Изгубеното село – романтика, тъга, самота

Искам да споделя преживяванията си от един еднодневен излет.

Празнувах рожденния си ден с приятели в Куманите, китно малко селце в Тревненсия Балкан до Царева ливада. На следващия ден искахме да направим кратък, не много изморителен поход. Собственикът на вилата ни предложи да ни заведе до едно интересно място.

30052009199

Тръгнахме през гората по пътека на места доста обрасла, с много следи от диви прасета през сенчеста гора. След около час приятна разходка стигнахме до гробище, обрасло с бръшлян, където явно през последните години никой не беше погребван.

30052009187

30052009188

Полегналите надгробни плочи едва се показваха изпод гъстата растителност, но имената все-още личаха. Малко след това стигнахме до място, което ми е трудно да опиша. Село с поне 20 – 30 къщи изцяло изоставено.

30052009191
Продължение »

Публикувано в категория: И-О, Конкурс за пътеписи 2011 г. | Тагове: , | Коментарите не са разрешени

Експедиция „Одисея” 2010 – по следите на древните пеласги (2)

Към Експедиция „Одисея” 2010 – по следите на древните пеласги (1)

Както казват хората – денят се познава от сутринта. Времето беше хладно и мрачно. По небето зад нас се трупаха тъмни облаци, които бавно но сигурно ни настигаха. Започнахме сериозно да се притесняваме, защото все още бяхме далеко от Силистра и не искахме отново да ни връхлети някой ураган на открит бряг. Капитанът форсира двигателя с надеждата да изпреварим облаците. Така започнахме една своеобразна надпревара с дъжда. Колкото повече време минаваше, толкова по-ясно чувахме тътена на гръмотевиците зад нас.

В далечината започнаха да се различават постройките на Силистра, но всички усещахме как бурята ни настига. За наш късмет преди Силистра стигнахме до някаква фабрика с няколко катера и кораба закотвени пред нея. Без да се двоуми капитана насочи ладията между тях.

025

Тъкмо се привързахме към един понтон и ни връхлетя бурята. Изведнъж всичко се скри зад плътна завеса от дъжд, носен от ураганен вятър. По реката се образуваха вълни като в море. След около половин час всичко утихна. Тогава при нас дойдоха собственикът на фабриката и капитанът на единия от корабите. Те бяха удивени как изобщо сме тръгнали да плаваме с „такова нещо”. Оказаха се много сърдечни хора и ни поканиха да пренощуваме в каютите на единия от техните кораби „Цар Калоян”.

За пръв път след Белград спахме в легла с чаршафи и ползвахме душ с гореща вода. До тогава спяхме в ладията

026

или по брега в палатки, а за баня и тоалет ползвахме Дунав.

027

По мое желание, собственикът на фабриката ни закара до близкото село Татарица – едно от двете места в България, където все още живеят руси-староверци. Там се запознахме с най-стария човек в селото дядо Карпи.

028

Когато капитанът на експедицията го заговори на руски, той се просълзи от вълнение. Зарадван от неочакваното посещение, дядо Карпи отвори специално за нас старата руска църква в селото.

029

На следващия ден акостирахме в Силистра.

030
Продължение »

Публикувано в категория: А-З, Конкурс за пътеписи 2011 г. | Тагове: , , , , , , , , , | Коментарите не са разрешени

Експедиция „Одисея” 2010 – по следите на древните пеласги (1)

През лятото на 2009 г. имах щастието да се запозная лично с известния пътешественик Тим Северин, докато той беше на посещение във варненския археологически музей.

tim-and-teo-1

tim-and-teo-2

Когато му стиснах ръката си пожелах някога да участвам в подобна на неговите експедиции. И като по чудо желанието ми се осъществи много бързо. Чрез интернет научих за Центъра за експериментално изследване на древното корабоплаване в Одеса, Украйна. Представих се на неговия ръководител с писмо, в което директно го попитах възможно ли е да участвам в някоя тяхна експедиция.

За мой късмет се оказа, че през лятото на 2010 г. предстои плаване от Белград по р. Дунав и през Черно море до Одеса. Украинските колеги се отнесоха много благосклонно към моето желание. Срещу включването ми в екипажа аз поех ангажимент да осъществявам контакти с всички музеи, през които щяхме да минем по време на плаването. По мое предложение маршрутът на експедицията беше променен в посока към Варна и общата му дължината достигна 1350 км.

map

Плаването се осъществяваше с копие на древен плавателен съд от бронзовата епоха.
За негов модел са използвани изображения на бойните кораби на т.н. „морски народи” в един древноегипетски храм в Мединет Хабу.

ship-1

ship-2

Надписите и фреските върху неговите стени отразяват битката при Пелесунт през 1188 г. пр. Хр. между армията на фараон Рамзес III и военния съюз на племената тирсени, данайци, дарданци, ахейци, пеласги, ликийци, сарди, сикули.
Едно от споменатите племена – пеласгите, е обитавало земите на Балканския полуостров дълго време преди там да се появят елините и траките.

Основната цел на експедицията през 2010 г. беше да се премине по част от маршрута на пеласгите с копие на техен плавателен съд. Идеята е следващата 2011 г. плаването да продължи от Варна на юг към Босфора.
Ладията е построена в Одеса.

01

Нейният корпус е изграден от два издълбани и съединени помежду си ствола на дъб. Двата й края са оформени като птичи глави. Отпред на носа е закрепена бронзова фигура на древногръцкия герой Одисей.

02

Плавателните съдове от този тип, в древността, са се задвижвали само с платно и гребла.

03

Според изискванията за безопасност на международния морски правилник съвременното копие на ладията „Одисей” беше допълнително снабдено с извънбордов двигател, GPS и бордова радиостанция.

Времето до началото на експедицията изтече неусетно и така дойде моментът да замина за Белград. Там се запознах с членовете на екипажа: Игор Мелник – ръководител на експедицията и капитан на „Одисей”, Алексей Поляков – пенсиониран морски офицер от флота на бившия СССР и лоцман на експедицията, Александър и Вячеслав Йерес – баща и син, дългогодишни участници в предишни експедиции на Центъра за експериментално изследване на древното корабоплаване. В началото се притеснявах как членовете на екипажа ще приемат един непознат за тях човек. Общият ни славянски корен и липсата на езикова бариера набързо премахнаха всички мои опасения.

„Одисей” стоеше закотвен до „Циганския остров” в р. Сава. Два дена подготвяхме ладията за предстоящото плаване – калафатене и насмоляване на дъното, лакиране на корпуса, вдигане и закрепване на мачтата, подреждане на личния багаж и запасите от храна и вода.

04
Продължение »

Публикувано в категория: А-З, Конкурс за пътеписи 2011 г. | Тагове: , , , , , , , , , | Коментарите не са разрешени
Начало | Партньори | Публикуване на статия     Copyright ©2025. POBLIZO.COM - През очите на пътешественика. Пътеписи