Пътеписи. Опознавайки другите – разбираме по-добре себе си.

Този пътепис участва в конкурса “По света” 2011
Подкрепете автора, като гласувате с фейсбук бутона “харесва ми” в края на статията. Вашият глас има значение за наградата на публиката!
***
Моите разкази за пътешествия до днес бяха за “чужди” земи, днес искам да ви доведа на пътешествие – у дома, в нашия град. И така нашият град е много малък, той дори не е град, а градче, но е център на община, в състава на която има още шест села. Като всяка друга „селска” българска община не блести с кой знай какви забележителности или културни прояви, но… „ и ний сме дали нещо на света”.

На 5 септември градчето ни има рожден ден, става на 27 години. В чест на този рожден ден реших да поканя читателите на „По-близо” у дома и да им разкажа съвсем накратко нашата културна история.

Започвам, разбира се, от най-важното, което сме „изровили” от земята – Тракийското сребърно съкровище от Борово. Тази година имах възможността да го видя отново. Това стана в Търново в Хана на Хаджи Николи. Признавам си, срещата с него ми даде идеята за настоящия разказ. Оригиналът му се съхранява в Националния исторически музей.

Според Георги Китов Боровското съкровище може: „по най-категоричен начин да се определи като тракийски /паметник/”, който съчетава животински и човешки изображения и илюстрира пътя на стиловото и сюжетно развитие от геометризъм към реализъм. Този паметник на древната тракийска култура е открит през 1974 г. по време на есенна оран в местността Сиври тепе, на 2 км от село Волово от Трайчо Великов Стоев. Представлява царски ритуален сребърен сервиз с позлата, състои се от пет съда – три ритона с протоме на бик, кон и сфинкс, каничка и купа. Датиран е към ІV в. Пр. Хр. Надписите на два от ритоните и на каничката споменават името на тракийския цар Котис /383-359 пр. Хр./

Най-интересният съд е каничката, нейната дръжка не е била открита, но подобно на ритоните и тя най-вероятно е използвана като смесителен съд. Траките размесвали виното с вода за ритуални цели. Фигуралната украса не само я прави неповторим артефакт, но носи много информация за ритуалните действия, свързани с празниците на Дионисий. До отвора на дъното са разположени три водоплаващи птици, според Китов – лебеди. В тракийската митология водоплаващата птица е медиатор между световете на живи и мъртви. Следват два фриза – първият показва сцени от култа към Дионисий, в пира вземе участие митологичния герой Херакъл; във втория са разположени сподвижниците на бога – вакхани и сатири.

Ритоните пречиствали ритуалната смес от вино и вода, правили я свещена. Изображенията на ритоните също са свещени – компилация от невидимия и видим свят. Сфинксът е може би най-популярният съд от съкровището. Той възхвалява мъдростта и силата – главата е на жена, тялото на лъв с крила. Вторият ритон е с протоме на кон – свещеното животно на траките, а третият – на бик, символоизиращ силата. Образът на бика в тракийската митология се поставял редом с този на Великата богиня, той символизирал мъжкото начало в природата и се свързвал с оплодителната енергия на слънцето.
Продължение »