Пътеписи. Опознавайки другите – разбираме по-добре себе си.

Този пътепис участва в конкурса “Къде бях? Какво видях?”
Подкрепете автора, като гласувате с “харесва ми” във фен страницата на Poblizo.com (необходимо е да сте рег.фен).
Вашият глас има значение за наградата на публиката!

Христос и Дракула. Какво е общото между тези два легендарни персонажа? Нищо-ще кажат повечето хора, кръвта разбира се-ще отговорят онези с чувство за черен хумор, усмихвайки се тайнствено. И само ние, шепа българи, прекарали три незабравими дни по Великден в Бран, ще кажем-безсмъртието –ето това е. Защото, и когато прашинка няма да е останала от нас, за Христос и Дракула ще продължава да се говори. А това можеш да го разбереш най-добре, когато се качиш на островърхата кула на замъка и душата ти се слее с безкрайната синева на небето.

И сега, застанал пред монитора на компютъра и тракайки по клавиатурата, сякаш чувам тропота от копитата на двете охранени трансилвански кончета, които жизнерадостно теглеха огромната каруца със сено и в ушите ми звучат прощалните думи на Джони: Ауфвидерзен-Алес Гуте. Но ето как започна всичко!

Дъждовен мартенски ден. С жена ми седим в трапезарията и пием чай. Мълчим. И мислим. Наближава Великден, а ние още не сме се ориентирали сред десетките оферти, къде да посрещнем възкресението на нашият спасител. Поглеждаме се и в очите и виждам радостния пламък на озарението:Замъкът на Дракула! Звъним веднага на нашите приятели. Следва гласуване-всички са ЗА. ПРОТИВ- няма!

Хвърляме се да сърфираме смело в морето от предложения и след кратки дебати както му е обичаят, решението е взето-„ХОТЕЛ ТАВЕРНА БРАНОЛУИ” в Бран. На снимките изглежда сносно и цената е приемлива: три нощувки със закуски, и Великденска маса за четирима възрастни с две деца-422 Евро. Правим резервация по имейл и превеждаме авансово половината от сумата. Дръж се Румъниьо-любознателен българин теб ще гази!!!

Тръгваме от София в 8.15ч. на 02.04.2010.Виждаме добър знак в датата.На този ден НАТО ни прие в семейството си. 12.30ч.-на моста на дружбата сме. Минаваме на едно гише. Плащаме 12 евро на кола и ето ни в Румъния.

Веднага след границата има бензиностанция и спираме за седмична ровинета – даваме 12 леи и пътищата са наши. Отново добър знак-виждаме нашата зъболекарка-пътува за Украйна. Значи няма да имаме проблем със зъбите… светът наистина е малък.

Колко е равно- няма къде погледа да ти се закачи. Ето ги и ламаринените покриви от Чаушесково време. Изглеждат странно за несвикналото ни на такива гледки око. Без да искаме, пропускаме отбивката за магистралата малко преди Букурещ и се набиваме в центъра. Но всяко зло за добро. С настървение погледите ни се прехвърлят от красиви на още по-красиви сгради. Обещаваме си навръщане да отделим подобаващо внимание на този хубав град.

Излизаме от столицата и хващаме магистралата за Брашов. Постепенно движението става все по натоварено и по натоварено, сякаш всички са решили да ни правят компания. Сред тоя кипеж не усещаме кога пред нас изниква предверието на Карпатите-заоблени хълмове, забулени в космати облаци. Започват завои и изкачване. Трафикът е свиреп-на места почти спираме. Причината-наближаваме Синая-зимната перла на Румъния. За наше съжаление, голямата атракция-замъкът Пелеш, вече е затворил –ами да –почти шест и половина е, няма да чакат нас я! Ще го посетим в някой от следващите дни.

Продължаваме смело напред и през курорта Предел, по принципа на кучешката теорема/усвоен до съвършенство от българите/бързо, бързо стигаме до крайната ни цел-Бран.

Градчето е живописно разположено между заснежените върхове на Карпатите от изток и много по ниската планина Бучеги от запад, а между тях страховито се издига” Замъкът на Дракула”.

Продължение »