Турция– Истанбул, Немрут и Кападокия

Идеята да това пътуване даде Бети – запалена пътешественичка и неуморим шофьор. Държа да отбележа, че когато го замисляхме още никой в България не беше чувал за сериала “Перла”. След сериите, в които действието се развива в Кападокия нашето пътешествие и Кападокия се радваха на засилен интерес.

Идеята ни беше да посетим Кападокия и Немрут. Поразровихме се из нета, купихме си самолетни билети за централната част на Турция, а за екскурзиите из страната се доверихме на местна агенция. И така след стабилната организация един мартенски вторник на 2009 потеглихме от София и към 9 вечерта бяхме в хотела в Истанбул.

Следващият ден беше посветен на разходка из Истанбул и проучване на въпроса с оставянето на колата на паркинга на летището. Няма да се спирам на основните забележителности на града, защото повечето хора са ги посещавали. Ние също и затова решихме този път да влезем в Йеребатан Сарнъджъ или Цистерната на Базиликата. Горещо го препоръчвам, защото усещането да си заобиколен от толкова много вода и колони в полумрака е невероятно.

Цистерната на Базиликата

Цистерната на Базиликата

В четвъртък рано сутринта оставихме колата на летището и взехме самолет до Кайзери, като уговорката с агенцията беше да ни вземат с кола и гид от тамошното летище. Оказа се, че през по-голямата част от пътуването наши спътници ще са италианец и американка от азиатски произход. Гидът, който ни беше и шофьор, беше много симпатичен и начетен човек. Целта ни този ден беше град Каата, който е съвсем близо до Немрут. Пътувахме през долината Текир, като по пътя спряхме да разгледаме Селджукски кервансарай от 13 век, който се оказа в процес на реставрация и беше затворен.

Вечерта в Каата се настанихме в хотела, вечеряхме и легнахме рано, тъй като планът за следващия ден беше да станем около 3, да отидем с колата до чайна в подножието на Немрут, да се изкачим до върха и да посрещнем изгрева там.

Малко информация за самия Немрут – това е регион между Тороските планини (наричат ги още Тавър) и река Ефрат, по Гръцко и Римско време там се е намирало Комагенското царство (създадено 162 г. Пр. Хр.). На върха на едноименната планината на 2200 метра от двете страни на билото (изток и запад) са известните статуи (по-скоро главите им) на Аполон, Зевс, Херкулес и свещени животни. Предполага се, че са изработени през 63 г. Пр. Хр. През 1987 година мястото е обявено от ЮНЕСКО за част от световното наследство.

Нермут

Нермут

Ставането в петъчната сутрин (или нощ) беше трудно, но някак се добрахме до чайната. Там имаше още ентусиасти – българин със съпруга молдовка, която се беше екипирала с боти на висок ток и южнокореец. Последният беше идвал и предишния ден и ни показа снимки на западното било, където снегът още не се беше разтопил и от статуите се виждаха само върховете на шапките. Решихме, че няма смисъл да ходим до там и зачакахме да наближи време за изгрева, за да тръгнем към източната част на върха.
Към 4 без малко преходът започна – навън беше доста тъмно и светлината идваше само от няколко фенерчета и сиянието на снега. Пътечката беше тясна и на заледена на места и вманиачената на тема безопасност и застраховки американка изпадна в истерия, а ние и молдовката напредвахме уверено. Успяхме да стигнем невредими и навреме и дори се полюбувахме на гледката минути преди слънцето да изгрее.

Изгревът

Изгревът

Самите статуи са на нещо като тераса, от която се открива невероятна панорама. Снегът се беше разтопил достатъчно и всички глави се виждаха. Изчакахме слънцето да изгрее, направихме още снимки и заслизахме надолу, защото ни чакаше дълъг преход.
Уговорката с агенцията беше да ни качат на автобус към Гореме – градче в Кападокия, но се оказа, че нашия спътник от Италия се е насочил към езерото Ван и шофьорът ще го закара до град Шанлъурфа (или само Урфа), близо до границата със Сирия. Договорихме се да пътуваме с тях, а после да ни върнат с колата до Гореме.

Урфа е известен като родното място на Авраам – първият от патриарсите на еврейския народ според Библията и пророк според Исляма. В центъра на града има приятен парк, в който основната забележителност е изкуствено езеро – Езерото на свещената риба, където местните и туристите хранят с хляб хилядите риби.

Урфа- езерото на свещената риба

Урфа- езерото на свещената риба

Повечето жители на града носят лилави кърпи – жените като забрадки, а мъжете като чалми. Жените си правят странни татуировки по лицето и явно колкото повече, толкова по-красиви се чувстват. Като цяло атмосферата, архитектурата и хората бяха като в арабска страна и всички бяха много дружелюбни, въпреки или защото бяхме от малкото чужденци в града.

Урфа

Урфа

След като разгледахме центъра, нахранихме рибите и себе си поехме обратно към Кападокия.

Пътуването беше тежко, но благодарение на Бети и по-малко на гида ни се добрахме живи и здрави до Гореме (в един момент валеше силен дъжд, ние се движехме с добра скорост, а шофьорът ни държеше волана с една ръка, а с другата се опитваше да намести неработещата чистачка на предното стъкло). Оставихме стресираната американка и намерихме нашия скален хотел. Вече се беше стъмнило и заради това и умората не можахме да го оценим подобаващо. Както повечето хотели в региона хотел Келебек е построен отчасти в скалите, като обстановката в стаите също напомня пещера.

Гореме-скалните църкви

Гореме-скалните църкви

На другата сутрин Бети успя отново да стане по тъмно и да отиде на планирания полет с балон. Върна се много въодушевена от преживяването и гледките и към 10 часа ни взеха с бус за Тура на Гореме и околностите.

