Почивните дни след посрещането на Новата година са удобно време за екскурзии и пътешествия. Поради дъждовното време и ограничените часове, решихме да се отправим към близкия Кремиковски манастир. „Близък“ е защото се намира на броени километри от Околвръстното шосе, просто се следва Ботевградско шосе и се влиза в кв. Кремиковци.
Кремиковци
Славата на металургичния завод – замърсител все още навява негативни асоциации на хората. Но истината е, че манастирът „Св. Георги Победоносец“ се е сгушил сред приятна горичка в полите на Стара планина.
Изгледът към София е прекрасен и както разбрахме – специфични въздушни течения не позволяват на смога от столицата да достигне до местността. Няколко хижи разпръснати из гората са добър отправен маршрут за запалените планинари.
Историята на манастира можете да откриете в Wikipedia
Манастирът е построен по време на Второто българско царство, вероятно при
управлението на цар Иван Александър, но разрушен през 1382 г. от османците. 111
години по-късно софийският първенец Радивой го възобновява със собствени средства, в памет на двете си починали деца Теодор и Драгана. От това време датира старата църква в двора на манастира, а през 1926 г. е съградена втора черква.
През 1503 г. покривът на предверието на манастира е разрушен от земетресение. От надпис става ясно, че старата църква е обновявана през 1611 г. По вид и архитектура тя представлява еднокорабна църква с притвор и полукръгла олтарна апсида.
Стенописите в старата черква са направени веднага след построяването й,
отличават се с монументалност и въздейственост, и са много тясно свързани с
традициите на църковната живопис от българското средновековие. Разлики в стила и
похватите показват, че фреските в предверието и тези в самата църква са правени от различни зографи и по различно време.
Майка Хиония е единствената, която се грижи за светата обител. Усмихваща
се жена, която ни разказа, че въпреки „финансовата криза“ се намират дарители и ще се довърши до края на зимата крило за нощуващи посетители. Множеството пейки и маси, нашепват за оживени събирания на вярващи и гости в по-топлите месеци. Кокошките и кошери с пчели говорят за алтернативни методи за изкарване на прехрана.
Освен засиленото присъствие на посетители (въпреки влошаващото се време), постоянен обитател на манастира търсеше своя обяд.
Разходката до Кремиковския манастир е приятно изкарване за хора, които имат ограничено време и възможност да пътуват по-далеч. Измъкване от сивотата на ежедневието, издигане над нивото на битовизма и поглед нагоре. Над клоните на дърветата, над кръста на църквата- към небесния престол.
Колкото по-често поглеждаме нагоре, толкова по-добре!
Автор: Петър Рашев
bulpete.wordpress.com