Преди много, много години , още по времето на “комунизма”, баба ми имаше малка статуетка-Айфеловата кула. Баба ми никога не бе ходила в Париж , но някой, някога и я беше подарил. Тази статуетка, заедно с малък макет на Спутник бяха любимите ми играчки.
Часове наред си измислях истории свързани с тези два предмета.
От тогава мина време и сега най-сетне ми се падна възможност да отида в Париж.
Веднага ме връхлетяха спомени от детството, завладя ме трепетно очакване за пътуването.Така, че още преди да стъпя на френска земя, имах романтична представа, сякаш някакво вълшебство щеше да се случи.
Страхът от разочарование беше голям.
Аз френски не знам. Проглушиха ми ушите, с това как никой няма да разговаря с мен, как през цялото време ще се чувствам прецакана и ще ме гледат от високо.
Обзе ме лека паника и научих няколко фрази от типа на “Извинете ме, но не говоря френски” и тн…Купих българо-френски разговорник и с трепет в сърцето кацнах на Шар Де Гол.
Всички хора, които срещнах в Париж говореха английски. Не само знаят езика, но и имат желание да го говорят.
Доброто възпитание е така тренирано, че дори да има някакви съмнения за изкуствена любезност, искам и тук в България да са така мили с мен. Нека е изкуствено дори, но аз и не очаквам всички да ме харесват. Достатъчно е да не ми вгорчават излишно деня нацупени продавачи, груби сервитьори и тн.
След като разгледах красивия Париж си помислих, че дори да бяха надути тия франсета- разбирам ги. Но масово хората са съвсем обикновени, дори отрудени бих казала. Естествено има гъзари с лъскави коли, но повечето хора живеят бедно.
Сигурно ще се изненадате да прочетете това, още повече че става въпрос за центъра на столицата, но е факт.
Виното помага на философските разсъждения
Офертите за продажба на жилища са от типа на 7 (да ,7) кв. метра стая с обща баня се продават за 30 000 €. Наличието на прозорец и самостоятелна тоалетна се описват като екстра.
Оферти за жилища по-големи от 40 квадрата (на цена над 300 000 €) не видях.
Наемите са изключително високи.
Пространството в Париж е кът, както водата в пустинята. Всичко е малко и тясно – хотелските стаи, масите в ресторантите, столовете подредени в една редица на тротоара на улицата.
Вечер в Париж
Заговорихме се с един редовен, местен клиент на обикновен бар на улицата, който беше пускал цял живот тото. Предстоеше теглене на лотария с голям джакпот -над 120 милиона евро. Човекът беше толкова вдъхновен. Казах му, че шансът да спечели някога толкова пари колкото е вложил до момента е много малък, но надеждата на бедния да си оправи живота с един замах не може да се убие с доводи.
Типично по френски- гъсто насядали, с лице към улицата
Масово френските жени изглеждат по-зле от мъжете. Мъжете са артистично напети.
Жените рядко изглеждат красиви, не заради липсата на грим (да, французойките не се гримират,което аз одобрявам), а заради изнурения им вид, сякаш на плещите им тежи огромен товар.
Между другото, средностатистическа българска “наточена” мацка с “модерни” дрехи във Франция веднага ще бъде класифицирана като проститутка.
В заключение мога да кажа,че добрите обноски на французите са им в кръвта. След като се убедих лично в това, смятам за пълни профани, хората които ги считат за високомерни и надменни.
Само груби и лошо възпитани хора могат да възприемат любезния поздрав, усмихнатото обслужване и даването на път като обида.
Нека сме “надменни” като французите мили сънародници. Стига комплекси!
Автор: Марина Илиева