Трите свещени планини

На китайски Сан Шиан Шан. Така се нарича историческият комплекс – възстановка на прочути архитектурни стилове от древността. Построен е на брега на Жълто море в Пънлай. От една година е отворен за посещения – един истински център на китайската култура през вековете.

Арката на входа на комплекса Трите свещени планини

Според историческата легенда в Източнокитайско море има три планини – Пънлай, Фанчжан и Инчжоу. В тях живеят безсмъртните. Всичките им дворци, павилиони и пагоди са направени от злато и сребро. Само там расте вълшебната панацея, която дарява хората с безсмъртие.

Музейният комплекс представя трите легендарни планини, а също и сбъдва мечтата за безсмъртие. В него са разположени дворецът Санхе, островът на безсмъртните Пънлай, храмът Хечи, пагодите Шенцзин и Инчжоу с двора към нея, Музеят на древните скъпоценности, Музеят на историята и културата на Пънлай, храмът на нефритения Буда, дворецът Ван Фанху и Големият театър на миража.

Основните сгради са високи, видът им е внушителен и уникален. Сред тях са засадени характерни планински дървета, поставени са камъни и скали с особена форма, а помежду им тече бистра вода. Оформлението на градините е по фън шуй (вятър и вода) – задължително се съчетават дървета, камъни и вода (впрочем и новото строителство в града следва тази традиция). Така според китайците се постига величие и изящност в живописната хармония между човека и природата. На снимките езерата са замръзнали и покрити със сняг, а през лятото по тях плуват лебеди…

Замръзналото езеро пред храма

Студен януарски следобед. Ние – трима българи – сме единствените посетители и с нас е единствената екскурзоводка с английски. След налучкването – руснаци – американци, думата България извиква широка усмивка на лицето й – знае, разбира се, приятелска страна.

Докато притичваме от една пагода до друга ( да се стоплим, а и бързаме да не изтървем добрата за снимки светлина), си говорим с момичето и за други неща. Завършила е колеж в същата провинция – Шандунг. Как се кандидатства в техните университети – през юни е общодържавният приемен изпит. Предното лято на него са се явили 10,2 милиона души – младежи и възрастни, което е с 400 хиляди души по-малко от 2008. Университетите в страната са близо 2 000, от които 1220 са редовни, а останалите са за възрастни. Висшистите са сравнително малко и работа за тях има, макар и не винаги по специалността.

Девойката любезно пита дали сме яли – чи фан ла ма? Не се учудвайте – възпитаният китаец винаги ще ви попита това – то е нещо като поздрав. Отговорете и на свой ред попитайте същото.
Момичето се интересува дали ще остана за дълго в Пънлай. Защото – казва то – аз мисля, че е много хубаво да се живее в Китай. Небето тук е толкова синьо…
Усмихвам се – става ми мило – за всеки човек небето над родината му е най-синьо…

В същото време Китай, наред с Индия и Мексико, дава най-много емигранти в света. Годишно три милиона души емигрират в развитите страни. Обратният процес – да се емигрира в Китай – е много труден. Едва след петгодишен престой, без излизане от страната, може да се кандидатства за гражданство. Никак не е сигурно дали ще получите. Даже женитбата за китаец не ви дава автоматично право на гражданство. Ами имат си хора достатъчно – едва ли се нуждаят от още. Имам предвид драконовските мерки, които взема правителството за ограничаване на раждаемостта – ако не бяха те, сега сигурно щяха да бъдат пет милиарда, вместо 1,3 милиарда.
В конституцията им е записано, че градските семейства могат да имат по едно дете, по селата може и две, но само ако първото е момиче. Ако семейството все пак иска да има второ дете, то трябва да заплати солена глоба на държавата, непосилна и заробваща за повечето хора. Младите китайци днес се женят по-късно – след 30-те – и въобще не бързат да имат деца. Дълги години си живеят по двама…

Увлечени в разговор, неусетно сме стигнали до първия храм на изящната китайска архитектура – Хечи.

Входът към храма Хечи

Тук са представени трите традиционни китайски религии – конфуцианство, даоизъм и будизъм – като трима човека с една душа. Накратко – конфуцианството въплъщава хармонията между човешката душа и обществото, даоизмът – хармонията между човешката душа и природата, а будизмът – хармонията на човека със самия себе си. На този стенопис се вижда символичното изображение на трите религии.

Стенопис - символично изображение на трите религии в Китай

А тук са основателите на трите религиозни учения – Лао Дзъ, Буда и Конфуций.

Лао Дзъ

Буда

Конфуций

Следващата красота е приказният остров Пер Лай. Дворецът е построен по идея на архитектите Юанцзян и Юаняо, живели по време на династията Цин. Той има величествен външен вид и е символ на душата на китайската класическа архитектура. В тази уникална сграда, дошла от вековете, романтизмът на древните китайци се е превърнал в реалност.

Лъвов мост на острова Пер Лай

Висящи от тавана надписи на копринен плат

Друг кът от пейзажа на Сан Шиан Шан е дворецът Ван Фанху.

