Зоопаркът в София е обявен за най-стария и най-голям на Балканския полуостров.
През 1888г. княз Фердинанд основава първия зоопарк в центъра на града, но през 1982г., зоологическата градина е преместена на сегашното си място и в момента заема площ от над 360 декара.
Снимки: Марина Илиева
Този пътепис участва в конкурса “По света” 2011
Подкрепете автора, като гласувате с фейсбук бутона “харесва ми” в края на статията. Вашият глас има значение за наградата на публиката!
***
Кения
В сърцето завинаги!
Кения е своеобразна смес от природни феномени, див живот и прекрасни хора. Озовахме се там със съпруга ми съвсем случайно – след дълго търсене в очакване на добра оферта за почивка, която за съжаление не се появяваше поради сезона. Изведнъж изскочи невероятно изгодно предложение за Кения. Причината беше, че предишната година имаше вълнения в страната след изборите и цените бяха паднали. След кратка проверка в интернет решихме да действаме бързо, докато местата не са свършили. Получихме ваучерите си в електронен вид. Запазихме билети на low cost авиокомпания до Западна Европа. Накрая общата сума беше равна на почивка в Турция и Египет, със самолетните билети, нощувки с включено хранене.
Виза за Кения се получава на влизане в страната. През 2009 година струваше 50 долара/сега цената е по-ниска/. Електрическите контакти са с английски стандарт, защото Кения е бивша британска колония. Трябва ви преходник. Американският долар е предпочитаната валута. Ако сте отишли на морска почивка, изгодно е да си купите екскурзии, сафарита от т.нар. beach boys –два пъти по-евтино е в сравнение с предложенията на агенциите. Кенийците говорят английски. Освен суахили, вторият официален говорим език е английският, което прави комуникацията с хората там лесна.
Трябваше да изчакаме три месеца преди да заминем. Брояхме дните. Междувременно направихме малка подготовка – купихме спасителни жилетки, плавници, шнорхелинг комплекти, обувки за коралите, заехме от приятели бинокъл за сафарито. Разстоянията са големи и ви трябва бинокъл. Непременно се снабдете и с антикомарен спрей/ с високо съдържание на deet –съставка, гонеща тропическите комари – само тя помага/. Преди да заминем, си сложихме ваксини против жълта треска, хепатит и тиф –не са задължителни, но преценихме, че е добре да ги направим.
И така, в края на март 2009 година, пътешествието започна. Първият ни полет до Западна Европа бе няколко часа. Престоят на отиване беше само 4 часа /за разлика от връщането ни, когато трябваше да преспим на летището поради ранния полет за България/Чартъра към Кения продължи с 10 часов директен полет. На връщане- с престои в Кайро около 12 часа.
Бяхме там през април 2009 година. Лятото започва от края на ноември до март. Имахме късмет, че в началото на дъждовният сезон ни валя тропически дъжд само първия ден на пристигането ни в Момбаса. Усетихме влагата и задуха във въздуха. Сякаш си излязъл от гореща баня и мократа вълна те удря изведнъж. Температурата беше 32-33 градуса през цялото време. Духаше бриз, лек ветрец на брега, каква идилия. Учудихме се отначало, а после дълго се смяхме от оплакването на местните хора, че скоро ще стане зима и температурата навън ще е 23 градуса – студ…
Хотелът ни се намираше на 30 километра от Момбаса. Мястото се казва Gale Beach, на юг от по-известният Diani Beach. За да се стигне до него, трябва да се ползва ферибот. Момбаса е град-остров. Фериботът е много стар и преди известно време е имало инцидент с него. Поради това, като се качвахме на ферибота, бяхме изтръпнали-толкова препълнен с хора и коли, че беше страшно. Има планове да се построи мост, но едва ли скоро ще стане.
Сигурно повечето от вас свързват страната Кения, намираща се в Източната част на Африка, само с екзотични сафарита. Всъщност, по наше мнение, там са едни от най-хубавите плажове в света.
Плажът на Галу Бийч
Този пътепис участва в конкурса “По света” 2011
Подкрепете автора, като гласувате с фейсбук бутона “харесва ми” в края на статията. Вашият глас има значение за наградата на публиката!
***
Русе е град с интересен статус. В епохата на Възраждането той е разположен в периферията на Османската империя и граничи с пространството отвъд Дунава, пределите на свободния емигрантски дух. Това е градът медиатор между двата свята – на робството и свободата, който осмисля по нов начин идеята за възраждането на човека. За турските управници обаче Русе е столица на стопански, административен и политически живот на Туна – вилает. През 1864 г. валия на града става Мидхат паша, едно от първите неща, които прави за столицата на Дунавския вилает е да обособи нов център /днес пл. „Батенберг”/, там са били разположени валийския конак, огромен брой джамии, казарми, ислямски духовни училища. Тъй като е европейски възпитаник, той е инициатор на промени, които целят да придадат известен европейски вид на града. Запазена от времето преди Освобождението е днешната сграда на Кукления театър, построена през 1865 г. от Мидхат паша за хотел „Гюл Шахин” или /„Царска роза”/.
Едно от първите съчинения, които описва новоосвободеното ни отечество са „Пътувания по България” на Константин Иречек. Ето какво пише той за Русе: „Надясно от нас се появява Русе със своя куп къщи и с белите минарета, разположени между Дунава и високия връх, на чийто гребен между лозя и градини ясно се разпознават окопите на запустялото укрепление Леванттабия. Срещу Русчук на румънския бряг малко по-долу се подават църквите на Гюргево и мачтите на корабите, пуснали котва пред града”.
Според Иречек Русе е най-големият град в Княжество България с 26 156 жители, от които българи са едва половината, има много турци, испански евреи, арменци, румънци, гърци и други чужденци. Градът заслужава уважение заради „добре постлани с камъни улици”. Може би нещо подобно е видял Иречек. Снимката е на литография на Бартлет, позволих си да я изтегля от сайта „Русчукъ преди Освобождението”, собственост е на Y. Stoyanov. Между другото този сайт е един великолепен поглед към миналото на града.
Друго мнение за следосвобожденски Русчук излага големият български писател Иван Вазов. Като истинско балканско чедо, той не свиква с прашния лете, студения зиме Русе и търси своето бъдеще на друго място. В „Нова земя” един от героите – граф Марузин пише в писмо: „Как да ти опиша Русчук? Махни Киев от хълмовете му и тури връз тях кримския Бахчисарай, като му придадеш няколко къщи по европейски кроеж. Улици тесни, кафенето, дето бълбука наргилето, нечистотии – възточен мир. Тури и … маса къщи порутени, покриви продупчени… всичко е голо, изгоряло, пустиня. А прах, прах – ужас! Прах и вятър. Толкова вятър никога не се е виждало.” Младият служител от руската канцелария не е впечатлен от Русе. Историческите обстоятелства са наложили идването му в Русе няколко дни преди подписване на Сан-Стефанския мирен договор. Градът е определен за нов губернаторски център вместо Свищов и Вазов е принуден по силата на служебните си задължения да остане в него година и един месец. Влошеното му здраве го кара да търси друг климат.
Вятърът и до днес си е същият, студен зимата, прашен – през лятото. Но най-голямото очарование на града безспорно е великата река, която има основен принос за европейския му облик. Дунавът – врата, която ни свързва с Европа завинаги.
