Ангкор Ват – вечният и величественият

Започвам моя разказ с това, че всичко написано е по спомените ми от 1993 г. Често съм си мислил защо не съм написал досега нищо – така и не намирам обяснение. Но както е казано, за всяко нещо има първи път. Всичко, което ще прочетете, вероятно ще е пречупено през събитията на 1993 г., които съм преживял в тази азиатска държава.

Повечето хора свързват Камбоджа с войни, глад, мизерия, смърт. И са прави!
Цялата история на този народ е изтъкана от такива събития. Но не може да им се отрече, че са дали на света и Ангкор Ват. Затова няма да се спирам на геноцида, проведен от червените кхмери над собствения им народ, които за много къс период са успели да избият милиони… Но какво да се прави – ултраляв маоизъм с ленински привкус, облечен във власт.

Но… през 1992-1993 г. в тази държава имаше близо 2300 български войници като част от мироопазващите войски – UNTAG. Аз бях един от тях. Какво сме правили – не е предмет на този разказ. Тук искам да разкажа за нещо, което може да надживее много войни и вражди, много владетели и поданици – Ангкор Ват.

Ангкор Ват се състои от две думи. Ангкор значи град, а Ват – храм. Той се смята за най-големия религиозен комплекс в света. Нещо, което никога няма да забравя е поразяваща картина на отминалото величие на един народ.

Ангкор е област в днешна Камбоджа. По време на империята на Кхмерите е център на държавата от 8 до 12 век. Затова тук е построен и храмовият комплекс Ангкор Ват-символ на Камбоджа. Той и сега е на знамето на кралството.

Знамето на кралството

Знамето на кралството

Намира се сред горите и оризищата в северна част на езерото Тонле Сап, близо до днешния град Сиам Рип. Аз лично пътувах от Пном Пен до там със самолет и после с камион до храмовия комплекс. По онова време пътищата не бяха в добър вид, а и не бяха най-безопасния начин на придвижване. Още с пристигането бях поразен от размерите на храма.

Външната стена на храма с рова...който сега е сух

Външната стена на храма с рова...който сега е сух

Построен от Суриабарман ІІ – Защитникът на слънцето, Джаяварман II или крал Суряварман ІІ. Всякак съм го чувал. Кое е вярното така и не разбрах. Кхмерската империя през 10-12 в. заемала територията на сегашната Кампучия и части от Лаос.
Продължение »

Публикувано в категория: Камбоджа, Конкурс за пътеписи 2011 г. | Тагове: , , , , , , | Коментарите не са разрешени

Магията Луошан през октомври(2)

Всяко зло за добро – ако не беше валяло, как щяхме да видим Музея на златото и да се потопим в миньорския живот…

Хапваме в автобуса на път за подножието на Луошан. Въпреки енергичните ми протести, наложи се да прибера в торбичката си колекция от пилешки крака (с пръстите) и парчета сушена риба с местни подправки, подарени ми от моите дружелюбни спътнички.

Малък турист с майка си

Малък турист с майка си

Вече си представях кални пътечки, хлъзгава трева и ние, залавяйки се за разни корени и храсти, как пълзим нагоре… Нищо подобно – изненадата ми беше пълна, когато видях спретнатите каменни стъпала към върха, измити от дъжда. Контрастът с тъмните подземия отпреди час беше много освежаващ.

В подножието ни посрещна двадесетметровата позлатена фигура на свещената костенурка Ао – синът на Дракона. Това митично животно се състои от частите на други девет животни. Поверието е, че носи щастие и успехи на хората. На фона на мократа от дъжда планина вълшебното създание плува в приказна атмосфера – и ние вече не сме на този свят…

Митичната костенурка Ао - син на Дракона, вдясно се вижда сцената

Митичната костенурка Ао - син на Дракона, вдясно се вижда сцената

До него са изградили голяма червена сцена на открито, където се пее и танцува по време на празници.

Китайците са оставили дискретни следи от човешко присъствие по снагата на планината – невидими отдалеч стълбички, скрити в зеленината, мостчета, навеси и беседки в традиционен стил, които се сливат с природата и добавят очарование и китайски дух към нейното величие.

Беседка по пътя към върха

Беседка по пътя към върха

И една красота!

Минава ми и такава мисъл, че природата навсякъде е прекрасна – дали планината е руска, швейцарска или китайска – каква е разликата? Водопадът винаги предизвиква възторг, езерото носи умиротворение и спокойствие – както у нас, така и тук.

Водопадът Скалата на водните перли в долната си част

Водопадът Скалата на водните перли в долната си част

Зеленото трябва да е студен цвят. Но тук, в планината, то не се подчинява на това определение, може би заради есенния лъх, който се усещаше във въздуха. И уж нямаше слънце, а беше топло и някак уютно. За момент забравих, че съм гостенка, почувствах се у дома. И водопадът ми заприлича на нашата Скакавица, а Луошан – на Рила…
Продължение »

Публикувано в категория: Китай, Конкурс за пътеписи 2011 г. | Тагове: , , , , , | Коментарите не са разрешени

Memorias de una viajera- Москва, Виетнам, Камбоджа(1)

Memorias de una viajera – спомени на една пътешественичка

Ние: средностатистическо семейство емигранти, живеещо в Испания (над 10 години). До преди кризата бих казала средна класа-сега след като такава вече почти не съществува, не мога да определя точно. Емилия, Габриел и Габриел Гаврилови.

Русия

Интереси: пътуване, гмуркане и риболов.Обикновени хора, които работят много, плащат ипотеките си и всичко, което спестяват влагат в пътешествия по света. Исках да изясня това, за да няма грешни представи- за ” богаташи, които незнаят какво да си правят парите”.

Преди да започна разказа си, също искам да отбележа че това, което ще прочетете по-надолу е един вид наръчник за пътешественика. Този, който пътува в план: мочилерос, тротамундо…(точен превод е човек с раница, ходещ човек. Названието е възникнало през 70-те години във Виетнам, когато хипитата са започнали да ходят там.и смисъла, в които се ползва думата е: пътешественик, пътуващ с минимални средства, готов да мине през всичко, за да види света).

Така, че за хората, които предпочитат скъпите ресорти, излишният лукс и разточителството – това не е тяхното четиво! Освен това, искам да предупредя, че нямам писателска дарба и целта ми е да опиша всичко, през което преминава човек при едно пътуване и лоши и хубави моменти. Всички рискове, премеждия и състояние физическо и духовно. Ако очакванията ви са да четете само розов
разказ, оставете го навреме, защото, колкото и добре да е организирано едно пътешествие, винаги се появяват трудности и премеждия, които според мен, е много важно да опиша,за да бъда полезна на бъдещия пътешественик-в какви ситуации може да попадне по време на пътуване и да извлече полза от това четиво, как да ги избегне или как да ги преодолее! Когато подготвям дадено пътуване аз винаги търся точно такава информация.

Маршрут: Москва; Виетнам (Ханой, залива Халонг, планините Сапа, Хуе, Дананг, Хой ан, Сайгон, делтата на река Меконг) ; Камбоджа (Пном Пен, Сием Реап, храмовете Ангкор Ват).

Виетнам, оризища
Продължение »

Публикувано в категория: Виетнам, Конкурс за пътеписи 2011 г., Русия | Тагове: , , , , , , , , , , | Коментарите не са разрешени
Начало | Партньори | Публикуване на статия     Copyright ©2025. POBLIZO.COM - През очите на пътешественика. Пътеписи