаркета – ИКЕА и ПРАКТИКЕР.

Форум Истанбул - интериор

Форум Истанбул - интериор

Само за информация – доскоро рекорда за най-голям МОЛ в Европа се държеше от другия известен МОЛ в града – ДЖЕВАХИР.

2. Най-високата жилищна сграда в Европа

Сапфир

Сапфир

Скоро предстои откриването на най-високата жилищна сграда в Европа – небостъргача „САПФИР”. Намира се в район „Левент 4” на турския град. След завършването й в края на 2009 г., сградата ще се извисява на 64 етажа със 174 апартамента от 120 до 1100 кв.м.

Сапфир, Истанбул

Сапфир, Истанбул

Комплексът ще предлага още търговски център от 34 хил. кв.м, голф игрище, фитнес център и СПА с плувен басейн, обществени зони, ресторант. Проектантите на сградата са приложили и необходимите изисквания тя да получи сертификат за архитектура, съобразена с околната среда. Общата стойност на инвестицията ще е 200 милиона долара.

3. Пистата за ФОРМУЛА 1

Формула 1

Формула 1

Пистата за ФОРМУЛА 1 в Истанбул се намира в Азиатската част на града, на разстояние приблизително около 90 км от центъра на Истанбул. Трасето е разположено близо до летището в Азиатската част на Истанбул – Себиха Гьокчен.

Ники Лауда

Ники Лауда

Впечатляващата 5 378 километрова обиколка е изградена по идея на известния немски архитект Херман Тилке. Обиколката на пистата е с посока обратна на часовниковата стрелка и се характеризира с 14 завоя – от които 8 леви и 6 десни. Старт/ финалната права е дълга 655,5 м.

На пистата

На пистата

Впечатляващите удобства за зрителите, позволяват лесно да се следи състезанието и следват високите стандарти поставени от пистите в Бахрейн и Китай през 2004. Капацитетът на местата за публиката е 155 000, от които 25 000 се намират в основната трубина. Паркингът към пистата е с капацитет до 20 000 коли.

Български фен

Български фен

4. Миниатюрк Парк

Миниатюрк Парк

Миниатюрк Парк

Паркът Миниатюрк е разположен в квартал Сютлютдже на брега на Златния рог. В парка има над 100 миниатюри в мащаб 1:25 на всички известни туристически места или държавни учреждения в Турция. Разглеждането на парка доставя много приятни емоции.

Миниатюрк Парк

Миниатюрк Парк

Аз лично направих повече от 800 снимки, които ще са много незабравим спомен. На влизане в парка получавате карта на парка и билет с баркод, защото пред всеки експонат на стойка има четец за баркода. Когато прочете билета ви, машинката заговаря на езика, който и изберете при влизането си – английски, немски, френски, руски, като дава кратка справка за обекта, пред който се намирате.

Миниатюрк Парк- Св.София

Миниатюрк Парк- Св.София

Миниатюрк Парк

Миниатюрк Парк

В парка има и зелен лабиринт, дървен макет на Троянски кон и други забавления, направени единственo и само за децата.

Троянски кон в Миниатюрк Парк

Троянски кон в Миниатюрк Парк

В района на парка има още две интересни места, които заслужават вашето внимание – Музея на кристалите, където ще видите някои от известните сгради в Турция лазерно изгравирани в сърцевината на планински кристали и Музея на (бойната) славата – където подобно на нашата Плевенска епопея е пресъздадена битката при пролива Дарданелите на Чанаккале.

5. Крепостта Румели Хисар

Румели Хисар

Румели Хисар

Една от малкото изцяло запазени крепости с крепостни стени е крепостта Румели Хисар, която е разположена на европейския бряг на Босфора. През 1452 г. Султан Мехмед II издигнал тази крепост в най-тясната част на пролива. Над 10 000 роби, в течение на четири месеца, се трудили над изграждането на крепостта.

Румели Хисар

Румели Хисар

Днес Румели Хисар е изключителна туристическа забележителност. Това се определя не само от все още евтиния за турските стандарти входен билет – само 3 ТЛ, а и от прекрасните гледки, които се откриват пред туристите успели да изкатерят стръмните стъпала към стражевите кули. Те са общо 16 на брой – 3 високи и 13 ниски кули, които ограждат отбранителното съоръжение.

