Какво се крие в мистичните Родопи? Легенди за тракийски владетели, проспали няколко хилядолетия, гори и възклицания за магнетизма им, символите на вярата, съхранявали, обединявали… природните чудатости, диханието от пасторалните картини… Едно вселенско уединение, което приютява, утешава, размисля дните ти…
Още по криволичещия път от Асеновград, прокрадвайки се на малка предавка в дебрите на родопското туловище, тайнствено и живо, ти се иска да поспреш за минута, да нагазиш до колене в реката от ляво, да намокриш лицето си с това хилядолетно усещане за чистота и да извикаш прероденото си име, олекнало от грижите и съвестта. Отвесните скали, като пазители на портите към Oрфеевите покои, отсяват достойните да бъдат посветени в тайнството и застрашително натрошени се заканват отгоре.
По меандрите на реката въздишат къщурките на Бачково, Наречен, Хвойна, Орехово, Смолян и все по-навътре и все по-навътре… Накъдето и да поемеш няма да сгрешиш. Отворил двери, Бачковският манастир посреща откровено всяка вярваща душа. На тридесетина километра, съвсем в сърцето на планината е Кръстова гора – гората на чудесата, гората на надеждите, където божието слово помилва…
Ние бяхме една дружина ентусиасти, поели към прословутата пещера Дяволско гърло, а открихме толкова много и толкова много не открихме… Всяка стъпка с грубите ни планинарски боти бе стъпка към знанието и едно нескончаемо приключение. Неколкодневното ни скитане из Родопите постави фунадмента на една традиция всяка година да тропосваме планината на шир и длъж и да зареждаме батериите си.
И така… планината ни водеше, а ние й вярвахме… и неусетно маршрутът ни сви към Чудните мостове. Те бяха първата спирка от асфалтираната одисея към Чепеларе.
Не бяха предвидени в плана, но се заинтригувахме защо пък ли са чудни. И когато заизкачвахме скалата, която по-късно разбрахме, че е един от мостовете всъщност, гледката ни запрати над върхарите, изтощи ни с необятност, а боровата горичка в дясно ни удави със спокойствието си.
Чудните мостове
Тези природни феномени бяха сякаш сътворени и изваяни от нечия ръка, толкова бяха съвършени. Притихнали, полузакрили огромните си гладки тела в горската тишина, ни накараха да се почувстваме толкова нищожни пред богинята Природа.
Чудните мостове
След впечатлителното катерене и хилядите светкавици на фотоапаратите ни, на поляната ни чакаше спретната кръчмичка с бунгала, където се настроихме за следвашата точка. Такава точка от дневният ред вече нямаше, защото бяхме като волни птици и отивахме натам, накъдето ни духнеше смолестия ветрец от гигантските борове.
Продължение
Уголеми
Уголеми