Пътеписи. Опознавайки другите – разбираме по-добре себе си.

Този пътепис участва в конкурса “Къде бях? Какво видях?”
Подкрепете автора, като гласувате с “харесва ми” във фен страницата на Poblizo.com (необходимо е да сте рег.фен).
Вашият глас има значение за наградата на публиката!

Слънцето грееше през прозореца на хотелската стая и сякаш ме приканваше да стана и да се насладя на гледката към Небесната планината – Тян Шан. Това беше първото, което видях в Киргизстан. Високите заснежените върхове на планината ни съпътстваха през целия престой в Киргизия, който продължи само 3 дни, но беше толкова наситен с впечатления, че имах чувството че съм прекарала там поне 2 седмици. Отдавна исках отида в тази страна, и ето че благодарение на една международна конференция това мое желание се сбъдна. Пътуването беше през 2009 г., когато там беше спокойно.

Киргизстан е една от най-красивите страни в Централна Азия. Това е една от най-високопланинските държави в света. Планините заемат повече от 70 % от територията, а в цялата страната има 750 езера. Най-известното и най-голямото от тях е Исък-Кул.

Името на страната означава „Земята на четиридесетте племена”. Столицата Бишкек е разположена в полите на Тян Шан.
В средата на м.юни лятото в Бишкек беше в разгара си. Пристигнахме през нощта със самолет от Истанбул, настанихме се в хотела, а на следващия ден на обяд предстоеше да отпътуваме към Исък-Кул, където се провеждаше нашата международна среща. За щастие сутринта имаше малко време да разгледаме и столицата.

Бишкек е известен като „най-зеленият град” в Централна Азия, с широки булеварди с много дървета.

Снимката във висока резолюция

Сградите са по-скоро ниски, няма много ново строителство, а по улиците могат да се видят позабравени гледки, като хора, които продават напитки в бидони, или автомати за газирана вода. Разминават се москвичи и лади с най-модерни джипове, а маршрутките, предполагам, че както и у нас карат по-бързо от всички останали, тъй като на гърба на една от тях имаше надпис: „Извинявай, братле, работата ми е такава”.

Снимката във висока резолюция

Снимката във висока резолюция

За малкото време успяхме да видим централния площад Ала Тоо с красиви фонтани, няколко правителствени сгради и се отбихме в един магазин за сувенири, където се почувствах като в приказка от „1001 нощ” сред изделията от дърво, кожа и красивите вълнени пана с извезани по тях юрти и камили.

Снимката във висока резолюция

По обяд, след като пристигнаха всички от различните страни, започна пътешествието към Исък-Кул. Предстояха ни около четири часа път. Колоната ни приличаше на керван, само че от коли, джипове и автобуси.

По пътя спряхме за обяд в някакъв комплекс с екзотичното име „Хавай” край едно изкуствено езеро.
На брега кротко лежаха и преживяха две камилки, а във водите на езерото се носеха кръгли беседки с пъстри възглавници. Оказа се, че това са „сепарета” от ресторанта, където сядаш, поръчките ги докарват с лодка, а освен това можеш да си вземеш въдица, да си уловиш някоя рибка, и след това да я получиш изпечена на скара. Това изглеждаше много приятно в горещината, но нашите домакини бяха организирали обяда в ресторанта на брега, и не след дълго отново поехме на път.

Снимката във висока резолюция
Продължение »