Тази година китайският национален празник „Средата на есента” е на 22 септември. Датата му се мени, както и датата на китайската Нова година. Празнува се на петнадесетия ден от осмия лунарен месец, което по григорианския календар се пада през късния септември или началото на октомври.
За нас 22 септември е начало на есента, но за китайците тя е започнала на седми август. Празникът е на три хиляди години, когато е започнало обожествяването на Луната по време на династията Сонг. Чанг Ъ е богинята на Луната – една красива девойка, което единствена живее на Луната и празнуването е тясно свързано с нея – митичната Лунна богиня на безсмъртието.
Според „Ли Джи” – древна китайска книга, която пази обичаите и ритуалите – китайският император трябва да направи жертвоприношение на Слънцето през пролетта и на Луната през есента. Лунният сладкиш, който традиционно се подарява на този ден, заема толкова централна роля в него, че той е по-известен сред народа като Празник на Лунния сладкиш. Той е и един от най-важните празници в китайския календар и официален празник в няколко азиатски страни – Тайван, Индонезия, Япония, Виетнам и Филипините. Селските стопани празнуват края на жътвата.
Лунният сладкиш е задължителен деликатес по този повод. Той се разменя между приятели и на семейни събирания за празнуването на фестивала. Една легенда описва заслугите му за отхвърлянето на монголското господство по време на династията Юан.
Лунният сладкиш
Скрити в лунни сладкиши, са били пренасяни тайни съобщения на парчета хартия, които гласели: „Убийте монголците на петнадесетия ден от осмия лунарен месец”. Идеята се приписва на Джу Янджан и на неговия съветник Лиу Бо Уен, който пръснал слуха, че смъртоносната чума се разпространява и единственият начин да се предпази човек от нея е като яде от специалните лунни сладкиши. Това подтикнало бързото разпространение на въпросното лакомство, с чиято помощ било координирано въстанието Хан. В нощта на Лунния празник въстаниците успешно атакували и съборили правителството. Така се възцарила династията Мин (1368 – 1644 г.).
Лунен сладкиш
Друг начин за криене на съобщенията е бил те да се отпечатват с тесто върху кората на деликатеса като обикновен пъзел или мозайка. За да се прочете кодираното съобщение, всеки от четирите сладкиша, опаковани заедно, трябвало да бъде нарязан на четири части. Получените шестнадесет парчета трябвало да бъдат подредени по такъв начин, че тайното послание да бъде прочетено. След това парчетата се изяждат, за да бъде то унищожено. И до днес върху кората му се отпечатват йероглифи с благопожелания.
Продължение