Румели Хисар

Румели Хисар

6. Кулата Галата

Галата

Галата

Кулата Галата е запазила автентичния си вид още от 15 век, когато бива съградена от камък. Историята разказва, че първоначално тя е била дървена и е ползвана дълги години като мелница и склад на смляното брашно. Днес кулата е само туристическа атракция.

Галата

Галата

Причината да я включа в моите „Топ 10” е невероятната гледка към Босфора, моста на Галата и залива Златния Рог.
Това място го препоръчвам за любителите на фотографията. Аз никога не забравям камерата си, когато водя моите гости да разгледаме това прекрасно място – наскоро направих изключителни снимки на минаретата стърчащи през огряната от слънцето мъгла.

Да не забравя да спомена, че цената за вход е 10 ТЛ. С асансьор се изкачвате почти до самия връх на кулата, където има три етажа. Първият е рецепция и санитарни възли, вторият е ресторант, а третият (най-горния) е следкарница. Цените са малко солени за джоба на туриста, но пък да изпиеш един чай или кафе, гледайки космополитен Истанбул от високо…Това изживяване си заслужава.

7. Пазарът на подправките (Египетския пазар)

Пазарът на подправките

Пазарът на подправките

От няколко години готвенето е моето второ Аз. Често ми се е случвало в България да не мога да намеря лесно и бързо дадена екзотична подправка. Пристигайки на работа в Истанбул, Пазарът на подправките беше първото място, което посетих и, както обикновено се случва, едно е да ти разказват, но друго е да го видиш със собствените си очи.

Пазарът на подправките

Пазарът на подправките

Тук думата „НЯМА” не съществува. Феерия от цветове на подправките, изобилие от ароматите им…Чайове, кафета, няколко вида пипер, сушени зеленчуци и плодове…

Изобилие на подправки

Изобилие на подправки

Рибният пазар не отстъпва по разнообразие на този за подправките. Всички видове риба, които можете да уловите във водите на Босфора и Мраморно море са изложени на големи тави сред много ледени кубчета. Не по-малко интересен е и пазарът за сирена и кашкавал…но моят съвет е да бъдете внимателни, защото хигиената не е сред най-добрите черти на турския бит.

8. Главната търговска улица „ИСТИКЛАЛ” и стария трамвай

Главната търговска улица е едно море от хора. Без значение кой сезон е и какво е времето – тук денонощно ще се сблъскате с тълпи хора – млади, стари, шикозно облечени, просяци, европейци, азиатци, африканци…Но освен с хора, на ИСТИКЛАЛ джадеси (улица – тр.) ще откриете изобилието и разнообразието от магазини и заведения за бързо хранене като в повечето от тях, освен живата музика на странстващи музиканти, можете да изпушите едно наргиле или да изиграете една табла.
Тази улица е открита арена за изпълнения на живо на млади и начинаещи музиканти и танцови ансамбли. Тук се провеждат първомайските манифестации, които обикновено завършват с изпочупени витрини и битки между полиция и протестиращи.

Трамваят

Трамваят

Голямата атракция обаче е старият трамвай, който се движи от началото на търговската улица – площад Таксим до нейния край – началото на улицата с музикалните инструменти и подземното влакче за моста на Галата. Отскоро е пуснато в експлоатация продължението на метро линията от площад Таксим до спирка Шишхане, което улеснява значително разходката по търговската улица. Моят съвет е – слезте до Шишхане и от там тръгнете на шопинг тур в посока площада.

9. Принцовите острови

Принцовите острови

Принцовите острови

Историята разказва, че Принцовите острови – Къналъ ада, Бургаз ада, Хейбели ада, Буюк ада и Седеф ада – носят името си от това, че тук са били заточвани непокорните принцове и принцеси от султанския двор. След като посетиш веднъж островите разбираш, че всъщност това едва ли е било заточението, каквото го познаваме от романите за граф Монте Кристо.

