Непознатото Панчарево

Много хора, прочитайки това заглавие, ще кажат – “Ха, че какво непознато може да има….”. Преди време може би и аз щях да възкликна така, защото и аз обичам да се разхождам край езерото и често съм била – и сама, и с приятели. Но това, което ме накара да избера тази тема, са думите на един мой приятел – арабин. Той казва така: “Бил съм в 46 страни по света… Такава красота като тук, в България не съм виждал. Вие, българите, не цените това, което имате. Нито красивите си жени, нито красотата на природата. Изумен съм с каква лекота разхищавате това, което Бог ви е дарил…”

Най-напред бях готова да възразя. Но се случи така, че скоро след разговора се преместих да живея в Панчарево. И едва тогава осъзнах колко е прав. Защото – да, разхождаме се, но разговаряйки с приятелите, често не забелязваме дърветата, цветята, животните…Нещо повече – без да се замислят, много от нас изхвърлят пластмасовите чашки от кафе, празните бутилки от вода, найлоновите пликчета…

И затова реших да ви покажа това, което често остава встрани от нашия поглед.
До Панчарево се стига лесно – с автобуси № 3 и 4 – от метрото в Младост-1 или с автобус № 1 от автостанция “Гео Милев” (но много по-лесен ориентир е спирката на Окръжна болница, на Цариградско шосе). Доскоро по тези линии се движеха стари и амортизирани автобуси, но от това лято пътуват новички, чисти, бързи и относително точни по разписанието си автобуси (друг е въпросът колко бързо бяха надраскани седалките и облегалките на някои от тях..).
Първото нещо, което ни впечатлява, слизайки на спирката пред общината (район “Панчарево”) е ЧИСТОТАТА.

На хората от други градове това може да се стори странна фраза, но за софиянци е ясно за какво става въпрос. Чисто. И на детската площадка. И на автобусната спирка. И по улиците из квартала. Тук също живеят млади хора, при това много. Има много млади семейства и много малки деца. Детската площадка пред общината винаги е пълна.

И тук младите хора пият бира, кафе, хапват солетки, бисквитки, семки. Но – въпреки това – градинката, детската площадка, автобусните спирки са чисти. Обаче, единствено ПРЕЗ СЕДМИЦАТА. В събота и неделя, когато столичани дойдат на разходка, нещата са коренно различни. Изпочупени бутилки – дори на детската площадка. Скъсани вериги на люлките. Разхвърляни боклуци. Дори – обърнати кошчета за боклук. Надраскано разписание на автобусите. Така и не мога да проумея този вандализъм – нали утре ти ще искаш да видиш кога ще дойде автобуса? Нали утре ти ще искаш да седнеш с приятели и ще искаш да ти е приятно, а не да гледаш боклуци? ЗАЩО тогава трябва да рушиш?

Ето как изглежда автобусната спирка пред общината в делничен ден – сутрин, към 8 часа (т.е. след като вече са преминали стотици хора и преди да е имало възможност някой да почисти).

А така изглежда автобусната спирка пред общината – Район “Младост”, почти по същото време – не снимах самата спирка..по разбираеми причини, а кашпите с цветя наблизо. И не мислете, че наблизо няма кошчета за боклук – има, дори няколко.

Ето така пък изглежда автобусната спирка в Панчарево – в посока центъра в събота вечер….след почивния ден.

Но да се върнем в началото…От автобусната спирка отиваме към общината. На високото има кръстовище, а на тротоара – чешма. Водата е студена, чудесна. В последните години обаче, често се налагаше хората, които живеят наблизо, да спират водата. Не защото са скъперници, а защото минаващи “туристи” изсипваха какво ли не – пръст, клечки, пластмасови чашки, хартийки… А е толкова приятно в горещ летен ден да се напиеш с изворна вода…студена и вкусна – не като тази в пластмасовите бутилки…

Нагоре по улицата стигаме до друга улица – “Елин Пелин” или по-популярното й название “пътят за Бистрица”. Точно срещу нас има приятно кафене – то си има някакво име, но всички го наричат “Торето”. Дворът е с плочки и асмалък, а голям орех прави сянка, затова винаги има много хора и много спрели пред кафенето коли.

Но не за това искам да ви разкажа, а за нещо друго – срещу кафенето има щъркелово гнездо. Преди години гръмотевица повалила дървото с гнездото на щъркелите. Но хората се събрали, издигнали стълб с подходящи размери и колело на върха, преместили гнездото. И така, за радост на всички, щъркелите се завръщат всяка година. Мисля си, че ще е чудесно, ако се поставят още няколко такива стълба, за да могат да се връщат и порасналите щъркелчета. Може би и това ще се случи някой ден. Защо ви спирам тук ли? Ами за да ви разкажа малко за това семейство. Преди три години, щъркелите отгледаха не едно, не две, а цели четири щъркелчета. И всичките пораснаха и отлетяха.

На следващата година в семейството се излюпиха три щъркелчета. Но някаква голяма граблива птица отнесе едното от тях.. Няколко дни тя се връщаше за останалите бебета, но щъркелите бяха нащрек и можеше да се види как някой от големите щъркели се бие с птицата. Само че…стоящите в кафенето хора дори не погледнаха да видят какво става. Тази година историята се повтори, но малките бяха две, а птицата отнесе едното от тях.. Така в гнездото остана само едно малко, а възрастните непрекъснато стояха до него, за да го опазят.

