Уважаемий читателю,
думите,които предоставям на твоето благоволение няма да те проводят до загадъчните места на планетата, нито до някое задрямало селце,гушнало се кротко в пазвата на роден балкан!
Ще се опитам да ти покажа една…ежедневна гледка, толкова ежедневна,че мнозина
я намират за досадна!
И така, подавам ти добронамерената си длан, любезний читателю,за да се качим в …автобус № 111 на спирката до Кооперативния пазар в кв.,, Люлин,,- София по посока към кв.,,Овча купел,,.
Преминали успешно през купчината огризки,опаковки и др. по-отблъскващи неща
около спирката, се озоваваме в сравнително нов автобус. Автобусът е пренаселен -както винаги ,но ние се промъкваме до щастливоосвободилото се място за правостоящи- до прозореца и леко открехваме люка му.Автобусът потегля по маршрута си лъкатушейки между спрели и движещи се превозни средства,сред неугледни и тъжни сгради…
След две-три спирки очите ни внезапно се освобождават от оковите на асфалтово-бетонната джунгла, а Погледът-усетил полъха на свободата птица, полита стремително над открилото се тревисто море осеяно с очакващи хълмове и долини, и летейки с цялата си скорост се стреми да обходи върховете на синеещата се Стара планина,прехласнато прелита над Три уши (едва се сдържа да не дръпне някое от ,,ушетата,,) и хвърчейки поема на Запад- над Банкя и Люлин планина !
Очите се напрягат да погълнат колкото се може повече от простора, опипват хоризонта чак до Сръбско, усещайки ,че съвсем скоро Погледът ще помръкне от неканено-изникващите грамади пръст, кал , камъни и други подобни от захвърления пътен строеж до отклонението за Банкя!
Но, и това е временно! Поели свежите потоци на вятъра(през отворения люк), радостното усещане от ,,извънградското,,пътешествие отново ни спохожда ! И отново Погледът е въодушевен и даже му се иска да се… бухне в микроскопичното езеро изскочило от дясно на автобуса (до разклона за Суходол), но не го прави, за да не смути неколцината отдъхващи рибари по край бреговете му и да не уплаши езерцето, захласнало се по оглеждащо се в него облаче!
От лявата страна на автобуса пробягват варосаните стени на самотен параклис,
предвидливо(но…неудачно-до шосето?)построен за предупреждение към бързащите
водачи на МПС-да не бързат прекомерно за Там..за където всъщност сме се устремили всички-всеки с времето си…! Случаен крайпътен камък-паметник(нечие лобно място) подсилва същото послание!
И отново Погледът ни се извисява и рее свободен(този път от лявата страна на автобуса), милва миражните върхари на забулилата се Стара планина,спуска се над къщя, дръвчета, хълмове,ливади,над жилищни квартали с припичащи се блокове, тук-там унило-стърчащ замлъкнал заводски комин от унищожено промишлено предприятие…
Меланхолията по отминалите дни се стаява и по клонките на есеннообагрените дръвчета и храсти изобилстващи сред смълчани падинки и хребети… Радостта от полета на Очите обаче, отново взима надмощие и пак Погледът набира скорост над усмихващия се град, нищо,че ще бъде сритан от връхлитащи тирове, нервни камиони и още по-лошо, от отблъскващи,недодялани петна- сгради с камари захвърлени строителни, авто, горивни и всевъзможни други отлежаващи материали, нарочно струпани до самия ръб на шосето, ехидно хилещи се над нашето безсилие, подиграващи се с всички и всичко!
През това време хребетът на Люлин планина (от дясно на автобуса) наедрява мощно
опитвайки се да докосне Залеза над Горна Баня. Тъмночервения диск на умореното Слънце бавно се плъзга и разтваря над Люлинските върхове, за да взриви хоризонта в мека, червена тишина!
Приближавайки покрайнините на кв.” Овча купел” шосето описва дъга за да поздрави
добреосъществената сграда на ” Wolksvagen “( от ляво) и спускайки се покрай събиращите последни слънчеви лъчи жил.блокове, се озовава на спирката на ул.” Монтевидео” където слизаме от автобуса. Шосето продължава да се свлича надолу за да предостави на очите ни озарената от Залеза падина на Околовръстния път, поруменяла чак до Бояна.
Пътешествието ни продължава по ул.”Монтевидео” към Нов Български Университет,където ще правим справка в ” Департамент по музика” намиращ се на последния етаж на сградата.
И ето тук, Очите най-накрая са доволни знаейки,че ще утешат очакващата Душа! Утеха,породена от магнетичното притегляне на открилата се очарователна панорама!
Извисилата величествена снага Витоша внимателно спуска склонове на юго-запад-чак до Лозен и образувайки едно плато-бебе се слива с кротките очертания на Средна гора и загърналата се в синкава одежда Стара планина.
Очарователен, магически кръг, магия овлажняваща очите с хубост! А в кръга се усмихват лицата на жилищните квартали със своите стари и нови сгради, близки и далечни, бедни и богати, различни, но еднакво озарени и стоплени от добродушния, благороден Залез!…
Ние отново летим над града с мечтите и поривите си и отново се превръщаме в птици разбирайки, че само на птиците е дадено да усетят Красотата на заобикалящия ни свят!…
И така, любезний читателю,оставям те там- горе, за да се наситиш на очарованието
и мъдростта на гледката!….
Автор: Асен Агалиев