Принцовите острови

Принцовите острови

Природата на островите е прекрасна, въздухът е чист, морския бриз разнася навсякъде апетитни миризми от множеството семейни барбекюта в парковете, кръчмите и ресторанчета, навсякъде се чува глъчка от децата, които играят или се гонят. Понякога можете да се стреснете от звънчетата на колелетата, с които местни хора и туристи обикалят из островите или от тромбите на файтоните, които са един също много удачен вариант за разходка по островите.
За жалост финансовата криза принуди асоциацията на файтонджиите да вдигне цените за обиколка до стряскащите 50 ТЛ.

Файтоните

Файтоните

Принцовите острови са любимо място за разходка на истанбулци. Тук има доста места за плаж, но аз бих ви препоръчал да си платите на частен басейн. Класата на обслужване, а и чистотата са на необходимото ниво. Иначе тук ще откриете множество ресторанчета и кафенета, в които разнообразието от рибни деликатеси, скари и кебапи, бюреци, бисквити и кексчета е впечатляващо. Корабчето за островите тръгва от фериботна спирка Кабаташ.

Из улиците

Из улиците

Имате две възможности за избор – ускорения кораб, който достига до островите за около 50 минути, тъй като не спира никъде преди остров Буюкада или обикновения кораб, който пътува почти час и 45 минути и спира на всички възможни морски гари.

10. Къщата от тв сериала „ПЕРЛА”

Къщата от тв сериала ПЕРЛА

Къщата от тв сериала ПЕРЛА

Това е новото чудо на Истанбул за българските туристи, след като телевизионния сериал придоби такава популярност в нашата страна. Къщата е разположена на азиатския бряг в квартал Кандили.

Къщата от тв сериала ПЕРЛА

Къщата от тв сериала ПЕРЛА

Лесно се разпознава заради трите броя антични колони поставени в двора близо до пристана на къщата. Може да се види отблизо, ако се качите на круизно корабче по маршрут: моста на Галата – моста Фатих Султан Мехмед и обратно или ако вземете ферибота от морска гара Бебек и слезете на морска гара Кандили. За съжаление, къщата е обитаема и собствениците и едва ли разрешават посещения вътре в нея.

Това е моята класация „ТОП 10” на местата, които си заслужава да посетите, но дори и да не успеете да видите всички забележителности изброени от мен съм сигурен, че ще прекарате незабравими мигове в космополитния Истанбул.

Автор: Ивелин Инджов
Снимки: Ивелин Инджов

Публикувано в категория: Пътеписи, участващи в конкурса 2009 г., Турция | Тагове: , , , , , , , , , , , , , , , , | Коментарите не са разрешени

Селото

Един ден зад мрежа от спомени и снимки, новоселците ще говорят за старите жители, но няма да носят техния дух. Друг етнос, други мечти, терзания и вълнения. От бабините приказки не остава нито една – а те бяха магически.

osenec1

Село. Улиците му прашни. Гьоловете зелени, а на центъра, до чешмичката, патки пасат. Нищо не се променя в него само вятърът клати клоните. Три пъти си е менило мястото, но откак е слязло между реките вече не се е помръднало. Гърда могила и тя на едно място седи, та слънцето кога захожда все зад нея се крие. Пуста и изоставена в единия край на стража стои воденицата. Над нея е пуснал своите грани, като орлови криле, стар орех. Под тях шумоли реката, кротка и ленива, сякаш всеки момент ще заспи. Спускаш се по пътечката и газиш бос в нея.

Полянката отгоре е осеяна с ароматни теменужки, а под краката ти масивна бяла скала и старите корени на орехови дървета. От лявата страна брегът е по-нисък и полегат, а от дясно бликат малки изворчета. Всяко лято ги брояхме и проверявахме. Сега реката е още по-уморена и запусната. Децата не искат да газят водите и, защото по двата склона на стръмния и вече бряг е пълно с боклуци. Теменужките пак цъфтят, но загубиха аромата си.

Мотенската чешма оваяна за себап, ту тече, ту спира. Някога на поляната до нея самодиви китно хоро виели, а после си перяли ризите – на лунна светлина да ги сушат. Овчарите се криели в храстите, дано една от тях да си уловят, но най-често се прибирали с крадена моминска китка.
А булките били красиви под червените була и дъхави невестински венци.

