Този пътепис участва в конкурса “По света” 2011
Подкрепете автора, като гласувате с фейсбук бутона “харесва ми” в края на статията. Вашият глас има значение за наградата на публиката!
***
Ола! Така ни посрещна Барселона – слънчева и приветлива. И с много палми, навсякъде. Испанците, или по-точно каталунците, са гостоприемни, усмихнати и спокойни хора, карат те да се чувстваш като у дома си. А че Барселона е предпочитана туристическа дестинация стана ясно още на летището – групи хора на талази се гмурваха в града, вероятно очаровани, нетърпеливи и любопитни от всичко чуто и прочетено за Барселона. Така беше и с нас.
Организацията на тази екскурзия започнахме с приятелка близо шест месеца по-рано, така че имахме възможност да се подготвим с информация за всичко, което искаме да видим и какво горе-долу ни очаква там. Барселона е една емоция, приключение и изживяване, което заслужава да се повтори, за мен този град е като сбъднат сън.
Пристигнахме около обяд и веднага след като се настанихме поехме към първата обиколка, жадни да вкусим от атмосферата и аромата на града.
Живите статуи
Ла Рамбла – от площад „Каталуня” към Колумб
Рамбла започва от площад „Каталуня” и стига до статуята на Колумб и Порт Вел, осеяна е със заведения, приканващи с разнообразни тапас, паейа и сангрия, музиканти, художници и разбира се, живите статуи.
Именно статуите са емблематични за Рамбла – с пищни и ефектни костюми, с грим, който заличава всяка видима част от кожата. Изумителни са! Тези „замръзнали” в образа мимове така са преобразени до съвършенство, че е почти невъзможно да повярваш, че са от плът и кръв, а някои от тях правят истинско представление, ако туристите пуснат монети в кутиите им.
Освен по Рамбла, човешка статуя срещнах и в Бари Готик.
Ако на места по краката й гримът не беше паднал и не видях купичката за монети, нямаше да се сетя, че това е човек. Беше затворила очи, застинала на пейката, сякаш далеч от шума и туристите, жената изобщо не помръдваше. Не знам от колко време стоеше там и колко още щеше да стои така, но за пореден път се изумих от таланта и умението на тези мимове.
За пръв път в Барселона видях пазар, който е основна туристическа атракция. „Ла Бокерия” е изключително богат, пъстър и атрактивен, препълнен с изобилие от плодове, шоколад, морски дарове, сушени меса и деликатеси, сирена… Да изпиеш чаша сок от прясно изцедени плодове е направо задължително. За четирите дни в Барселона Ла Бокерия беше първата ни спирка всяка сутрин преди да продължим обиколката из града.
Въпреки, че почти по всяко време на деня гъмжи от туристи, Рамбла е приятна за разходка. Много ме впечатлиха фенерите и рисунките на уличните художници – те допълват атмосферата, която извисените от двете страни на пешеходната улица сгради, създават с прекрасната си архитектура.
Разходката по Рамбла ме отведе до статуята на Колумб и крайбрежието.
Статуята на Колумб Статуята на Колумб
Статуята е висока около 60 метра, а с вътрешен асансьор стигнахме до площадката за наблюдение – доста тясно и клаустрофобично място, но си заслужаваше заради това, което се разкри пред очите ни. Площадката е във формата на кълбо и освен пристанището и морето, Монжуик и Рамбла, се виждаше в далечината и Саграда Фамилия.
Видях Барселона от кулата на Саградата, от Монжуик, от покрива на Ла Педрера, но тази гледка беше най-впечатляваща.
Улици с дъх на сангрия
Бари Готик – готическият квартал
Вляво от Ла Рамбла, надничат тесните улички и площадчета, обградени с палми, на Бари Готик. Готическият квартал на Барселона още пази историята в старите сгради и средновековни улици.
Ако сте решили да изпиете кана сангрия и да опитате паейа, направете го в някое от малките ресторантчета, които изобилстват из Бари Готик. Така ароматът на ястието и вкусът на напитката, подправени с гледка към старите жилищни сгради наоколо и малките им тераси, окъпани в цветя, оставят истинско испанско усещане.
Сангрия се приготвя от слабо вино или шампанско, смесват се равни части от още няколко вида алкохол (джин, водка, вермут), лимонов сок, газирана вода, много лед и парчета плодове, а резултатът е леко замайваща и много тонизираща напитка.
Palau de la Generalitat de Catalunya
Освен средновековни катедрали, жилищни сгради, множество малки магазинчета, ресторанти и кафенета, тук се намират Палау де Женералитат – сградата на автономното правителство на Каталуня, и Ажунтамент – кметството на Барселона.
По времето, когато бяхме там се провеждаха местни избори и вероятно във връзка с тях и кризата в Испания, имаше организирани протести. Площад Каталуня беше осеян с плакати, подписки и протестиращи. А вечерта преди изоборите от терасите на близките до нашата квартира жилищни сгради, хората, в знак на солидарност с протестиращите, дрънчаха по тенджери и канчета. В началото се стреснахме от невероятната какофония, но пък и това си беше интересно преживяване.
