Чудото Гюргич

Фоторазказ с елементи на разсъждения
Едва ли е задължително да се прелита над морета и океани, за да се видят нови и интересни места. Както са казали умни хора, красотата е навсякъде, стига да имаме очи да я видим. Има я и по места, които не участват в класациите за новите чудеса на света.
Едно от селцата, които са ме удивлявали със своята неповторима хубост е Гюргич – зрънце от Див(н)ия Северозапад. Открих го преди две години и не пропускам възможност да го откривам отново и отново в различните сезони на годината.

Ако пътувате от София, достатъчно е да следвате международния път Е-79. По-пряко, а и по-красиво, е до Монтана да се стигне през прохода „Петрохан”. Любителите на цивилизацията могат да обиколят и по магистрала „Хемус”, после – по отбивката за Ботевград и Враца. От Монтана се следва стриктно Е-79 и след 30 километра е табелката за Гюргич.
В туристическите справочници пише, че тук са последните разклонения на Белоградчишките скали, наричани от местните хора Момини скали. Но това, което ще видите още на влизане в селото е развълнувано каменно море. Червеникавите пясъчници за застинали във времето като истински по-малки и по-големи вълни.

12

По камъните са нацъфтели мъхове и лишеи с невероятни форми и цветове.

22

Срещу каменното море е язовирчето. Местните не му обръщат внимание, щото си имат и голям язовир. Понякога мятат въдици там.

32

Горичките около селото са пълни с всякакви гъби. Около младите борови насаждения има изобилие от рижика и масловка, която тук наричат боровица.

42

По пътя към центъра се вижда казана. Фасадата му е изрисувана от ръката на незнаен местен талант. С чиста гюргишка гроздова ще ви почерпят. Но, ако искате да си изпечете ракията там, ще ви обяснят, че тук се работи с количества. Трябват ви поне 200 кила комина, за да се зареди най-малкият от трите им казана.

51

В кръчмичките в центъра се обсъжда как в равнината дават и по 25 лева рента на декар, а пък от техните планински нивички никой не се интересувал. Тук се гледат мачовете на националния отбор по волейбол и се коментира участието на местния футболен тим в турнира „Ружинско лято”.

Селската църква е строена през тридесетте години, но така си останала недовършена.
71

В нея са нахвърляни иконите и църковните книги от старата църквица, която съборили, за да строят новата.

81

Преди няколко години добри хора дали пари за построяването на ето този китен параклис. Вратата му е винаги отворена. Всеки сам си взема свещичка и оставя стотинки, които никой не краде.

91

Гордостта на гюргичани е язовирът в местността „Бабу”. Всяка година през август тук се прави събор, а концерти изнасяли разни фолквеличия.

101

111

Самият връх „Бабу” е обвит в легенди за скрити съкровища и редовно иманяри обръщат малкото останали на това място следи от антично укрепление.

121

Ако не сте добри в катеренето можете да стигнете поне до мястото, наричано от гюргичани „Широка пльоча”. Гледките над Гюргич са главозамайващи.

13

Снимката, признавам си без бой, не е моя. „Откраднах я”, за да я видят повече хора. Все пак си посипвам главата с пепел.


Неволите на планинците можете да обсъдите със случайно срещнат по пътя овчар.

14

Кръгът се затваря при момините скали над селото. Скачали ли са моми от тях не знам.

15

Ако много ви е харесало тук и проявите интерес, бай Златко ще ви предложи да си купите къщата му за 3 000 лева.
– Ако ви поискам 3 500 лева ще се пазарите, а така няма да има нужда от пазарене, заключава дълбокомъдрено той.

16a

Дори и да не решите да ставате гюргичани, пътуването до там си заслужава. Още повече, че това чудо се намира само на трийсетина километра от модния напоследък за туристически посещения Белоградчик.

Автор: Валери Стоичков
Снимки: Валери Стоичков

Публикувано в категория: А-З . Тагове: , , , Коментарите и trackbacks са забранени.

8 Коментари

  1. Георги Цанков
    Изпратен 29.12.2013 на 13:41

    Да, наистина е много красиво!! :)) Мисля, че само това за селската църква не е правилно, тя е била построена, но е била разбита и ограбена..:x

  2. pavlina dimitrova
    Изпратен 31.08.2010 на 19:57

    PREKRASNO E. Tuk izkarvax letnite vakancii kato dete i pazq mnogo krasivi spomeni

  3. Ваня Илиева
    Изпратен 12.08.2010 на 8:41

    Освен,че е райско кътче и хората са уникални,имат своя по-различен мироглед и може да чуете такъв интересен диалект,че на “чуждинците“ често им е трудно да разберат за какво се говори.
    Моя баща е родом от там и аз имам щастието да съм отгледана там до 6та си година а и след това нигога не пропуснах ваканция или отпуска за да отида.А и повярвайте,отиде ли веднъж човек там винаги се връща.

