Този пътепис участва в конкурса “Къде бях? Какво видях?”
Подкрепете автора, като гласувате с “харесва ми” във фен страницата на Poblizo.com (необходимо е да сте рег.фен).
Вашият глас има значение за наградата на публиката!
Беше лятото на 2009 година. Месец Август, в полята голяма жега, а от балкана идеше прохлада. За да се разхладим и разгледаме нашата красива родина решихме да направим един поход из необятните планини и равнини на България. Събрахме се малка, но сплотена група ( 4 човека) и тръгнахме.
Ден 1 (19.08.2009) – вр.Мусала
Сутринта рано тръгнахме от с.Говедаре, Пазарджик. С кола пътувахме до Боровец, където се намира долната станция на КВЛ”Ястребец”. Там закупихме електронни билети от касата. Стойността на билета е 10лв. на човек, двупосочен. След това се отправихме към самия лифт. Имаше малка опашка, защото не само ние бяхме тръгнали на почивка. Не след дълго дойде нашия ред и се качихме в една от кабинките. И така започна пътят към великият връх Мусала.
До горната станция лифта ни качи за около 25 мин. Картината, която ни се разкри по време на пътуването не може да се опише с думи. Красота, красота и само красота. С всеки метър изкачване се разкриваше все по-голяма част от прекрасния пейзаж. Лифтът премина и през една междинна станция.
След слизането си на горната станция на гондолата се отправихме към х.”Ястребец”, в която бяхме запазили стая за нощувка. Хижата се намира много близо до лифта. Настанихме се, оставихме си по-големия багаж и с малките ранички тръгнахме по дългия и труден път към върха. По пътя срещнахме много туристи и българи и чужденци. Колко голяма беше изненадата ни когато забелязахме, че в планината всички се поздравяват без значение, че не се познават и са от различни народности.
Планината излъчваше някаква сплотеност. Приятно е когато си изморен някои да мине покрай теб и с усмивка да ти каже „Добър ден”, „Още малко остава до горе”, „Здравей”. Няма значение какъв си, откъде си, с какво си облечен – ти си човек и заслужаваш поздрав и уважение.
10:30 – тръгване от х.Ястребец
По камениста пътека, от двете страни с ниски дървета (клек), пресичайки ски пистите „Маркуджик” стигнахме до х.Мусала. Пътят до нея е лек и с умерено темпо се стига без особени усилия и умора.
11:45 – х.Мусала
12:00 – х.Мусала (тръгване към върха)
На преден план е новата хижа, на заден -старата
От тук нагоре започна изкачването. Пътят беше стръмен, каменист, и труден за хора „не туристи”. С всяка стъпка нагоре пред нас се разкриваха красиви картини, прохладата и спокойствието на природата ни обгръщаха. Пътеката минава покрай бистрите и студени Мусаленски езера. Водата в тях наистина беше бистра и много студена. Бяха кристално чисти и с лекота се виждаше дъното и можеше да се определи дълбочината им.
Високо пред нас се разкриваше част от върха, а останалата беше обвита в мъгла.
Не след дълго стигнахме до заслон „Ледено езеро” – на час пък от заветната цел.
Заслонът представлява малка постройка с около 20 места за пренощуване.
Зад заслона се намира „Леденото езеро”. От едната страна на езерото покой са намерили няколко диви кози, които използват малка дупка за свои дом. На това място започнахме да усещаме височината и студената прегръдка на планината. Въздухът стана по-труден за дишане, умората започна да се усеща, но желанието – желанието ни теглеше към върха.
13:45 – заслон „Ледено езеро”
14:05 – тръгване към върха от заслона
Заслонът
Най-после последния напън преди да изкачим най-високия връх в България. Тръгвахме по стръмната, вървяща на серпентини пътека.
Продължение
10 въпроса, 10 отговора. Проверете познанията си ! Покажете, че знаете повече от другите! Научете нещо ново. :)