Не зная колко от вас са слушали тихия разговор на щъркелите през нощта – такова едно потракване с човките, все едно водят диалог… А малките издават писукащи звуци, все едно са пиленца. Имам чувството, че възрастните наистина обясняват нещо на малките, защото се редуват – големите казват нещо, малките отговарят… Да се надяваме ,че през следващата година щъркелите отново ще се завърнат, за да им се радваме.

След като се порадвахме на щърелите, можем да продължим.
Нагоре по пътя стигаме до ново кръстовище – надясно се отива към Бистрица, а наляво – към Кокаляне. По пътя към Кокаляне се намира красива църква, но за нея няма да пиша, защото в Интернет има много снимки, а и хората, които идват на сватба, после непременно минават през църквата.
Ще ви заведа нагоре по пътя – след моста (за автомобили), по втората пресечка вдясно можете да излезете на едно чудесно място по поречието на р. Бистрица. Просто невероятно – чудно, уютно, тихо. Равна поляна с големи дървета, река, водопад (вярно, изкуствен, но красив) – и това почти в центъра на квартала.

Това, което ме притеснява е, че през това лято все повече хора идваха с автомобилите си на самата поляна. А ИМА къде да ги оставят – само на 20-тина метра по-нагоре има асфалтова площадка и път без изход. И се питам – толкова ли е трудно да се извървят тези двадесет метра пеша? Защо трябва да се направят коловози, да се измачкат тревите и билките, да се замърси въздуха?
Пак се връщам към думите на моя познат – ако това богатство беше в някоя друга страна, сигурно щеше да е парк, щеше да се пази, а реката нямаше да е пълна с боклуци – найлони, гуми, парцали…

На тези, на които не им се стои тук, край реката, ще им предложа друга разходка – около езерото. Пътят е равен, приятен, независимо от многобройните автомобили – може да се върви по зелена алея, която е встрани от шумния автомобилен поток.

Ето как изглежда езерото и алеята край него, в посока София.

Но ние ще тръгнем в обратната посока. След известния ресторант “Лебеда” – алеята ни води в посока Кокаляне. Този маршрут е изключително приятен, защото е достъпен както за възрастни хора, така и за семейства с малки деца. Освен, че е лесен за придвижване, по него има чудесни кътчета, където може да се поседне. Детски площадки с катерушки. Красиви беседки, трева, цветя.

А многобройни пътечки могат да ви отведат до самото езеро.

Повечето от нас идват край езерото, когато времето е хубаво и това е разбираемо. Но дори и в буря, дори и в дъжд, дори през зимата – тук е просто невероятно.
Ето вижте – красота – както в слънчев ден, така и пред буря.

За съжаление, бистрата синя вода…твърде рядко е такава. След много почивни и празнични дни, след проливни дъждове по повърхността на езерото плуват празни бутилки, изхвърлени гуми, всякакви найлонови отпадъци, различни парцали.. ЗАЩО?! Защо трябва да замърсяваме това, край което пак ще дойдем да се разходим?

Но ми се иска да попитам и защо замърсяваме дома на многобройните птици, които живеят в езерото? Тази есен подслон тук са намерили три или четири ята патици, едно семейство водни кокошки (те дори имат 2 или 3 малки), няколко бекасини и много чайки.

Не успях да им направя снимка, защото заради многото туристи и многото рибари, птиците стояха навътре в езерото. Но пък ще ви покажа друго – през февруари 2007 ято лебеди се спря за кратък отдих. Сигурно имаше млади или болни птици, защото на няколко пъти ятото се опитваше да отлети, но все не се получаваше. Така около три-четири часа в езерото освен патиците, бяха красивите бели птици. За съжаление през следващите години те не се завърнаха.

И когато говорим за птиците, които намират подслон в езерото, се сещам за една грозна случка, която ще ви покажа. Едно ястребче – убито безпричинно. Вярно, граблива птица, но – край езерото и тя има правото на живот. Не вреди на никого. А е толкова красиво да гледаш как се рее в синевата. Е, точно това повече никога няма да излети. Най-ужасното е, че птичето явно е било кацнало наблизо и се е доверило на минаващите хора, защото е убито почти от упор.

И накрая – за разведряване – ще ви покажа небето.
Не зная защо, може би заради завихряне на въздуха, може би заради планините край езерото, но тук много често могат да се наблюдават странни облаци – и красиви, и смешни, и страшни… Ето няколко от тях…Най-напред – един облак…с очи

А виждали ли сте динозаври наскоро? Ако не сте, ето – динозаври в небето:

И така, моят разказ завърши. Надявам се, че поне тези, които са го прочели, ще вдигнат поглед към небето, ще се порадват на птиците в езерото и ще изхвърлят отпадъците от пикника в предназначените за това места.
Надявам се, че сте видели нещо повече от обикновеното Панчарево. И че когато следващият път се запитате къде искате да се разходите, непременно ще си кажете – ами да, разбира се – защо не Панчарево….

Автор: Богдана Георгиева
Снимки: Богдана Георгиева