Към Едно пътуване към себе си- Индия (1)
Бяха изминали няколко дни от нашето пътуване и вече очите ми започваха да свикват с гледката, която ни заобикаляше (ако изобщо това е възможно). Проговорих! и започнахме да обсъждаме впечатленията си помежду си, с Габи. Разпитахме мистър Синг за живота му и той ни разказа, че живее постоянно на път, с туристи като нас. Работи във фирмата на Боби и е благословен от Буда, за тази си работа, защото вземал много пари (100€,с бакшишите естествено). Семейството му живеело на 900 км, има две деца- момче и момиче и съпруга. Вижда ги веднъж в годината за 10-20 дни, защото трябва да работи и всяко отиване до селото му изисква големи разходи и не може да си го позволи. Когато няма клиенти, живее в една стаичка с още трима шофьори, с които я дели, плаща наем. През другото време живее в колата си, пере се, суши си дрехите в багажника (това го видях със собствените си очи).
Винаги беше с риза, перфектно изгладена, ухаеща на сапун. Всичко, което спести изпраща на семейството си. Държи снимки на децата си в колата. Последният път, когато се прибрал момиченцето му изобщо не го познало, защото е малко. Всичко това го разказваше с една усмивка и такава дълбока болка, че цялата ме разтресе.
Спомних си дните, когато преди много години станахме емигранти. Замина първо Габи, след 8 месеца аз сама (с двукратен опит да изведа детето си с мен, но не ми дадоха виза) и след 6 месеца дойде синът ни. Спомням си как Габи не говореше за сина ни! Не искаше да слуша за това (не беше го виждал 1,5 години), нямаше сили да понася тази раздяла!!!..Как го изживяхме, разделени, как преминахме през толкоз трудности…Как един ден посрещнахме детето си на летището и то беше променено (аз не бях го виждала само 6 месеца), как то се скри зад гърба на близка, която го водеше. Спомням си как спяхме цяла седмица тримата в едно легло и сърцето ми се къса!!! Почувствах с всяка пора на кожата си мъката на този усмихнат спокоен индиец…Разбирах го…Знаех какво е, но той нямаше надежда, а ние тогава имахме… Жестоко е!!! Животът понякога е толкова жесток. Седях заслушана в напевния му труден английски и го чувствах толкова близък, толкова земен, сякаш цял живот сам го познавала… Представях си жена му облечена в пъстро сари, как става сутрин, оправя дома, вари ориз, събужда децата, които даже на училище не може да изпрати, защото не може да си го позволи, как животът им тече в малкото селце. Виждах я грациозно стъпваща по улицата, отиваща за вода със стомната на рамо… Виждах дома им, схлупена малка, дървена къщурка и възрастните родители седящи пред нея. Най-прекрасната картина, която въображението ми можеше да изрисува и същевременно най-тъжната, най-мъчителна и най-поразителна. Не зная точно кога в тези дни на заобикаляща ме мъка и нещастие умря част от мен завинаги. Погребах я в тези земи… Необясними са чувствата ни, усещанията, които там се пораждат. Несравними с нищо в живота ни…
Аз съм човек с изключително въображение, мога да си представя, изрисувам в главата си всяко нещо разказано, дори в най-малката подробност. Понякога това е добре, понякога е зле, защото изживявам нещата, мъките и радостите на хората с онази сила и истинност, както човек без въображение не може да си представи!
Дори сега, пишеща го на фона на една прекрасна мелодия, сърцето ми е свито и съм там в онези дни, преди толкова години и чувствам нещата със същата онази сила, както тогава ги почувствах!
Продължихме пътя си към Агра, по същия начин минавайки през селца и градчета, спирайки, слизайки, смесвайки се с хората. Любопитните неоткъсващи черни очи на индийците не се отделяха и за секунди от нас. Вече бях посвикнала с тези жадно следящи ме очи.
Преди Агра се отбихме да видим старинния град Фатехпур Сикри. Фатехпур Сикри е град, построен от император Акбар между 1571 и 1585 г. в северозападната част на Индия, в района на Агра, на около 35 км от столицата, в щата Утар Прадеш.
Построен в чест на Чищи Суфи светец Салин е бил столица на ярка империя в продължение на 14 години, които са прекрасен пример на оградения град, ярък с големи обществени и частни места. Смята се, че e изоставен, поради липса на вода и в резултат разграбен и откраднати много от неговите съкровища.
Все още има великолепен архитектурен микс от хиндуистки и ислямския стил. Също легендата разказва, че императорът е построил града в чест на раждането на син, който дълги години е очаквал. Градът е просто възхитителен! Едно от най-красивите древни места, в които съм била.
Продължение »
