Сигурна съм, че Меджиди табия е назаслужено малко позната туристическа атракция. Зад големите порти е скрит свят, останал от края на ХІХ век, прекрасно съхранен, истинско място за сървайвар, ама такъв, дето аз го предпочитам, в близост до плочките или асфалта, тоалетните и течащата вода и все пак назад във времето, и то важно историческо време.
Усещането, че слизам не от автобус, а от машина на машина на времето, дойде още от високите крепостни стени и тежки железни порти със старинна ключалка. Почукахме, както беше указано на табелата и веднага долетя отговор „Влизайте!”. Влязохме и се заоглеждахме откъде се чува любезния глас. Оказа се, че гласът идва отгоре, над главите ни, там има мостче, което спестява пътя на екскурзовода от административната сграда до портата и до мястото, откъдето започва обиколката.
Може би, защото беше неочаквано, но се почувствах като Пипи Дългото чорапче, която открива баща си крал на симпатично племе туземци или като че се готвех да се кача на дървото във Вила Вилекула, по което расте лимонада.
Реших да увековеча мостчето. Не посмях да премина по него, макар че съм израсла на десетия етаж и не се страхувам от високото. Застанах в края му за целите на фотографията. В ляво от мостчето е административната сграда, а в дясно – входът към бившите спални помещения, сега зали за музейната експозиция.
Да разкажа нещо за Меджиди Табия – намира се южно от град Силистра, точно под телевизионната кула.
Продължение »
10 въпроса, 10 отговора. Покажете, че знаете повече от другите! Научете нещо ново. :)