Пътеписи. Опознавайки другите – разбираме по-добре себе си.

Този пътепис участва в конкурса “Къде бях? Какво видях?”
Подкрепете автора, като гласувате с “харесва ми” във фен страницата на Poblizo.com (необходимо е да сте рег.фен).
Вашият глас има значение за наградата на публиката!

Към Сънувах Китай…(част 1)

Пекин
На следващия ден започнахме нов етап в китайската ни обиколка с полет до Пекин, където пристигнахме към 10 сутринта. Почти веднага хванахме такси от летището към хотел Days Inn, който се намира на един ъгъл на прочутия площад Тянънмън. Може би по тази причина в хотела бяха отседнали предимно чужденци, които потегляха на превъзбудени групички към площада и централния вход на Забранения град, също на площада. Ние също не устояхме на вълнението и изскочихме на площада.

Тянънмън бе като развълнувано море от хора, слънчевите лъчи меко огряваха огромните сгради наоколо, а групи войници в шинели и с ушанки стояха гордо изпъчени през няколко метра. Те не разрешаваха да се снимаме с тях и трябваше да се задоволим с паметна снимка с внушителния образ на Великия Кормчия, Мао Дзе Дун, почтително провесен на стената над централния вход на Забранения град. Сигурно починалите императори много му се радват.

Ние пък си имахме друг повод за радост- в Забранения град предлагаха аудио –пътеводител на български език! Вярно, че го говореше китайка със странна интонация, но си беше удоволствие и облекчение все пак, вместо да забием носове в някакви книжки и да се чудим дали полутъмната зала с едва различими прашни мебели и поолющена позлата е Залата на върховното съвършенство или например зъболекарския кабинет на императора.

Повлечени от тълпите преминахме под огромни, скулптирани сводове, богато украсени арки и се озовахме на квадратен площад, където дъхът ни секна. В миналото на този площад се провеждали разни военни церемонии. На него нямаше нито едно дърво, за да не засенчват величието на императора, както обясни пътеводителят. Имаше огромни мостове, изсечени от каменни блокове, за чието пренасяне били нужни повече от 20000 работници и заледили площта на 500 метра, за да ги прибутат до местоназначението им и да ги скулптират на място.

Стигнахме до различни богато украсени зали, но никъде не влязохме вътре, тъй като посетители се допускаха само до прозорците или до прага. Чухме различни интересни истории като например как един от императорите в продължение на 24 години не свикал висшите сановници, за да решават заедно прошенията на народа, защото бил много зает да се забавлява и с това свое поведение сложил началото на упадъка на династията си.
Продължение »