Тръгнеш ли по пътеката към гората стигаш до Мотенската чешма. Там има перило за килими и място за игра. Някога полянката отпред беше огласена от детски смях и гласове на строги възрастни. Сега някой приватизира това место и то потъна в забрава. Недалеч по пътя за Русе се намира могила с формата на женска гръд – Гърда могила. Всяка вечер тя крие в пазвите си слънцето. В срещуположна посока, ако вървиш направо, стигаш до Почивала, една местност с предистория. Нарекли са я така при поредната смяна на местоположението на селото. Този път е свързвал стародомци с новодомци. Понеже се изкачва стръмен склон на неговия връх хората са спирали за почивка. В подножието му се е намирала най-голямата селска чешма, но сега тя е на дъното на язовира. Комунизмът погреба и нея. Баба ни казваше, че в сравнение с всичките седем чешми тя изглеждала като тяхна майка, толкова голяма била.

osenec2

Следваме пътя на отточната река. Първо през пролетта ще видим гората на бутурчето / местен вид мини циклама /. То е дребно лилаво цвете, което хората вероломно берат и унищожават, но все още се бори за своето място под слънцето.

По реката, по реката и се връщаме отново в село. Ще минем покрай църквата, защото на отсрещния бряг се намира старото училище. До него има живописна полянка, на която връзват коне. Река, коне, билки и синьо небе ….. Отива си тази картина, само нощем се явява в сънищата ми.

От там през центъра ви връщам в нашата махала. Една вече футуристична картина. Точно срещу судормата на баба има полянка с чешма и тополи. Вечер вятърът си играе загадъчно с клоните им, а луната рисува млечни пътеки по малката вада.

Вадата е всъщност мини река, която отнася излишната вода от Илиолта чешма в реката. По жътва светулките я правят още по-загадъчна със своите блескулки. В това вълшебно местенце се оглеждат звездите и се карат коя е най-блестяща. Ние лягаме в тревата и се сливаме с природата, после ядем пердах за зелените дрехи, но какво пък ….сега помня духа на селото!

Кой знае днес, че чешмите, оваяни за себап имат уникална пречиствателна система? – по протежение на тръбите са сеели орехови дървета. Мощните им корени пробивали тръбите и растяли на воля. Орехът пиел вода и я пречиствал за хората. Орехова вода – глътнете си от нея и не ви трябва нищо друго. Това е сладка вода – и зиме и лете студена и кристално чиста.

osenec3

Днес селото пак е там, залостено между двете реки. Хората вече не са същите… Само вятърът клати клоните на дърветата и Гърда могила крие в пазвите си слънцето. Орехът не опази воденицата. Мотенската чешма пресъхва в нечия частна нива, Илиолта пък е консервирана под бетон и грозни… кравешки… “неща”.

Някъде там в късчетата на разпиляното ми детство един глас крещи мълчаливо…… – НЕ УБИВАЙТЕ СЕЛОТО! – аз още го обичам!
То чака детско краче да мачка зелена тревица и дете да пищи от щастие!

osenec4

Автор: Лилия Пенчева
Снимки: Лилия Пенчева

Публикувано в категория: И-О, Пътеписи, участващи в конкурса 2009 г. | Тагове: , , | Коментарите не са разрешени

Геният и музата(част 2)-замъкът Пубол

Към Геният и музата(част 1) – Фигерас, театърът- музей на Салвадор Дали

Красив есенен ден. Нищо, че е средата на ноември. Поля без край, неистова тишина и спокойствие и един старинен каменен замък с прекрасна градина и монашеска простота. Замъкът Пубол.

Градината на замъка Пубол

Градината на замъка Пубол

Казват, че любовта на Дали и Гала била велика.
“Аз я обичам повече от баща си, повече от майка си, повече от Пикасо. И даже повече от парите” – написал Дали на Ф.Гарсия Лорка.
Гениалните му картини я правят безсмъртна. Написва множество статии за нея. И не само това, ами добавя в подписа си нейното име и започва да се подписва – ”Гала Салвадор Дали”.

Плакат на стената в замъка

Плакат на стената в замъка

Интересна съдба имат участниците в този мистичен, легендарен и съдбовен съюз. Сега вече кое точно е истината и кое точно – легендата, не може никой да твърди със сигурност. Защото истинските участници са в небитието, а след тях остава само спектакълът, режисиран от самия художник.