Градът на Гауди
Саграда Фамилия, Къщи Батийо и Ла Педрера, Парк Гюел
Ако отидеш в Барселона и не видиш Саградата, все едно не си видял нищо от града. Тя е един от шедьоврите на Гауди, а докато е бил жив, е построена само източната фасада, посветена на Рождество Христово. Саграда Фамилия все още се строи и ужасно много личат новите строежи от старите кули. Не знам дали заради отпечатъка на времето, останал върху тях, или заради различна технология на строеж, но за мен фасадата със старите кули е много, много по-автентична и по-красива.
Саграда Фамилия наистина е величествена, няма как да я обхванеш с един поглед, или да я побереш в една снимка, обикаляш я цялата, за да можеш поне мислено да я събереш в едно цяло. Орнаментиката е изключително сложна и изключително богата, във всеки елемент отвън и вътре можеш да откриеш някое природно творение. Такива например са стълбите на едната кула, достъпна за туристи, погледнеш ли отгоре, сякаш виждаш раковина.
Вътрешността на катедралата е богата откъм орнаменти и пъстра откъм цветове, като тази цветност придават слънчевите лъчи, пречупени през витражите. Огромните колони и елементите по тавана приличат на дървета, които преплитат клони на върха и се събират в едно цяло.
Част от интериора на Саграда Фамилия
Пасеч де Грасия е улицата с модернистичните къщи и модерните бутици и магазини. Две от къщите правят огромно впечатление, отличават се и безспорно изпъкват сред останалите – Къща Батийо и Ла Педрера на Гауди.
В Къща Батийо не влезнахме, но отвън се насладихме на странните форми, които носят усещане за морска магия.
Ла Педрера е жилищна сграда, достъпни за туристи са приземният и последния етаж, таванът и покривът. Коридорите на последния етаж се вият около вътрешния двор на къщата, а стаите са с изглед към улицата. Етажът и стаите са с типични за времето си мебели и декорации. Най-пленителен обаче, освен фасадата, е покривът на Ла Педрера с вълнообразните пътеки и интересните и причудливи комини, определяни като неземни бойци.
Другият проект на Гауди – Парк Гюел, е малко труден за откриване, кацнал върху един хълм остава малко встрани от града. Честно казано бях впечатлена най-вече от входа, който сякаш е излязъл от някоя приказка, и каменните колони, наподобяващи основите на палми.
Иначе разходката из парка е приятна, но аз очаквах повече елементи и повече орнаменти, нали вече бях видяла стилът на Гауди в Саградата. Нищо обаче не може да замени гледката на красивите палми и богатата растителност, която те отнася извън града и в друго измерение.
Font Magica, или магията на магическият фонтан
Ех, само да можех да ви го опиша!
Ако разходката ми из Барселона беше една емоция като цяло, то фонтанът е ядката на тази емоция, истинска нирвана. Усещането с първите акорди на музиката и първите пръски вода няма как да сравня с друго, или да го опиша – то просто трябва да се изживее. Това представление с главни действащи лица вода, музика и светлина, имаше такова въздействие върху всички присъстващи, че множеството, което преди това жужеше като пчелен кошер, така притихна и в продължение на петнайсет минути имаш чувството, че си абсолютно сам.
Програмата на фонтаните продължава два часа (от 21 до 23 ч) и се сменя на всеки 15 минути. Едни интервали са само със светлина и вода, други – под акомпанимента на музиката, при това в абсолютен синхрон.
И още много други неща…
Музеят Пикасо, Аквариумът, Парк де Сиутаделя
Барселона е пълна със забележителности – за всички вкусове и интереси.
Музеят на Пикасо съдържа основно ранни творби от периода, когато е живял в Барселона. Не разбирам от изкуство, още по-малко пък се захласвам по кубизма, но тези творби на художника са истинска радост за окото – много реалистични и детайлни. Разходката из музея определено не е за изпускане.
Не е за изпускане и обиколката из Аквариума с неговите водни тунели и кръжащи акули. Почти задължителна е и разходката по Парк де Сиутаделя. Разтоянието от Аквариума до Парка е около двайсетина минути пеша и с помощта на карта и табелите на улиците е невъзможно човек да се изгуби или обърка.
Изключително зелен, прохладен (особено в горещ летен ден) и атрактивен, Паркът привлича не само туристи, но и местни за пикник или просто за разходка. Паркът приютява Зоологическата градина на Барселона, която също е включена в списъка с атракциите за посещение.
Тук се намира и Парламентът на Каталуня. Четох, че в определени дни е отворен за обиколка на туристи, но ние не успяхме да огледаме отвътре. Затова пък попаднахме на изумителна водна каскада, която буквално ни спря дъха от пръв поглед.
Отдалеч прилича на фасада на замък, кацнал сред много вода и зеленина. Освен на Саграда Фамилия, в Барселона направих най-много снимки именно на тази каскада – от всички ъгли и страни, снимах водата, снимах основата, елементите на върха, стълбите, статуите. Исках да запечатам всичко с надеждата, че никога няма да го забравя… А със сигурност никога няма да забравя Барселона.
Това е моята първа разходка из каталунския град. Оставям краят на този разказ с многоточие и отворен с идеята, че някой ден пак ще се върна в Барселона и ще имам възможност да го завърша.
Автор: Ваня
Снимки: Ваня и Радка
Конкурсът за пътеписи на Poblizo.com – “По света” 2011 е подкрепен от 
Jabse.InK : Публикувай своята история! Сподели с повече хора интересните, популярни статии!
Един коментар
Чудесен пътепис