Гореме-скалните църкви

Гореме-скалните църкви

Турът включваше местност до града, известна с една от най-добрите панорамни гледки, Подземният град Каймакли, Пашабег – долината на монасите, Деврент – Въображаемата долина, преход в Розовата долина и някои по-комерсиални места като посещение на винарна и демонстрация на грънчарство. Разглеждайки всички тези места придобихме представа защо тази част на Турция е толкова популярна и посещавана (за добро или лошо не и от българите).

В скалните църкви

В скалните църкви

Скалните църкви, Гореме

Скалните църкви, Гореме

Кападокия наистина е неповторимо място, където вулканите, вятърът, водата и времето са създали уникални форми, наричани от някои вълшебни комини.

Кападокия

Кападокия

Кападокия - вълшебните комини

Кападокия - вълшебните комини

Кападокия

Кападокия

По-късно хората също са ги променили, ползвайки ги за укрития, скални църкви и други. Най-известните скални църкви са в открития музей до Гореме и ние успяхме да ги посетим на следващия ден сутринта, преди да потеглим към Невсехир.

Кападокия - розовата долина

Кападокия - розовата долина

За съжаление стенописите в повечето църкви са унищожени от хората, гълъбите и времето, но все пак човек може да добие представа как са изглеждали. Някои са много детайлни и приличат на тези в нашите стари черкви, други са доста наивни и сякаш рисувани от дете.

Самото градче Гореме е малко, но много приятно. Хората са невероятно мили и услужливи, както на всички останали места, където спирахме по време на това пътуване.

Кападокия

Кападокия

За съжаление петте дни из тези красиви места в Турция бяха недостатъчни, но съм твърдо решена пак да отида в Кападокия и може би да летя с балон.

Автор: Мадлена Йорданова
Снимки: Мадлена Йорданова

Публикувано в категория: Турция | Тагове: , , , , , , , , , , , , , , , | Коментарите не са разрешени

Какво знаете за Азия?

1. Най-голямата държава (по площ) в Азия е ?





2. Кой океан НЕ граничи с Азия?





3. Коя от изброените държави в Азия е с най-голямо население за момента ?





4. Най-дългата река в Азия е ?





5. Кое от изборените НЕ е вярно за Тензин Гятсо?





6. Кое от следните твърдения НЕ е вярно за Япония ?





7. С какво е прочут резервата „Уолонг”, основан през 1963.г в провинция Съчуан (Китай) ?





8. Столицата на Казахстан е ?





9. На брега на Бенгалския залив се намира най-дългият плаж на света. На територията на коя от изброените държави се намира той ?







Публикувано в категория: Забавни тестове | Тагове: , , , | Коментарите не са разрешени

Кремиковски манастир

Почивните дни след посрещането на Новата година са удобно време за екскурзии и пътешествия. Поради дъждовното време и ограничените часове, решихме да се отправим към близкия Кремиковски манастир. „Близък“ е защото се намира на броени километри от Околвръстното шосе, просто се следва Ботевградско шосе и се влиза в кв. Кремиковци.

Кремиковци

Кремиковци

Славата на металургичния завод – замърсител все още навява негативни асоциации на хората. Но истината е, че манастирът „Св. Георги Победоносец“ се е сгушил сред приятна горичка в полите на Стара планина.

Изгледът към София е прекрасен и както разбрахме – специфични въздушни течения не позволяват на смога от столицата да достигне до местността. Няколко хижи разпръснати из гората са добър отправен маршрут за запалените планинари.

picture-0972

Историята на манастира можете да откриете в Wikipedia

Манастирът е построен по време на Второто българско царство, вероятно при
управлението на цар Иван Александър, но разрушен през 1382 г. от османците. 111
години по-късно софийският първенец Радивой го възобновява със собствени средства, в памет на двете си починали деца Теодор и Драгана. От това време датира старата църква в двора на манастира, а през 1926 г. е съградена втора черква.

През 1503 г. покривът на предверието на манастира е разрушен от земетресение. От надпис става ясно, че старата църква е обновявана през 1611 г. По вид и архитектура тя представлява еднокорабна църква с притвор и полукръгла олтарна апсида.

picture-075

Стенописите в старата черква са направени веднага след построяването й,
отличават се с монументалност и въздейственост, и са много тясно свързани с
традициите на църковната живопис от българското средновековие. Разлики в стила и
похватите показват, че фреските в предверието и тези в самата църква са правени от различни зографи и по различно време.

ktitor_radivoj_m_hristov

Майка Хиония е единствената, която се грижи за светата обител. Усмихваща
се жена, която ни разказа, че въпреки „финансовата криза“ се намират дарители и ще се довърши до края на зимата крило за нощуващи посетители. Множеството пейки и маси, нашепват за оживени събирания на вярващи и гости в по-топлите месеци. Кокошките и кошери с пчели говорят за алтернативни методи за изкарване на прехрана.

picture-046

picture-070

Освен засиленото присъствие на посетители (въпреки влошаващото се време), постоянен обитател на манастира търсеше своя обяд.

picture-082

Разходката до Кремиковския манастир е приятно изкарване за хора, които имат ограничено време и възможност да пътуват по-далеч. Измъкване от сивотата на ежедневието, издигане над нивото на битовизма и поглед нагоре. Над клоните на дърветата, над кръста на църквата- към небесния престол.

picture-073

Колкото по-често поглеждаме нагоре, толкова по-добре!

Автор: Петър Рашев
bulpete.wordpress.com

Публикувано в категория: И-О | Тагове: , , | Коментарите не са разрешени
Начало | Партньори | Публикуване на статия     Copyright ©2025. POBLIZO.COM - През очите на пътешественика. Пътеписи