Престраших се да участвам в организирана екскурзия с автобус. Много пъти съм казвала, че най-доброто пътешествие е това, което си организираш сам и продължавам да го твърдя. Но, обстоятелствата се стекоха така, че се оказахме част от туристическата група на 4 дневната екскурзия на Бохемия – „Охрид – балкански бисери”.
Обикновено избягвам да рекламирам туристически агенции, но този път бях много приятно изненадана от качеството на услугата, която фирмата предложи. Не мога да кажа на бялото – черно и да не похваля организацията на пътуването.
И така. Рано сутринта на 1 юли и със свито сърце се качих на автобуса пред Ал. Невски. В главата ми се въртяха образи на задружна група от минимум 50-тина баби и дядовци, членове на хор за стари градски песни „Минаха години”, към които ще трябва да се присъедини и нашата “нещастна” групичка от четирима. Не че имам нещо против пенсионерите, но просто се притеснявах как ще се впишем в подобна група.
Малко е да се каже, че извадихме късмет. Групата ни се състоеше от 30 –тина човека, абсолютно различни като възрасти и интереси. По-колоритните участници бяха двойка гейове, две баби на по 75 във втори пубертет, две семейства с деца, които ни забавляваха с искрената си възхита от екскурзията и тук таме с откровенията на чистия детски ум, двама перничани, археолог и още няколко по-незабележими субекта за пълнеж.
При потеглянето, разцепихме секундата на две и така продължи през цялото време. Екскурзоводът ни беше стриктен до педантичност в графика, както и във всичките си задължения, които изпълняваше със цялата сериозност и старание, на които беше способен.
Границата преминахме без никакви проблеми, като забавен момент беше недоумението на децата на въпроса на македонския митничар „Нещо да декларирате?”, който те разбраха, като подкана да „декламират”. Включихме се в ситуацията с авторитетни изказвания от рода на „Даам, на границата всички деца трябва да кажат по едно стихотворение” и тн … Така, с весели закачки и смях навлязохме в Македония.
Първият град, който посетихме беше Скопие – столицата на държавата.
Градът се намира в подножието на планината Водно, на която през 2002 г. започва конструирането на гигантски кръст. Т.нар. „Милениумски кръст” се извисява над Скопие и е висок 66 м. В него е поставен асансьор до върха, откъдето се разкрива гледка към града и околностите. Кръстът е построен в чест на 2000 години от съществуването на християнството, откъдето идва и името му.
Основна забележителност в града е мястото, на което е била родната къща на Майка Тереза (Гонджа Бояджиу). Там днес стои паметна плоча, а основите на малката къщичка са отбелязани в четирите ъгъла.
В Скопие се намира и мемориална къща – музей , посветена на живота на Майка Тереза.
Продължение
Jabse.com : българската търсеща машина
Mагазини PhotoSynthesis, всичко от фототехниката за любители и професионалисти