  4. iordan iordanov
    Изпратен 31.07.2010 на 13:35

    Az sum ot tova selo i e mnogo hubavo tam,prirodata,vuzduhat i vsichko drugo.Tam jiveqt baba i dqdo az redovno hodq tam i vsqko lqto sum tam vseki udoben moment gledam da sum tam.Tam se sybirame vsqka vecher i kopunqsvame.Tova e ot men koito ide v tova selo nqma da sujelqva vuv nikakuv sluchai>

  5. Gergana Petrova
    Изпратен 25.03.2010 на 21:40

    Майка ми и баща ми са от това село.Като ученици, всяка ваканция с брат ми сме ходили там.Наистина е много хубаво.И до днес неспираме да ходим там защото е много спокойно и човек може да си почине на 100%.Въздухът е много чист.Пожелавам на всички, които все още не са ходили в село Гюргич, да го направят, няма да съжаляват, а напротив, ще поискат да отидат още веднъж.

  6. Borqna Martinova
    Изпратен 26.01.2010 на 18:56

    Tova e unikalno karsivo selce.Az ne sum rodom ot tam no moqta baba e chista giurgichanka:)Vsqka godina kolkoto i da sum zaeta s rabota i uchilishte se starq da otdelq pone po 3 dni za da otida tam i da se naslajdavam na prirodata i spokoistvieto.Tova lqto reshih da pokaja seloto na moqt priqtl(chovek poluchil obrazovanie v USA jivql v shotlandiq,garciq,rusiq i mn dr)dosta mi beshe trudno da go nakaram da otidem zaedno prosto zashtot toi nz kude otiva(a i ne e obikalql tolkova i bulagriq otkolkotov chujbina)no ne suglasi…Kogato ve4e otbihme za seloto,negovoto konsetvativno mnenie se prevarna samo v marmorene..”Kude me vodish sega,zashto mi e da hodq na nqkakvo zabutano selo i t.n.”parvata ve4er toi po4t ne govoreshe chuvstavshe se dosta nekomfortno za razlika ot men(dosta chakah da si piina ot vinoto na dqdo i da pohapna ot gozbite na baba)tam prekarahme 6 dni.postarah se da mu pokaja vsichki zabelejitelnosti v okolnostta(Magurata,ezeroto Rabisha,Belogradchishkite skali,Babu,qzovira dori stignahme do Chiprovci)kogato si tragvahme kum Svishtov sprqhe vuv Vraca da piem po kafe i go zapitah “na si li dovolen ot pochivkata i mestata koito ti pokazah” togava otgovarut my ne me uchudi mn”naistina li sushtestvuvash takiva mesta v Bulgariq,kakto gi opisvat starite poeti!ne moga da povqrvam tova mqsot me izumi s krasotata si”!!!Dano vsichki sa na tova mnenie…ima i mnogo drugi mesta v Bulgariq neznaini za mnogo hora i sashto tolkova krasivi…

  7. Stillica
    Изпратен 22.01.2010 на 16:48

    Мястото наистина е много красиво. Аз съм от Гюргич, но в последните 10г живея и работя в София, и почти не ходя там. Лятото на 2009г отидох, заради събора който се провежда август месец на “Горния язовир”(така го наричаме)……За мен селото е райско кътче, в което времето е спряло. Хората са добри и гостоприемни. Легендите за Бабу и съкровището в него са интересни и вълнуващи. Баба ми разказваше, че на Бабу има пещера, в която е закопано голямо имане. Навсякъде било било обрасло и не можеш да откриеш входа на пещерата, но ако все пак успееш и влезеш в нея на третото стъпало, всичко под краката ти се отваря и пропадаш в пещерата при имането и там те убиват змиите, които го охраняват. И така никой не успявал да излезе жив от пещерата и да разкаже какво е видял там.

  8. Деян Делев
    Изпратен 21.12.2009 на 19:07

    Много добре написан и илюстриран материал!!!
    Поздравления!!!

Начало | Партньори | Публикуване на статия     Copyright ©2022. POBLIZO.COM - През очите на пътешественика. Пътеписи