През последния неделен ден на ноември имахме път към Жеравна. В края на есента се мръква рано и затова времето ни беше ограничено. А и ръмеше един ситен дъжд, който по тоя край се нарича “овчарски”. Уж не вали, а се набива в дрехите и те мокри до кости.
Често имам път към това живописно село, което се смята за най-съхраненият, автентичен архитектурен резерват в България.
Все съм си мислел, че познавам най-култовите места в това живописно селце, родно място на големия сърцевед, писателят-класик Йордан Йовков, но винаги има какво ново да се види ?!
И тъй като на 9 ноември 2010 се навършиха 130 години от рождението на “певеца на Добруджа”, реших първо да се отбия до родната къща на Йовков и после да поседна за малко в „Кафенето на Димчо Кехая”.
Забелязах, че родната къща на Йордан Йовков е с обновена експозиция. За голямата годишнина тук е имало научна конференция, много гости и тържество. Сега къщата-музей е с нов директор. Още от входа те посреща живописен портрет на Йовков в чудесна резбована рамка.
Йордан Йовков е роден в тази почти двеста годишна къща и е прекарал своето детство в нея. Баща му е имал чифлик в Добруджа. Били са шест деца. Наесен баща му изпращал на многолюдната си челяд каруци пълни с храна и провизии за зимата .
Когато отраснал Йовков заминал при баща си в Добруджа. По-късно и цялото му семейство се изселва в село Чифуткьой, Добричко, днешно Йовково. Но детството оставя своите трайни следи в съзнанието на бъдещия велик писател.
По-късно той се връща към тях и под талантливото му перо излизат разказите за Жеруна. Написва цикъл от десет разказа “Старопланински легенди” за този балкански край обвеян от драматични събития. В тях се преплитат истории и легенди за луди глави, „неродени” моми, хайдути и бунтовници, борци за свобода и човешко достойнство …
Не щеш ли, следващото място, което исках да посетя се оказа свързано с Йовков. Тръгнах да диря възстановеното кафене на Димчо Кахая.
А то се оказа на крачка от родния дом на Йордан Йовков. Любопитството ми дойде от една снимка в нета, на която имаше статуя на Димчо Кехая. Исках да разбера къде е тя в Жеравна. Но се оказа, че статуята вече я няма, защото е открадната. Там е била до 2 юни 2009, като се е превърнала в любимо място за снимки на гостите на Жеравна. Дотогава все още Димчо Кехая е „посрещал” гостите и ги е „черпел” с кафе. Сега от претопяване са спасени само паралията и трикракото столче …
Калин и Пенка Григорови от София решават да възродят неговия образ. Купуват мястото, на което през далечната 1850 година е била къщата на Димчо Кехая и възстановяват кафенето и бялата му къща. По него време той е сред най-заможните стопани в Жеруна. Имал чифлик с осем хиляди овце. За него работели много овчари, които до три часа през нощта дояли овцете. През зимата стоката на бай Димчо пътувала до Бяло море, за да намери най-добрата паша и да даде най-гъстото и мазно млеко.
Сред по-възрастните хора от селото все още е жив споменът за неговата прекрасна къща, която като бяла лястовица била кацнала сред селото, съградена от най-изкусните майстори на Пловдив и Копривщица.
Тогава в този край това било единственото кафене. След като се черкували в празничен ден жеравненци направо от черквата отивали в кафенето на бай Димчо Кехая. Първата ракия била винаги от собственика. Жеравненци и до сега повтарят думите на Димчо Кехая, които той казвал на подбив: „За едно добър ден – цял хан построих …” Тази харизматична личност на Жеруна става протопип на героя от йовковия разказ „Най-вярната стража”.
Сега в заведението може да се види само проектът за статуята на известния в Котленския край Димчо Кехая.
Автор: Димчо Тонев
Снимки: Димчо Тонев
Един коментар
Гласувах за статията. Дано спечели :)