Много обичам къмпингуването. Свободата да изпълзиш сутрин рано от палатката и да се озовеш директно на плажа не заменям и за най-луксозния хотел. Вечерта да изкараш край лагерния огън, под обсипаното със звезди небе в сладки приказки с приятели е чувство, което не може да се опише, просто трябва да се изпита.
За първи път отидох на палатки като дете, когато изкарах две фантастични седмици на къмпинг Юг. После ходех на Градина, но последните десетина години положението на българското Черноморие придоби трагичен характер. Повечето къмпинги изчезнаха, а малкото останали се превърнаха в смрадливи дупки, сбутани между огромни хотелски комплекси.
Лагерът на плажа 2007 г.
Лагерът под върбата 2008 г.
След две морета изкарани на къмпинг на турския остров Гьокчеада, реших да пробвам как е в Гърция. Халкидики е близо до България, а на картата ръкавът му Ситония е обсипан съз знаци на къмпинги.
Намерихме къмпинг Ахлада чисто случайно. След почти цял ден обикаляне от място на място, открихме това райско местенце. Трябва да вметна, че така организиран къмпинг е рядкост в Гърция. Повечето са или тип Градина(с хиляди буквално палатки) или строго парцелирани, с каравани сочещи една срещу друга, сгъчкани на малко пространство.
Ахлада е малък къмпинг и се намира на 2 км от Сарти, изключително удобно разположение от гледна точка снабдяването с храна. Цените са нормални, като палатка за двама, кола и ток излизат около 18 € на ден. На първа линия са каравани, а зад тях има свободно пространство с тополи и няколко върби. Идеалното разположение на лагера е под сянката на върба, което прави прохладни горещите дни.
Заливът на къмпинг Ахлада
Показвам как се гребе върху дъска на сърф
Гърците не си падат по плажуването, така че целият плаж е свободен, а водата топла. Бъкано е с рибки, които може да се наблюдават с шнорхел, а някои са доста вкусни пържени. По скалите живеят морски таралежи, които някои ядат, но според мен не са ядливи. Виж мидите са друга работа …
Барбекю на плажа
Къмпингуването винаги е свързано с истории и премеждия, без каквито не сме се разминавали и ние и двата пъти, когато бяхме в Ахлада.
Човек от групата ни настъпи морски таралеж още на първия ден от пристигането ни. В последствие от петата й бяха извадени над 50 бодила. Опитахме всякакви начини да ги извадим(включително с горещ зехтин, по съвет на съседите гърци), но накрая се наложи да играе скалпелът. Докторът (оказа се завършил в България) призна, че такова нещо не е виждал в кариерата си. Благодарение на морската вода и силния дух на нашето момиче, кракът й се оправи и почивката ни продължи безпроблемно.
В морето имаше октоподи, но понеже не можахме да хванем нито един, си купихме от магазина. Опитно се установи, че коремът на октопода не се яде, освен ако не страдате от запек.
Преживяхме и страховита гръмотевична буря с пороен дъжд, която на косъм не наводни лагера ни.
Изглед към Атон от къмпинг Ахлада
Красивият залез към Атон
Тази година пак ще сме там :)
Автор: Марина Илиева