Смятам, че към твърденията на загрижени за благоденствието на цялото човечеството политици, трябва да се отнасям с известно недоверие. Освен религиите, рядко друга идея е била следвана така сляпо и е завладявала огромни маси, както идеята за антропогенния фактор (човешки фактор) като причина за глобалното затопляне на планетата Земя.
Това, което ме дразни в кампанията, която бе подета в последните години е лицемерието на политиците (Ал Гор в ролята на загрижен за бъдещето природолюбител), масовото зомбиране и замаскираните планове за ограничаване на икономическото развитие на най-бедните държави, чрез въведените квоти за CO2 емисии. Някои щедро финансирани еко организации придобиха огромното влияние и се превърнаха в комерсиални корпорации, с цели много различни от защитата на природата. Както се казва „Няма по-страшна гледка от тази, еко-активист да слиза от нов Гълфстрийм ” …
И така …
В последните години учените регистрират покачване на температурите на Земята. Дали ролята на човечеството в този процес е толкова решаваща, колкото ни внушават ?
Защитниците на тезата за човешкото влияние над процеса на глобално затопляне, посочват като основна причина за това покачването на концентрацията на парниковия газ CO2 (въглероден диоксид), в следствие на бурната индустриализация на човечеството. Мръсните производства, използващи изкопаеми горива, пренаселеността на планетата са едни от най-често посочваните виновници за „промяната в климата”.
Графика, показваща покачването на температурата от 1880г към наши дни с ~ 1C
Какви са доказателствата за намесата на човека в климата на Земята? И дали нашето влияние не е просто слаб шум на фона на могъщите природни сили? Тези въпроси ме накараха да потърся информация за сложните климатични връзки в природата и да се опитам да намеря отговор за себе си.
1. Какво е климат и какъв период от време трябва да се разгледа, за да се установи „промяна” в климата? Колко „постоянен” е климатът на Земята?
Думата “климат” има гръцки произход (“клима”) и означава наклон, под който падат слънчевите лъчи върху земната повърхност. Още самото определение ни насочва към основния фактор, определящ климата на Земята, но за него по-надолу в статията.
Климатологията се развива като наука, тясно свързана с метеорологията след 1940 г., а идеята за променящ се климат излиза на сцената чак след 1965г. Самите климатолози признават, че до момента не съществува модел, който да опише всички процеси в климатичната система на Земята.
Поддръжниците на теорията за антропогенен характер на глобалното затопляне обикновено демонстрират графики, отразяващи CO2 /температурната зависимост от 19 век (индустриалната революция). Според мен, този период от ~ 150 години е прекалено кратък за достоверни изводи. Както ще видите по-долу, в съвременната ни история е имало „средновековен топъл период”, последван от „малка ледена епоха”, продължили по няколко века.
Има обаче науки, които дават обяснение и исторически факти за промените в климата на Земята от най-стари времена, когато не е имало хора. Било е време, когато средната температура е била ~ 21 C (тропически гори в Антарктика) при сегашна средна темп. ~ 14-15 С, както и няколко ледникови периода, включително замръзване на почти цялата Земя.
2. Каква е ролята на CO2 като парников газ? Каква е концентрацията на CO2 във въздуха в момента?
Водните пари, CO2 (въглероден диоксид), N2O (диазотен оксид) и CH4 (метан) имат ключова роля в така наречения „парников афект” на атмосферата на Земята. Без него, температурата на планетата би била ~ 19 C под нулата. Естественият парников ефект затопля Земята средно с ~ 33 C.
Повечето графики за концентрацията на CO2 в атмосферата за Земята, с които се демонстрира АГЗ, достигат до максимум 10 000 години назад в историята на планетата, но най-често се отразява периодът от 1950 г до наши дни. Обикновено се казва следното :
„По време на последния ледников период на Земята, концентрацията на CO2 е била ~ 200 ppm (частици на милион обем). След края му (преди ~ 10 000 г.), тя се е повишила на 280 ppm. Сега тя е 385 ppm, а според някои източници вече е 387 ppm, с тенденция да надхвърли 450 ppm до края на века. ”
Глобалната температура и СО2
Така в мен се зароди въпросът каква е била концентрацията на CO2 през предишни епохи на Земята и дали не е имало момент в историята, когато CO2 да е бил над 300 ppm.
3. Каква е била концентрацията на CO2 през различните периоди от историята на Земята? Какви са били температурите на Земята в последните 650 милиона години?
Пробите от лед, взети от станцията Восток в Антарктида, могат да ни върнат назад във времето до 450 000 години, а изследваните проби от EPICA( European Project for Ice Coring in Antactica) – до 650 000 г. Нямам данни за по-стари проби от лед от преди 890 000 години.
Температура/СО2, от проби в леда (до 800 000 г.)
Преди 325 000 г. концентрацията на CO2 е била около 300 ppm.