Дворецът Ван Фанху

В него е представено всичко ценно от световно известния императорски парк в Пекин – Юан Мин Юан – величествен външен вид, уникален стил и строга конструкция. Главната постройка се състои от три етажа, олицетворяващи културата на конфуцианството, даоизма и будизма. Целият комплекс е опасан от уникален непрекъснат чердак.

Голям меден свещник пред входа на двореца

Наближаваме пагодата и двора Инчжоу, създадени по рисунката „Осемнадесет литератори на Инлоу” на калиграфа Чжао Менфу от династията Юан. И тук конструкцията е със строга елегантност – около центъра има осем тераси, които символизират честност, уважение, чест, справедливост, вежливост, самолюбие, порядъчност и съвест, които качества са и душата на конфуцианството.

Вътре самотна девойка седеше на едно столче и унесено свиреше на пипа (вид лютня) – традиционен китайски инструмент. На сцената зад нея могат да бъдат демонстрирани и други китайски инструменти, които представят древната музикална култура (за целия концерт се заплащат 50 юана).

Девойка свири на пипа

Но най-богатата колекция от експонати се съдържа в Музея на съкровищата.

Музеят на съкровищата

Пред входа му и на първия етаж са поставени големи късове нефрит на възраст сто милиона години, образувани от дървета, затрупани под земята. Тези парчета полускъпоценен камък с восъчен блясък тежат общо повече от две хиляди тона и някак сред тях един къс златна руда не впечатлява особено.

Вкаменена гора от нефрит

Нефритът е китайският национален камък, наричат го „камъка на живота”. Китайците казват: „Златото има цена, но нефритът е безценен”, те вярват, че притежава оздравителна сила – лекува психически заболявания и депресии, нарушена обмяна на веществата и действа подмладяващо. От него незнайни майстори са създали прекрасни пластики с множество фигури – целия техен свят.

Нефрит с изрязани по него фигури

На втория етаж са изложени скъпоценни калиграфии и рисунки от различни династии. Една от тях – от 1905 г. – много ми заприлича на картина на български бит.

Картина, която прилича на български бит

А на третия етаж са уникалните Янчжонски лакирани изделия – мебели и паравани от скъпото крушово дърво Хуангуа – с инкрустации от нефрит и слонова кост. Дървото е меко, гладко и пластично, не се изкривява, пропуква или свива нито през лятото, нито през зимата. Затова е избрано като данък за императора още по време на династията Танг. Три години е отнело на десет майстори дърворезбари да изработят комплекта мебели – две кресла, маса и диван. Оживелите в различни пози птици привличат с кралско величие, елегантност и деликатната си форма. При богатите на цветове паравани е постигнато реалистично стерео усещане за дълбочина на пейзажа, чувство за възвишеност и древност. На този етаж снимането е забранено, за да не се повреди старинната политура с тайни съставки, които не могат да бъдат възстановени. Всички експонати са оригинали, за разлика от сградите, които са построени като реплика на оригиналните, запазени в древни рисунки.

Дърворезба

Накрая ни заведоха и до съкровището и гордостта на комплекса – най-големия в света Буда, направен от монолитен нефрит. Ето го в цялото му величие – лежи спокоен и сериозен, мистичен и прекрасен – дълъг 13 метра, тежи 108 тона.

Най-големия в света Буда от нефрит

Нефритът е от Мианмар (Бирма), статуята е ваяна от триста скулптори в продължение на една година. Буда е толкова огромен, че първо е поставен на избраното място, а после около него е строена пагодата. Включен е в рекордите на Гинес.

За мен по-внушителен и въздействащ е правият Буда – висок десет метра и тежък 72 тона. Красотата му е женствена, защото в едно от превъплъщенията си – Батисатва Гуанин – в Китай той е жена, а в Индия е мъж… В него блестящо е въплътена човешката любов към мирен и спокоен живот, а също и пожелание за любов и щастие, обожествявани от цялата китайска нация.

Буда от нефрит - 10 м висок

Музеите са училища. Те са всъщност най-подходящата среда за възприемането на историята. Техните врати са идеалният вход за младите хора да навлязат в древния свят. Радостта от познанието се съчетава с насладата от красотата и възторга, породен от уникалността. Посещението на Историческия комплекс разкрива многобройните страни на древния китайски артистичен дух, като едновременно насърчава проучването на благотворната роля на голямото изкуство за формирането на човешката душа.

Когато бях малка, от училище ни водиха да видим първите български столици Плиска и Преслав. От Плиска си спомням вълнението, че ще видим Двореца, а вместо това – огромна поляна и множество камъни по нея, подредени геометрично. От основаването на българската държава през 681 до 893 г. Плиска е освен столица, и един от най-големите и богати градове в Европа и света. Толкова ли е невъзможно да бъде възстановен Дворецът! Трябва ли да каним Ли Хайфун (собственика на Историческия комплекс и Аквариума) от Пънлай да направи възстановката… Той поне има опит, а и ентусиазъм…

Автор: Наталия Бояджиева
Снимки: Наталия Бояджиева