Това пътуване и работа бе продиктувано от нуждата. В началото на 90-те години Обединението „Редки метали”, в което работехме заедно със съпругата ми бе ликвидирано. Шестнадесет хиляди човека – специалисти и ИТР персонал в областта на проучването, добива и производството на суровина за ядрените ни централи, останаха на улицата. Наложи се да търсим изход от безпаричието за отглеждане на малкия ни син. Така приех поканата за работа в Монголия.
Обединението „Булгаргеомин” набираше кадри за работата на обект в централната част на тази страна. В района и по-рано бяха работили български специалисти, но с „демократичните промени” бяха прекратени връзките с тази „комунистическа” държава. Така след оформянето на договора и необходимите ваксинации, с билет до Уланбатор, в един хубав ден се отзовах на аерогарата…
Заедно с мен пътуваше още един човек, който заяви, че ще бъде главен механик на Съвместното предприятие „Монголболгаргео”. Пътуването ни бе по маршрута София-Москва-Уланбатор и до Москва не ни отне много време. Но там започна голямото чакане.
След десет часа престой на Шереметиево се качихме на борда на старичък ТУ-154. Бях вече настинал от течението в аерогарата, но още не разбирах, че в следващите дни ще се разболея. Пътуването бе през нощта и изморени от дългото чакане се настанихме удобно на креслата и заспахме. Сутринта воят на двигателите и поканата да затегнем коланите ни събуди и не след дълго кацнахме на летището в Уланбатор.
Монголците са кръстили столицата си на Сухе Батор. В превод Уланбатор звучи като „Червеният вожд”, а града се изписва като „Улаан баатар”. Веднага разбрахме, че монголците ползват нашата азбука, в която са добавили няколко знака от латиницата. Радостта ни бързо се изпари, защото въпреки, че пишеха с наши букви, произношението бе различно и трудно. Цъкащи, съскащи и други звуци, трудни за определение, правеха езика неразбираем. Приветствието за добре дошли се изписва като :Сайн байна у.у.у!, но звучи като „Сайбайно!” .
В Монголия
Летищният комплекс на столицата е нов и чист, но една миризма на добитък леко се прокрадваше в залите. Настаниха ни в сградата на нашето Обединение, изградена от гранит, стъкло и алуминий и веднага пролича, че идваме на работа в предприятие, в което се добиваше злато. Освен централното управление в столицата, Обединението имаше база в Баян Хонгор-областен център и отправна точка към обекта за добив на злато.
Продължение