Поглед от терасата на замъка

Поглед от терасата на замъка

Дали е роден през 1904 г., в едно с манията си за величие, с ексцентричността си и с огромния си талант, които започват да се проявяват още в ранна възраст. Свит и стеснителен като малък, той е твърдо уверен, че е гений, от когото светът един ден ще се възхищава. Може би, защото е роден точно 9 месеца след смъртта на брат си и наречен Салвадор – което означава „ спасител”. Ранната смърт на майка си приема като обида и никога не и прощава. Бащата пък, след смъртта на жена си, се оженва за вдовицата на своя брат.

Салвадор Дали притежава не само талант, ами и странна биография. Това, което смята, че дължи на родителите си е: да се изплюе върху портрета на майка си и да изпрати плик с малко свой генетичен материал на баща си…До тук с почитта към родителя…

В своята автобиография пише, че още в детството си е знаел, че любимата му жена ще се казва Елена и ще има плоско, момчешко тяло. Сам разказва как имал различни страхове, страдал от чувство за вина, имал странни фантазии. И до срещата си с Гала, всички знаят, че е бил девствен. Да, талантлив, есктраваганатен, малко луд – но в онези времена идва Фройд и да си луд става модерно. И все пак – нещо не достигало…

Кътът на Дали в замъка

Кътът на Дали в замъка

По това време Елена Дяконова / това е истинското и име/ е съпруга на френския поет Пол Елюар. Истинското му име е Еужен Грандел и се срещат в Швейцария – и двамата млади, често боледуващи и изпратени там от семействата си, за да се лекуват. Влюбват се, той и пише стихове, а тя измисля имена за себе си – Гала / от галочка – лястовичка, свободна птичка/ и за него Пол Елюар. Той ще бъде велик поет и това артистично име му приляга. Тя пък, винаги си е мечтала за живот във висшето общество и след брака си с Елюар получава всичко на куп – женена е за любимия си, имат дъщеричка – Сесил, жилище в околностите на Париж и бляскав аристократичен живот. И все пак, нещо не достигало…

До 1929 година, когато семейство Елюар заедно с още две семейства се отправят в Испания. На гости на Салвадор Дали, който изгарял от нетърпение. Посрещнал ги на портите на замъка си и дори свикналите на всякакви гледки сюрреалисти били сащисани от това, що се изправило пред погледа им:

Дали – в кърваво-червена риза, раздрана отвсякъде, лицето – омазано с кози екскременти, едното око – гримирано в черно и почти не си личало, а отдавна изсъхнала роза, забучена зад ухото, довършвала картинката.

Той ту държал ръката на Гала, ту събувал обувките и, целувайки я по петите, ту се опитвал да и обясни виденията си, посред непрекъснато бликащ истеричен смях и гледайки я в очите с погледа на изплашено, но вярно и предано животно.

”Мое малко дете! Ние никога повече няма да се разделим с теб!”- това е отговорът на Гала. И се оказва наистина така – разделя ги смъртта след 53 години съвместен живот. Гала се превръща за него в любима, в майка, в любовница, мениджър, счетоводител, рекламна агенция, съвършената сметачна машина и всичко, каквото се сетя.

Гала внушила на Салвадор увереност в себе си, възхищавайки се на абсолютно всичко, което той правел. Художникът измислил смокинг-афродизиак, накичен с чаши за вино, телефон-омар, диван-устни, разтеклите се часовници и още какво ли не. На международна изложба на сюрреалистите той се явил, за да прочете лекцията си във водолазен костюм и изведнъж въздухът му свършил и той започнал да се задушава. Публиката ревяла от възторг, на всички им се струвало, че това е част от представлението. Гала успяла да притича в последния момент, понеже ключът от шлема бил у нея. Дали още веднъж се убедил, че без нея не може да преживее и десет минути:
“Ако не полудях, то е защото тя пое на раменете си бремето на моето съществуване… Гала стана солта на моя живот, циментът на моята личност, моят фар, моят двойник, моят аз”, признава прочутият художник.

