Пътеписи. Опознавайки другите – разбираме по-добре себе си.

Този пътепис участва в конкурса “По света” 2011
Подкрепете автора, като гласувате с фейсбук бутона “харесва ми” в края на статията. Вашият глас има значение за наградата на публиката!
***
Ако има човек, който знае всичко за българските места в Букурещ това е Лука Велчов. През 2007 г. той издава една книга, в чиито следи се надявам да попадна – „Букурещ – места и личности на българската емиграция през Възраждането”. Макар да не съм чела още книгата, тази година имах щастието да обиколя Букурещ, слушайки неговия разказ.

На 2 юни приех поканата на русенското читалище „Христо Ботев” за участие в ежегодния семинар по Ботевите места. Поканата ми отправи дългогодишната читалищна деятелка и великолепен историк и етнограф г-жа Вяра Косева. Няколко години подред имах възможност да се срещам с нея по много приятен повод – нашият фолклорен фестивал, на който сме жури. От фолклор към езикознание, оттам към етимология и история, разговорите ни бяха безкрайни.

Поканата за семинара ме очарова, особено след като чух маршрута – Гюргево /паметната плоча на пристанището откъдето тръгват Ботев и част от четниците/ – Букурещ – гробището Белу – /гробницата на двамата благодетели Христо и Евлоги Георгиеви/ – парка Херастръу – бюстовете на Ботев и Левски /този на Левски е поставен със съдействието на русенския клон на Общобългарския комитет „Васил Левски”/ – патриаршията и църквата „Св. Св. Константин и Елена”, в която се намират мощите на Свети Димитър Басарбовски.

Лука Велчов, почетен председател на Братството на българите в Румъния, ни намери пред бюста на Ботев. Като всеки добър българин той не можеше да не дойде на 2 юни в 12.00 часа на това паметно място. Разказа ни за себе си, че е потомък на българи павликяни от Чипровския край. Предците му напуснали България след погрома на въстанието от 1688 г. В далечната 1949 г. дошъл в Букурещ, за да учи в българското педагогическо училище „Христо Ботев”, после станал учител. През целия си живот е бил радетел на съхраняване на българската памет в румънската столица. Българската държава генетично произхожда от революционното крило на българската емиграция в Букурещ, затова трябва да направи всичко възможно да съхрани местата, от които е започнала новата българска държавност. Но дали е така?

За самото отбелязване на датата 2 юни ще разказа само това, че то се проведе пред бюста на Ботев, в състава на групата, с която тръгнахме от Русе, пътуваха участници от дружество „Традиция”, които с униформите и знамената си създадоха невероятна атмосфера. Имахме малка среща с румънската полиция. Полицаите любезно ни помоли да изчакаме докато се свържат с посолството и получат информация дали организираната проява е разрешена. Аз лично не се впечатлих много от това, хората просто си вършеха работата, а и ние бяхме доста колоритна група с униформите, знаменцата, сабите и „Тих бял Дунав”. Според мен конният патрул внесе допълнителни емоции, още повече, че разрешиха да ги снимаме. Няма да разказвам за официалната част, защото тя винаги носи усещането за нещо студено и помпозно. Ще спомена само речта на г-жа Косева, която възкреси революционния дух и плам на Каравеловото и Ботевото време.

Може би, защото времето беше лошо, но пропуснахме едно паметно българско място. Някак си мисля, че разказът трябва да започне от него, това е хан „Фидуки” или ханът на братя Солакови от Свищов.
Продължение »