Пътеписи. Опознавайки другите – разбираме по-добре себе си.

Мадейра ни изкуши още от първата видяна снимка в интернет. А когато прочетохме за субтропичния климат, за вечната зеленина, къпеща острова и уханието на цветя останахме завладяни. Бяхме сигурни, че следващото ни пътуване ще бъде до острова на орхидеите. Усещането, което оставя островната екскурзия, е различно от това в големите градове. Свързано е с романтика, екзотика, слънчеви лъчи, море, дълги крайбрежни разходки. Точно до тези усещания искахме да се докоснем в началото на ноември. И така нашите пет дни в райското кътче започнаха.

Още от аерогарата долових във въздуха аромата на цветя. Исках всяка част от мен да го усети, така че не можех да спра да вдишвам дълбоко. Бяхме кацнали вечерта и по пътя с малкото бусче се насладихме на нощните светлини на най-големия град и столица Фунчал. Той ни посрещна спокоен, с чисти калдаръмени улички, палмови дървета и океански шум. Вместо резервираната от нас по интернет стая получихме уютен апартамент в хотела. Спахме непробудно, вероятно не само, защото бяхме изморени от дългия път, но и заради тишината и спокойствието навън.

На сутринта след закуска бяхме готови за първата ни дневна среща с островния град. Градът е разположен стъпаловидно, с накацали бели дву- и триетажни къщички повечето, от които с палмови градинки. На пристанището беше акустирал голям круизен кораб. Бяхме чели, че туристическите лайнери не пропускат по маршрута си Мадейра, е и ние не го пропуснахме в списъка ни.

През този първи ден от нашата екскурзия решихме да посетим най-красивата тропическа градина на острова, в което щяхме да се убедим сами по-късно. Пътят до нея пеш е около 3 часа нагоре по извити пътища с остри завои. Друг начин за достъп е с лифт станал вече атракция, тъй като предлага фантастична гледка към града и океана. Заискачвахме се бавно с кабинковия лифт. Постепенно къщичките долу ставаха все по-малки, а океанът с играещите си в него слънчеви лъчи се разгърна пред нас. Небето и водата се бяха слели в приказно синьо, от което не можех да откъсна очи. Неусетно стигнахме горе, на върха на Фунчал.

В началото на градината има триетажен музей с боядисани в различни цветове стени. На първия етаж минерална колекция и скъпоценни камъни посрещат туристите. Гледах без дъх искрящите творби на времето дошли от Бразилия, Замбия, Португалия, Южна Африка, Перу, Северна Америка, Аржентина. Другите два етажа събират колекция от скулптури на съвременни автори от Зимбабве. Интересни са фигурките, изобразяващи човешки лица и животни, както и виждането на авторите за тях.

Преминали входа на градината Монте се озовахме сякаш на съвсем друго място.

Отвсякъде ни посрещна зеленина, екзотични дървета, шум на вода, свежест във въздуха. Разхождайки се по тесни пътечки виждах непознати дървета, екзотични храсти и невиждани дотогава цветя.

Сякаш всичко беше непокътнато, така както е сътворено, разпръскващо красота и живот. Гледах и снимах! В цялата градина бяха пръснати арки и ниши. Имаше и колекция пана с испано – мавритански образци от 15 и 16 век, както и съвременни. Всички те представяха религиозни, социални и културни събития от историята на Португалия.
Продължение »