Дневник – Арбанаси, Велико Търново, Етъра, Казанлък

Отворих днес тази тетрадка, за да запиша впечатленията си от посещението на Арбанаси, Велико Търново, Етъра, Казанлък. Слава Богу, че четвъртъка беше приятен есенен ден. Минахме през Гурково и първо спряхме в Арбанаси.

Не бях ходира там от ученическите си години. Селото сега е разпределено между богатите българи, а може би и чужденци, защото до една висока порта на табелка прочетох на латински „VILA BENINI”.

Влязохме в уникалната църква ”Рождество на пресвета Богородица”. Толкова красиво изрисувана старинна църква за първи път виждам. Нямаше нито един квадратен сантиметър, който да не е изографисан с библейски сюжети. За съжаление снимането беше забранено. Въпреки това, аз като типична българка, която ако не наруши поне една забрана, няма да се чувства удовлетворена, направих една снимка.

Църквата беше двукорабна, което също за първи път виждах в България. Отвън по нищо не личеше, че отвътре е такова старинно бижу.

Докато пиша – слушам радио. Стоян Чилингиров е имал домашна библиотека от 36000 тома. БКП го заличава от историята, защото е говорел за българите в Македония. Умира забравен, изоставен и беден.

Към 13 часа пристигнахме в Търново. Автобусът премина край църквата „Свети седмочисленици”

и спряхме на паркинга пред входа на Царевец.

Предварително бях решила, че каквото и да става, ще се кача на хълма. Излъгах Марианка да тръгне с мен, за да не съм сама. Никой от групата от 27 човека не се прежали да тръгне с нас.

Сърцето ми доста се разхлопа по стръмните стъпала, но въпреки това стигнахме до мемориалния комплекс.

Едва сега разбрах (прости ми Господи за незнанието, но историята на България я изучавах на времето на немски език и имам големи пропуски), че всъщност Царевец е седалище на българската патриаршия, а на Трапезица е бил дворецът на царя.
Залата на върха на Царевец е изрисувана с модерни иконописи т.е. от съвременни художници, вероятно Светлин Русев и други, което ме разочарова.

След обяд от 3 часа в залата на хотел „Янтра”, в който бяхме настанени се проведе изнесена сесия на общинския съвет.

Основната точка беше едно решение за учредяване отстъпено право на строеж върху 400 декара общинска земя на една немска фирма. Не знам каква позиция да заема, пък и никой не ме пита вече за нищо, но по-добре фотоволтаичен парк, отколкото пустееща земя, каквато има на много места в България.

Вечерта естествено имаше банкет и тук следва най – впечатляващото събитие. Специално за нас, естествено след като са платили 800 лева такса, беше включено прословутото търновско светлинно и музикално шоу, което наблюдавахме от прозорците на залата, докато вътре слушахме музиката.

Доплака ми се, като се мъчех да заснема този величествена за мен гледка. Беше красиво и вълнуващо. Приех го като поредния подарък по случай пенсионирането ми.

Отклонение второ. „Социализмът е едно недоносче, което се замени с митингова демокрация.” Тодор Живков.
Ужас!
Показват по телевизията Татяна Дончева и я питат имало ли е раздаването на куфарчета с пари. До 2000 година се е смятало, че това е направено за доброто на партията. Тя припомня делото Акрам на Румен Петков. Бриго Аспарухов не е евтин човек. Атанас Атанасов обслужва кръга Монтерей. Кой направи Алексей Петров таен агент? Той беше личен съветник на председателя на ДАНС, имаше достъп до кабинета на министър председателя, докато депутатите от БСП нямаха. В ДАНС имало звено, което е рекетирало бизнесмени. Зависимостта в политиката нанася най-голямата вреда. Докога тайните служби ще управляват живота ни?

Продължавам. На другия ден заваля дъжд, но Търново и дъждовен е пак красив.

В последния момент преди да отпътуваме съвсем случайно открих Самоводската чаршия, която започва точно от хотела. Красива стара улица с каменен калдъръм, старинни къщи и много магазинчета за сувенири.

Търново наистина е един от най-красивите ни градове, за съжаление има доста стари и изоставени сгради. Ще трябват много средства, за да заприлича на Мюнхен.

Отпътувахме за Габрово. Там обаче не спряхме, а директно продължихме към Етъра. Снимам от автобуса.

Пейзажът беше величествен. Гората грееше в златни багри и независимо, че дъждът продължаваше, пътуването беше истинско удоволствие, поне за мен.

Етърът за съжаление не беше такъв, какъвто го помнех от преди много години. Повечето дюкянчета са затворени. Беше безлюдно, но красиво.

Тук видях най-прекрасното есенно дърво и побързах да го увековеча,

а на излизане от Етъра снимах зелените корени на дърветата в гората.

По пътя към Шипка гледката пак беше разкошна, защото междувременно заваля и сняг на големи парцали.

Тъй като пътя за селото беше затворен, трябваше да минем през Бузлуджа. Върхът беше обвит в мъгла и не можах дори да зърна паметника. Пристигнахме в Казанлък към 14.30 часа. Тъй като нямахме пари за организиран обяд, всеки беше свободен да се разходи из центъра. Цялата група веднага се насочи към пицарията на х-л „Казанлък”, само моя милост направи обиколка на околните магазини. Площадът е обновен и много добре оформен, включително и шадравана.

Обичам да скитам сама из непознати градчета и да откривам красиви кътчета.

Докато пресичах за пореден път главна улица, се улових, че си говоря сама на глас. Навикът да си говоря мислено, явно вече автоматично съм го пренесла и на глас. Как ли изглеждам в очите на околните? ”Още една луда, която си говори сама. Пази, Боже!” – сигурно така си мислят хората, когато минават край мен. Лошо.

В четири потегляме от Казанлък и в 6 си бях у дома. Прекарах два незабравими за мен дни. Едва ли скоро ще имам друга такава възможност за пътуване. Сагата „Община” след 30 години е на път да приключи. Тази седмица ще ми бъде последната на работа и след това излизам в отпуск. Как ще продължи нататък живота ми е пълна неизвестност, или по-точно известност. Ще слугувам у дома и така ще е вече до края на дните ми.

Автор: Станка Парушева
Снимки: Станка Парушева