Как открих рая на Земята

Когато ви кажат Германия кое е първото нещо, което си представяте? За някои това са автомобилите – Мерцедес, Фолксваген, Порше. За други футбола – Байерн Мюнхен, Вердер Бремен, Борусия Дотрмунд. За трети бирата – Туборг, Хайнекен, Бекс естествено гарнирана с вюрстчета.

И аз не правех изключение от общо приетите правила, докато не попаднах в едно кътче на Германия, което чистосърдечно бих нарекъл Рая на Земята. Там ме отведе един служебен ангажимент по линия на НАТО.

Кътчето е градчето Обераммергау разположено в полите на Алпите, не далеко от прочутия зимен курорт Гармиш Партенкирхен и на около стотина километра от град Мюнхен, столицата на област Бавария.

Израснал съм в годините на „комунизъма”. Честно не разбирах какви са идеята и целите му, докато не попаднах в Обераммергау, където имах възможност да обиколя района с туристическа цел. Бях поразен и осъзнах към какво сме се стремили 45 години……но само сме останали с добрите намерения и без никакви резултати. Но ще спра с хвалбите до тук. По-добре е всеки сам да се увери…

Още преди да кацна на летището в Мюнхен бях предупреден, че всичко върви като по часовник и да не си позволявам да закъснявам. С това се убедих още докато чаках метрото – мотрисата закова на минутата. И ако все още се учудвах, то когато слязох на ЖП гара Пассинг информирайки се в колко ще дойде влака за Мурнау, то той, без изнервящото свистене и скърцане на металните спирачки, плавно приближи и спря точно по разписание. Вече не се учудвах, а изпитвах спокойствие, че тук закъснения няма да има, просто трябваше да си гледам разписанието и така до Обераммергау – моята последна спирка.

Германците са стриктни и възпитани хора. В това се убедих, когато слязох на последната гара, а там учтиво и чинно ме чакаше войникът-посрещач. Всеки детайл беше изпипан до последно. Както и организацията в градчето, което беше чисто, китно и приветно въпреки оловно сивото небе и необичайно ниските температури за месец Април. Освен че навсякъде по улиците беше чисто, но никъде не видях къщи с падаща мазилка, коли нагазили тревните площи, боклуци носещи се волно навсякъде..

Къщите бяха изрисувани с най-различни мотиви – от приказни до религиозни. Колите бяха прибрани в гаражите, а тревните площи…като на голф игрище – подкосени и чисти.

В центъра на градчето е църквата, наобиколена от къщите, както квачка от малките си пиленца. Приятната тишина се нарушава само от звъна на камбаните известяващи изтърколилия се час.

Пред ресторанчетата и кафанетата са насядали предимно туристи, наслаждавайки се на кафето “DALMAR” (разновидността “MONACO” е определено най-добра на вкус и вече се продава и в магазините МЕТРО в България) и местния специалитет – кексчетата, най-различни на вкус и цвят.

На най-високият хълм над Обераммергау се извисява 10 метров кръст, който сякаш казва – Бог е тук и бди над вас.

До там има изградена и въжена линия, но за жалост, по време на моя престой в градчето, беше в профилактичен ремонт. Настаняването в градчето е организирано в 3 големи 4 и 5 звездни хотела и в множество семейни хотелчета. Цените са учудващо ниски, а храната е типична баварска. Имах възможността да опитам от местните червени вина и бих казал, че достойно конкурират прословутата немска бира.

В градчето има няколко фирми, които предлагат коли и велосипеди под наем. Това е добра възможност да посетите изключително популярния замък Нойшванщайн.

Откъде е популярен? От филмите на Дисни. Когато на екрана се появи логото на прочутата филмова компания, звездите изгряват точно над замъка Нойшванщайн.

Пътувайки към замъка, имах чувството, че съм попаднал в райската градина. Бях шокиран от няколко факта: как от отдалечените на километри от селата и градчетата частни ферми бяха направени асфалтови алеи, по които видях велосипедисти и млади семейства, които разхождаха деца в колички, как частните имоти бяха разделени с ниски дървени огради, а не високи и непристъпни стобори, тревата беше окосена като на голф игрище, навсякъде беше чисто и вятъра не разнасяше боклуци – хартиени или найлонови торбички.

Другия шокиращ за мен факт беше колко много внимание в Германия отделят на опазването и реставрирането на културни обекти. Пътьом към Нойшванщайн спряхме в един крайпътен параклис и не много голям манастир с една прекрасна малка катедрала. Макар и изградени преди векове, те изглеждаха като току-що построени – мазилката и стенописите бяха подновени, пътищата водещи към тях бяха перфектно асфалтирани. Бих искал и нашите църкви да са такова притегателно място, в което да можеш да общуваш с Бог.

След близо два часа пътуване най-сетне достигнахме до замъка Нойшванщайн разположен в подножието на Баварските Алпи и връх Цугшпице. „Замъкът на лебедовата скала“ се намира в близост до град Фюсен. Вдъхновен е от легендата за рицаря Лоенгрин и от сюжетите в оперите на Рихард Вагнер. Строежът му е започнат през 1869г. от баварския владетел Лудвиг II.

Цялостният градеж е продължил 17 години и е в автентичния стил на старите германски рицарски крепости. До смъртта на краля през 1886 г. крепостта е едва частично изградена. Декорирана е с митологични сцени от средновековни легенди с тайни окултни знаци и символи.

Красотата му е вдъхновила Чайковски за създаването на балета „Лебедово езеро“. Замъкът е познат и като „Приказният замък“ заради своята неповторима архитектура и вътрешно оформление.

Гледката, която се открива от кулите на замъка е неописуема. Ако и времето е ясно, удоволствието е още по-голямо. В близост зад замъка минава един пролом с рекичка слизаща от Алпите.

Над речния водопад е изграден железен мост, от който могат да се направят страхотни снимки към водопада и към замъка. Заставайки над водните пръски, поглеждайки към замъка и ширналата се долина зад него, оставаш с усещането, че се рееш някъде във небето, че си попаднал в рая…

Пожелавам Ви да имате възможността да посетите тези прекрасни места и да се докоснете до „забранените” плодове на райската градина, както аз наричам Германия.

Автор: Ивелин Инджов
Снимки: Ивелин Инджов