За да си представим каква част от времето на съществуване на живот на Земята е това, да си спомним за динозаврите. Всеки е гледал филми реконструиращи живота им и заобикалящата ги пищна флора. Динозаврите са се появили на Земята преди ~ 230 милиона години и са изчезнали преди 65 милиона години. Така, че периодът от 650 000 г. също ми се видя къс и се върнах още по-назад във времето.
Промяната на климата на Земята е записана в скалите и проучванията на геолозите дават информация за нивата на CO2 в най-стари времена.
Средна температура(синьо), СО2(черно), през геоложките епохи
Оказва се, че само през нашия геоложки период (Кватернер) и през Карбон, нивата на CO2 са под 400 ppm.
През Юра (разцвета на динозаврите) концентрацията на CO2 е ~ 1800 ppm.
Най-високи стойности на CO2 има през Камбрий ~ 7000 ppm.
В края на Ордовик , Земята е била в ледена епоха. Същевременно концентрацията на CO2 е била 4400 ppm.
В Креда CO2 е 1700 ppm, а средната температура 18 °C
В началото Палеоцен, след измирането на динозаврите, бозайниците завладяват планетата. Появяват се първите примати. СО2 – 500 ppm, температура отново 18 °C.
Информация за геоложките периоди на български тук Геоложки епохи
В общи линии, в последните 650 милиона години, през повечето време, температурите на Земята и концентрациите на CO2 са били значително по-високи от сегашните. Може даже да се каже, че сега живеем в бедна на CO2 епоха.
Астрономичните условия и положението на континентите са създавали условия, в които по цялата Земя не е имало никакъв лед. Последните ледникови епохи са се получавали от комбинация от фактори като изместването на тектонските плочи, орбитата на Земята, прецесията на земната ос и времето през годината, когато планета е най-близо до Слънцето. Съществуват и хипотези, че събития като изригването на супервулкан, сблъсък с астероид може да са довели до рязка промяна в климата.
4. Кой е основният определящ фактор за климата на Земята?
Най-значимите фактори, определящи климата на Земята са извън властта на човека. Такива са дрифтът на континенталните плочи, орбитата на Земята спрямо Слънцето, наклона на земната ос, процесите протичащи в самото Слънце, в Слънчевата система и Млечния път.
През 20-те години на миналия век, сръбският учен Милутин Миланкович разработва своята теория за климатичната история на Земята, днес известна като „Цикли на Миланкович”. Според „Циклите на Миланкович”, климатът се влияе от земната орбита и от позицията на оста на планетата ни спрямо Слънцето.
От това зависи ъгълът, под който слънчевите лъчи нагряват Земята. Подробности тук Циклите на Миланкович
Вариациите в слънчевата активност са най-мощният фактор, определящ климата на Земята.
Активност на Слънцето(синьо), брой слънчеви петна(червено)
„Средновековният топъл период” продължил ~ от 9 до 13-ти век, съвпада с пик в слънчевата активност. По това време, викингите кръстосват моретата, колонизират Северна Европа, Гренландия. Завоевателните им походи прекъсват, с настъпването на леда и застудяването, известно като „малка ледена епоха.”
„Малката ледена епоха”, характеризираща се със свирепи зими в северното полукълбо (редовно замръзват Темза, Балтийско море, каналите в Холандия, части от Босфора, между Манхатън до Стейтъм е можело да се ходи пеша и тн), е продължила от 16-ти до 19-ти век. Тя съвпада с ниска слънчева активност, с малко слънчеви петна и периоди, в които слънчеви петна изобщо липсват.
Слънчевата активност през вековете. След Маундер минимума, (съвпадащ с малката ледена еппоха), от 1950 до сега се наблюдава съвременен максимум.
С оглед на цикличността в пиковете на слънчева активност, предстои период на спад и захлаждане. Ако теорията за човешка намеса в климата (водеща до затопляне) се потвърди, то може да се окаже, че сме си направили услуга.
5. Какво е бъдещето на планетата Земя?
Никой не може със сигурност да каже какво е бъдещето на Земята в следствие на промените в климата. Но има едно сигурно събитие, което ще сложи край на живота на планетата.
Слънцето ще остарява и все повече от горивото му ще се превръща в хелий. Слънчевата радиация постепенно ще се увеличава. В дългосрочен план водата на Земята ще изчезне. После Слънцето ще се превърне в червен гигант, който ще погълне най-близките планети, включително и Земята, която отдавна ще е безжизнена топка от лава.
В крайна сметка, никое устойчиво състояние в природата не се запазва безкрайно дълго и климатът на Земята не може да е постоянен. Той се е променял многократно в историята до крайности и ще се променя отново с или без нас. Лозунгът „Да спрем глобалното затопляне!” е абсурден, защото поне засега не е в нашите възможности. Разбирам естественото желание на повечето хора да се запази статуквото и Земята да си остане такава, каквато е сега, завинаги. Дали след поколение, две или няколко стотин, обликът на планетата ще се промени и ако човечеството е запазило способността си за адаптация, ще намери начин да оцелее в новите условия. Ако ли не, освободената от нас ниша ще бъде заета от поредния господстващ вид на Земята, до самата и смърт.
Автор: Марина Илиева
