Пътеписи. Опознавайки другите – разбираме по-добре себе си.

Този пътепис участва в конкурса “Къде бях? Какво видях?”
Подкрепете автора, като гласувате с “харесва ми” във фен страницата на Poblizo.com (необходимо е да сте рег.фен).
Вашият глас има значение за наградата на публиката!

През февруари 2010 година имах щастливата възможност да пътувам с мои близки до Хавайските острови, които са мечта на много хора. Тъй като в България, пък и в Европа се знае малко за тях, започвам пътеписа си с кратки географско-исторически сведения.

Хавайският архипелаг се намира почти в средата на Северния Пасифик, точно на обратната на България страна на Земята. Простира се в северозападна посока на 2450 км и се състои от осем по-големи острова: Хауаи, Мауи, Оаху, Кауаи, Молокаи, Ланаи, Кахоолауи, Ниихау и още 130 необитаеми островчета и атоли, наречени Северозападни острови.

Хавайските острови са разположени между Тропика на Рака и Екватора като образуват горния връх на т.н. Тихоокеански триъгълник. Останалите два върха на триъгълника лежат върху Нова Каледония и Великденските острови в Южния Пасифик. Островите, включени в триъгълника са едни от най-красивите места на планетата и затова са наречени „райски острови”.

Хаваите са най-изолираната островна група в света. Отстоят на 3850 км от брега на Северна Америка и на 6195 км от Япония. Всеки един от островите е образуван на мястото на загаснал или все още действащ вулкан като Мауна Лоа и Килауеа на о. Хауаи (Големият остров).

Вулканичните планини се намират в центъра на всеки остров и разделят територията му на две: североизточна страна, наречена наветрена, където е хладно и дъждовно и има високи вълни – рай за сърфистите и югозападна-подветрена страна, която е топла и суха.
Реките са малко, но по течението им се срещат много водопади. Климатът е субтропичен с два сезона: зима, траеща от ноември до април и лято- от май до октомври.

Заселването на Хаваите започва през 5 – 8 век след Хр., когато първата вълна островитяни от Маркизките острови преплуват хиляди километри на север с ръчноиздяланите си канута от бамбук и коа ( вид тропическо дърво). Затова и днес кануто е един от символите на Хавай. Древните навигатори се ориентират в открития океан само по звездите, вятъра, теченията, птиците, приливите и отливите.

През 11-13 век пристига втора вълна заселници, този път от по-отдалечените острови Таити, Моореа и Бора-Бора, разположени в Южния Пасифик. След това приливът на заселници внезапно спира и Хаваите остават напълно изолирани около 500 години, докато капитан Джеймс Кук стъпва на остров Кауай през 1778г.

Той нарекъл новооткритите острови Сандвичеви, по името на лорд Сендуич – командващ Адмиралтейството по онова време. Известно е, че Кук е убит там от воюващите местни племена. Това е интересна и противоречива история. Очаровани от красотата на островите и пленени от чара на хавайките, моряците на Кук прекарали чудесно няколко месеца на сушата. Мнозина се заразили със сифилис, без да съзнават каква беда ги е сполетяла. При повторното посещение на островите избухнал бунт на кораба. Екипажът искал да слезе на брега, но капитан Кук не разрешил, мъчейки се да предпази от зараза малкото останали здрави мъже. Въпреки забраната повечето моряци слезли. Тогава Кук също слязъл, за да ги убеди да се върнат. Но моряците, захласнати по красивите хавайки, които междувременно им родили деца, се опълчили заедно с туземците срещу него и прославения мореплавател бил безмилостно съсечен на брега. Не е изяден, както съобщават някои източници и както пееше Владимир Висоцки „…а почему аборигены съели Кука”.

Тази трагедия се разиграва по времето на хавайския крал Камехамеха I (1736- 1819). През дългото си царуване той води неспирни, кръвопролитни войни с населението на Мауи и съседните острови.

Снимката във висока резолюция

В тази красива долина се е състояла най-кървавата битка на о. Мауи

След като превзема и четирите големи острова, той ги обединява в Хавайско кралство и се обявява за негов крал – Камехамеха I Велики.

Снимката във висока резолюция

Скалата Иглата– естествен паметник на жертвите

Така става основоположник на едноименна династия, която управлява от края на 18 до края на 19 век.
Продължение »