Маршрут: Делхи, Биласпур, Дунгарвас, Амбер, Джайпур, Дауса, Бхаратпур, Фатехпур сикри, Агра, Матхура.
Цена(2 персони): 1800€. Самолетни билети 1200€; визи, кола под наем със шофьор, хотели, храна, други разходи-600€
Визи: 50€ на човек. Вадят се предварително. Визата е мнoгoкратна. Няма вариант за еднократно влизане.
Ваксини: няма задължителни
Това е едно от пътешествията ни, което тотално ме накара да преосмисля живота си! Когато ме попитат за Индия, винаги казвам: има живот преди да видиш Индия и има след това! Това е едно от най – разстърстващите ми преживявания по света, трайно оставило дълга пътека към сърцето ми. Никoй не е подготвен за това пътуване! Повярвайте ми, никoй! Много бях чела за нея, много филми бях гледала, много бях слушала, много информация по форумите за пътувания бях попила и всички ми казваха: Трябва психически да си подготвен да влезеш в тази страна… Индия не те оставя безразличен!!! Слушах всичко това, приемайки го по-скоро като клише, мислех че зная какво е бедност, мизерия, мъка, нещастие и безизходица, защото преди да стъпя в тази свещена земя бях видяла много бедни страни и народи. Но шокът, който изживях там никога не бях изживявала през живота си!!!
Същевременно екстазът от грандиозността, величието, красотата на цветовете, различността на тази култура беше най – силният изпитан през живота ми!! А прекрасният усмихнат, миловиден народ, толкова естествен, толкова първичен, останал непроменен във вековете е най -голямото богатство на тези земи…
Излетяхме от Мадрид за Делхи. Прехвърляне на летище Хийтроу 2 часа. Прехвърлихме терминала (имайте в предвид, че летището е едно от най-големите и зависи колко отдалечени са терминалите един от друг). Трябва да го правите възможно най-бързо, за да не изпуснете полета. На нас ни отне 1 час, защото прехвърлянето включваше и превоз на автобус между терминалите.
Хванахме полета за Делхи. Нощен. Препоръчително при дългите полети да гледате при купуване на билетите да е нощен полет. Само веднъж ми се е случвало да летим дневен, спомням си беше за Хонг Конг и не мигнахме 15 ч, в резултат на което бяхме смачкани и изцедени, когато пристигнахме там и беше рано сутринта. Така губите цял ден, защото имате нужда от възстановяване на силите. Това като съвет.
Преспахме няколко часа и сутринта в 7 часа бяхме в Делхи. Слязохме, взехме багажа и се запътихме към изхода, където трябваше да ни чака нашият шофьор. Предварително го бях наела за обиколката из страната. Фирмата която използвах за наемане на шофьор и кола е: carrentaldelhi
Абсолютно гарантирам за професионализма и услугите им. Шефът се казва Боби Тхакур. Невероятно любезна персона. Бях намерила препоръки във форумите за пътувания. Писах му, казах какъв е маршрута ни и колко дни. Извършихме ритуала по пазаренето и стигнахме до консенсус-33€ на ден, което включва: бензин, пътни такси и такси за преминаване от една провинция в друга, шофьор, неговите разходи,(шофьора е 24h на разположение).
Летището е доста малко и схлупено, изобщо няма вид и големина на летище на столица. Излязохме от летището и ни посрещна онзи топъл и влажен въздух, наситен с непознат за нас индийски аромат, тежък и лепкав, който и сега усещам, когато си мисля за Индия. Заоглеждахме се за посрещач с нашите имена. (1 седмица преди полета бях говорила с Боби Тхакур и потвърдила всичко. Предварително не трябва да плащате нищо. Уговорката беше-когато пристигнем да дадем половината от сумата и в края на обиколката другата.) Зачакахме, но никoй не идваше да ни вземе. Върнахме се, излязохме от другата страна-пак няма наши имена. Имаше много посрещачи с надписани имена на плакати..Това продължи около 15 мин., при което, ние свикнали на точност, живеещи в нормално функционираща държава се постреснахме. Най вече аз. Защото цялото ни пътешествие зависеше от тази кола и шофьор. Не исках и да си помисля, че тепърва трябва да търсим други, нови преговори и да загубим най-малко 1 ден! Докато Габи (съпругът ми) изпуши 2 цигари и гледам към нас се приближава усмихнат индиец, на средна възраст. Изглеждаше около 50, но се оказа че е на 40 (впоследствие го научих). Разгъна лист с моето име и аз казах: Да, ние сме.. Попитах го какво е станало, защо се е забавил и той ми отговори, че понеже самолетът закъснял (30мин.) решил да закуси!!!
Английският му беше труден, но определено щяхме да се разбираме. Понеже моят е лош и разбирам само зле говорещи, като мен:)))) Всъщност до края на пътуването аз превеждах на Габи (който има перфектен английски), защото стигах логично до това, което иска да ни каже шофьора. Казваше се мистър Синг. Той се движеше бавно пред нас с цялото спокойствие, което е присъщо за тези хора. Аз винаги прибързана и нетърпелива, почти го надминах и му дадох знак да побързаме. Междувременно ни нападнаха от всякъде носачи, които искаха да ни носят багажа, срещу бакшиш. Ако не искате тази услуга, трябва да сте доста напористи и твърдо да казвате не. И да не си оставяте и за миг багажа, защото те го грабват и тръгват пред вас. Всички тези тънкости ги знаех предварително.
Всъщност за Индия най-много съм чела. Организацията ми отне почти 6 месеца и то не толкова по самото пътуване, колкото изчитането на тонове информация по форумите за всякакви трикове, маниери и начини да преминаваме на дадено място…Мистър Синг ни каза, че ще отидем първо в офиса на Боби(шефа му), за да уточним подробностите и после в хотела. Така и стана. Качихме се в колата: Татра, типична индийска кола, приличаща на Волга, доста широка и удобна и навлязохме в града.
Първи впечатления:магистрала водеща към града, 2 платна. Колите се движат от двете страни, не само коли. Всички видове превозни средства, които можете да си представите! Защото има такива, които аз за пръв път виждах и не знаех какво са. Но за това по нататък. Стори ми се горе долу нормално, малко напомняше на Кайро и хаоса му, но шосе, няма дупки и движението беше учудващо добре за това, което очаквах.
Когато влязохме в града нещата се промениха. Стигнахме до сградите с офисите. Паркирахме и слязохме. Сега да ви обясня какво представлява сграда с офиси. Това е нещо подобно на външен паркинг, на много етажа, полуразрушен, имаше вид, като след атентат. Добре, че съм луд фен на предаването Аmazing race, че иначе щях да се шокирам доста. Всичко, което виждах сега, го бях гледала, когато състезанието минаваше през Индия. Но за човек, нямащ представа, това би било плашещо, защото най-малкото, което би помислил при вида на тази сграда е, че го водят да го оберат или нещо от този род.
Продължение
