Родопите. Защо Родопите? Ако кажа “мистиката на България” или “планината на Орфей”, това вече е банално. Просто тук природа, природни феномени, тракийски светилища, крепости, легенди – нещата за които един фотограф-пейзажист мечтае, си ги има. И не му трябва кой-знае какво въображение, просто всичко е пред очите му. Е, не може и без мистиката. Тук обаче фотоапаратът се оказва безсилен и затова моята препоръка е -идете и я вижте тази планина /дали с апарат или без него/. Тя, планината ще ви приеме, ще ви покаже, ще ви разкаже.
Потегляме от София в ранни зори и около десет часа се намираме на пътя Хасково- Кърджали, а първата ни спирка са каменните гъби до село Бели пласт.
Странни природни образувания с вулканичен произход още от времето, когато тук е било дъно на море. Изградени от различни минерали, те съответно са оцветени в различни нюанси, преливащи един в друг – охра, розово, виолетово, зелено. Шапките са изградени от по-твърд минерал и затова устояват по-дълго на природните влияния. Пънчетата, подложени на действието на дъждовете, ветровете и завихрящите се около тях скални частици, изтъняват и фигурите добиват “гъбния” си вид.
Попадаме сякаш в някакъв приказен детски свят. Луната си е тук и това още повече засилва чувството за нереалност.
Следващата ни спирка е Перперикон. Толкова е говорено и изписано за него напоследък, че отхвърляме предложенията на чакащите отпред екскурзоводи. Преди всичко ще снимаме, а останалото ще си го прочетем. Тръгваме обратно на официалните туристически маршрути по по-полегатата пътека с тайната мисъл, че ще слизаме по стръмния централен път.
Минаваме покрай шарапаните, снимаме и надаваме по едно ухо на разказите на гидовете за тракийските девойки, мачкащи гроздето в тях.
Акрополът на Перперикон, състоящ се от храмови постройки и жилища. На места съвременният турист може да се разходи по хилядолетните му улици.
На върха се намира камъкът, на който е издълбана тюркската богинята на плодородието Умай./имахме удоволствието да го чуем лично от професор Овчаров/
Тук се намира и най-голямата древна цистерна за вода на Балканския полуостров с вместимост 270 000 литра, изсечена направо в скалата.
Тракийският дворец на Перперикон.
През ХІІІ – ХІV в. на Перперикон е съществувал голям средновековен град, построен върху античното тракийско светилище.
Естествен скален проход е дооформен от древните като главен път към храма. Доволни сме, че го слизаме.
Тръгваме си с убеждението, че сме се докоснали до нещо съизмеримо по време с египетските пирамиди и не сме успели да го осъзнаем и оценим напълно, но трябва да бързаме, за да хванеме залеза на едно от най-атрактивните /поне за нас/ места в България – Моняк. Най–голямата крепост на Ахридос /Източни Родопи, Средна Арда/ е кацнала на хълма над село Широко поле и от нея се открива несравнима гледка към язовир Студен кладенец. Почти тичаме нагоре по хълма и изведнъж виждаме язовира. Дъхът ни секва. Чувството за простор и свобода е завладяващо. Слънцето блести срещу нас и не можем да видим, но там някъде отсреща е Вишеград.
Останките от външната крепостна стена, изградени от ломен камък и хоросан ще ми послужат като рамка, в която да уловя залеза и водата. Казват, че тук латинските рицари научили за смъртта на Балдуин Фландърски в Търново и пак тук те избрали за нов император неговия брат Анри.
Под нас е най-дългият въжен мост на Балканите, който свързва село Широко поле със село Лисиците, намиращо се на южния бряг на Студен кладенец. Уморени, но доволни се отправяме към Емоната за вечеря. Утре ни чака още по-натоварен ден. Ще ставаме рано, за да посрещнем изгрева на едно от най-популярните и снимани места – оная прословута извивка на язовир Кърджали.
След известно объркване в село Боровица, хващаме верния път за Сухино и я намираме.
След като я заснемаме от всевъзможни позиции, с чувство за изпълнен дълг към природните забележителности, хващаме обратния път и се отдаваме ей тъй само на родопския пейзаж.
Е да, ама не. Чакат ни Вишеград и Каменната сватба. И кой ще разкаже легендите за сватбата?
Средновековната крепост Вишеград се намира до едноименното село и е обгърната в мъгла, от която постепенно изникват най-синьото синьо на язовира и комините на завода в Кърджали. Странна и пленяваща гледка.
Крепостта представлява типичен феодален замък от средните векове. Предполага се че е била резиденция на областния управител на областта Ахридос.
На 1-2 километра източно от Кърджали, до село Зимзелен се намира друг природен феномен, сходен по произход на каменните гъби. Това е Каменната сватба.
Легендата разказва, че по време на сватбата се извил силен вятър и повдигнал яшмака/булото/ на булката. Свекърът видял красивото и лице и нечестиви помисли минали през главата му. Разбрал за това Бог и ги наказал като вкаменил всички от сватбата с изключение на младоженеца. Той заплакал и помолил Бог да вкамени и него. Послушал го Бог и го вкаменил, но там където падали сълзите на момчето се образувало езерце.
Пътуваме към Асеновград.
Първо посещаваме Бачковския манастир ” Успение Богородично”. Един от най-старите манастири у нас, построен през ХІ в.
Завършваме със залез на Асеновата крепост – църквата “ Света Богородица Петричка”.
Преизпълнени с впечатления се прибираме в София.
Известно време не искам да виждам снимки, не искам да чувам и говоря за снимки – нещо нехарактерно за мен, тъй като фотографията в нашето семейство не е хоби, тя е лудост. Е, сега ги отварям и сътворявам това.
Автор: Елена Стефанова
Снимки : Елена Стефанова
4 Коментари
mnoo me kefqt snimkite osobeno zalezat nai-mnogo:)
Елена, благодаря, че ме направи съпричастна към твоите преживявания!
Прекрасни снимки,невероятни забележителности,уникални гледки… Ако може маршрут,ще съм много благодарна.
Впечатляващо…Благодаря ,Ели!!