Параклисът пред замъка

Параклисът пред замъка

Двойката била известна със страстта си към парите. Съпрузите се установили в Калифорния и Гала започнала да строи своята финансова империя, като искала пари от всички и за всичко – за интервюта, за надписи върху чорапи, тениски, вратовръзки, чаши, съдове, парфюми, играчки и къде ли не – само да е по – скъпо платено. Колкото повече растяла славата на Дали, колкото по – голяма ставала реката от пари, която се стичала към тях, толкова се увеличавала и страстта на Гала към младите мъже. А Дали и позволявал всичко. Само че, както стана ясно – тя обичала талантливите мъже, а след Салвадор за нея друг такъв не се появил.

След връщането си в Европа, те вече били завоювали Америка, като на първата изложба на Дали картините се разпродали само за половин час, а на другата сутрин те се събудили богати, световно известни и скандални. Били постигнали всичко, за което са мечтали. Това са техните „златни времена” – цели три десетилетия, от 1948 до 1978 г. Гала и Салвадор Дали са обгърнати от лукс, обожание и страхопочитание. Вратите на светското общество са широко отворени за тях по целия свят и не само това – те са в мир и с Ватикана и с Франко. И продължавали да бъдат влюбени, скандални, разточителни и своенравни.

Елемент от интериора на Пубол

Елемент от интериора на Пубол

За мен е спорен въпросът дали Гала е музата на Пол Елюар и Салвадор, и дали без нея те биха били това, което са. Или просто е имала точния поглед и способността да прозре и разпознае таланта. Моето лично мнение е, че тя определено има заслуга за насочване и менажиране на безспорния талант на Дали в правилната посока – тази на известността и на парите. До там, че в края на живота си те просто се чудели по какъв по – шантав начин да ги харчат – подхвърляйки чек за 1 млн. вместо трамваен билет, изигравайки ги на рулетка или плащайки огромни суми на млади любовници или за кранчета от чисто злато в банята…

Огледалото на Гала

Огледалото на Гала

В началото на тяхната връзка, когато само си мечтаели да бъдат богати, Салвадор Дали обещал на Гала замък. Никога не забравил своето обещание и когато се върнали от Америка и подарил замъка Пубол през 1968 г. В замяна на това, обещал, че няма да престъпи прага без да и поиска писмено разрешение. От гордост, никога не го направил…

В прекрасната градина на замъка стои „Слонът с крака на комар” и подобно на фигурите на Гауди неочаквано и от странни места бликват водни струи. Каменни пейки, кътчета за почивка, красиво езеро, над което бдят барелефи с образа на любимия им композитор – Вагнер. И навсякъде кипариси – друго любимо нещо на Дали.

Любимите кипариси на Дали

Любимите кипариси на Дали

На двора, сякаш очаква своя притежател стои една от колите на Дали Датсун.

Една от колите- Датсун

Една от колите- Датсун

А в гаража – един от 17-те му Кадилака.

Кадилак-любимата марка на Дали

Кадилак-любимата марка на Дали

Интериорът на замъка е изцяло по идея на Гала, едновременно прост и елегантен.

В замъка

В замъка

Страхотна е гледката от задната веранда – безкрайно поле с една невероятна тишина и спокойствие.

Мястото за почивка с изглед

Мястото за почивка с изглед

Синята стая, стаята за гости, мястото за хранене, личният кът на Гала – всичко е запазено така, както го е оставила самата тя.

Спалнята на Гала

Спалнята на Гала

Красивата баня, с кранчета от истинско злато и страхотни мозайки по стената.

Ваната на Гала

Ваната на Гала

Казват, че в замъка били приготвени два саркофага, с отвори отстрани, за да могат и в смъртта двамата с Гала да се държат за ръце…Не станало така. Той наредил да я балсамират и облечена в любимата си червена рокля на Диор да бъде погребана.

Под този кон е криптата на Гала

Под този кон е криптата на Гала

Самият той не отишъл на погребението и надживял любимата си жена със седем години. След смъртта и не сътворил нито едно шантаво дело, не нарисувал нито една картина и загубил желанието си за живот. Оказало се, че без Гала наистина няма Дали.

Това е историята за гения и неговата муза. А може би, историята на една любов…

Автор: Валерия Костова
Снимки : Валерия Костова

Публикувано в категория: Интересни творци, Испания, Пътеписи, участващи в конкурса 2009 г. | Тагове: , , , , | Коментарите не са разрешени
Начало | Партньори | Публикуване на статия     Copyright ©2025. POBLIZO.COM - През очите на пътешественика. Пътеписи