Драги ми пътешественици, сега ще направим едно нестандартно, но пък донякъде смешно пътуване … из клетките на Софийския зоопарк.
Зоологическата градина е една от атракциите в София. Тя е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.
Това е най-старият и най-голям зоологически парк на Балканите, което определено ви подсказва, че за нищо на света не трябва да пропускате възможността да го посетите. Не се чудете защо – зоологическата градина ще ви подари незабравими емоции сред представители на животинските видове от цял свят. Тук те са разделени в няколко сектора, които са хищници, примати, птици, тревопасни, терариум и аквариум. Това означава, че ако някога сте се чудили как изглежда малкия египетски лешояд или черното мангабе, повече няма да се тормозите.
Софийската зоологическа градина е основана доста отдавна, още през 1888 г. с указ на княз Фердинанд, така че освен най-стара на Балканския полуостров, тя е една от най-старите и в цяла Европа. Животните в нея не са толкова стари, но пък за сметка на това са доста – тук можете да откриете 1113 екземпляра от 244 вида, като сред тях дори има редица природозастрашени видове, които едва ли можете да видите другаде. Не говорим за заек, вълк или лисица, но истината е, че ако искате да видите и някое от тях, това е напълно постижимо и в града, благодарение на зоопарка.
При откриването й, тя не е разположена на сегашното си място, а в бившия царски дворец. Първата поява на животинска експозиция се представлява от черен картал. Животинската колекция бързо се разраства, поради интереса на цар Фердинанд към колекционирането на диви животни. Той се интересувал особено от птици. Поради това недълго след възникването на зоологическата градина бил изграден специален павилион, в който били пуснати фазани. Следващото попълнение на зоопарка бил елен, а след него в градината трябвало да се поместят и двойка кафяви мечки. Територията, с която разполагали се оказала недостатъчна, поради което царят определил за целта част от бившата ботаническа градина.
По това време теренът на ботаническата градина се намирал в края на града. През средата на терена, отреден за развитието на бъдещата зоологическа градина, минавало сухото корито на един от притоците на Перловската река. На терена имало само една стара сграда, която се използвала за складиране на зеленчуци и семена. Сградата била преотстъпена на бързоразвиващата се зоологическа градина.
Продължило обогатяването на животинската колекция. Интересите на царя се насочили и извън рамките на България. През 1892г. в зоопарка били докарани първите два лъва. В сграда, в която да се помещават двата хищника, била преустроена дотогавашната сграда за фураж и зърно. Още през същата година двата лъва дават поколение – едно мъжко лъвче.
През 1893г. за управител на софийския зоопарк бил назначен орнитологът д-р Паул Леверкюн. Основният принос на Леверкюн е в построяването на голям брой клетки и помощни сгради, които по-късно спомагат за по-бързото разрастване на зоологическата градина. През периода на неговото управление е построена и солидната сграда, в която по-късно биват настанени и първите бели мечки. Три години по-късно на този пост бива назначен дотогавашният главен ловец на двореца Бернард Курциус. Той пристига в България заедно с цар Фердинанд. Курциус остава на този пост в продължение на над 40 години.
През 1894г. е построен първият басейн на територията на зоопарка. Тогава басейнът е зает от няколко розови пеликана. През същата година е докарана първата едногърба камила. През 1894г., както и през следващите години са разширени значително колекциите от птици и бозайници. През 1895г. е построена голямата куполовидна клетка, предназначена за едрите грабливи птици. През същата година в нея са пуснати и два брадати лешояда. През следващите години броят им нараства значително.
През 1982г. Зоологическата градина е преместена от малкото си място в центъра на столицата на територията на днешната община “Лозенец”, покривайки площ от повече от 360 декара.
Сега зоопаркът е разположен на 15 минути от идеалния център на София и е свързан чрез удобни транспортни връзки с различни части на столицата.
Там се отглеждат огромен брой екзотични животни, както и много животни, които са характерни за българските земи.
Намира се на ул. „Сребърна“ №1, като през летния сезон е отворен за посетители от 9:00 до 19:00ч., а през зимния — от 9:00 до 17:00ч.
Проект, който се очаква да бъде реализиран догодина, предвижда посетителите на Софийската зоологическа градина да могат да погалят и да нахранят животните без решетки и мрежи. Плановете са за създаване на т.нар. контактна зона, където посетителите на зоопарка могат да общуват с питомни и безопасни животни. Там децата, а и възрастните, ще могат да пипнат и да дават подходящи храни на козички, понита, зайци, патици и гъски. Във всеки съвременен зоопарк в света има контактни зони, в които деца и възрастни се радват на близостта си с животните. Това е особено полезно и образователно за децата в градовете.
Създаването на контактна зона е част от образователната програма на Екологичният център за ученици и деца с физически увреждания и психически проблеми. Проектът е на студентка в Художествената академия. Зоопаркът има и други инициативи, които запознават децата с животните и им помага да се почувстват по-близо до природата. Такова е лятното зооучилище, което се провежда всяка година от 1998г. през юни и юли в сградата на Екологичния център. Програмите са създадени на базата на опита и разработки на подобни образователни центрове в зоопаркове в цял свят и включват много игри, възможности за творческа изява и грижи за животните на центъра. През юни програмата е за деца от 7 до 10 години, а по-големите – от 11 до 14 години, могат да се запишат на лятно зооучилище през юли.
Осиновителската програма на зоопарка също помага повече хора да се почувстват съпричастни към обитателите на зоологическата градина. Целите на програмата не се ограничават само до събиране на допълнителни финансови средства за подпомагане на Зоологическа градина – София, а има и голямо социално, възпитателно и културно въздействие. Сред почетните осиновители са съпругата и дъщерята на Симеон Сакскобургготски – Маргарита и Калина, които са осиновили картал и пеликан. Слоницата Артайда пък е под покровителството на екипа на телевизионното предаване “Минута е много”.
А сега ето и нестандартното пътешествие, което ви бях обещала. Посетих зоологическата градина буквално преди две седмици. Наистина си заслужава човек да отдели няколко часа от забързаното си ежедневие, и да си направи „среща с животните”. Разгледайте снимките, посмейте се на коментарите, и защо пък не – първата възможна събота или неделя да не ги видите наживо …
- Ей, ти с камерата, я дай по-близък план, че искам да участвам в предаването Пълна промяна.
- Снимай ме! Снимай ме! Снима ли ме??? Ама не така, май не съм на фокус?!
- Колко съм величествен, а!?
- А така, и отстрани ме снимай, снимай …
- Писна ми от позьори! Сега ще ви се изплезя едно хубаво …
- И ще си се почешам … какво ме снимаш!?
- Мен ли са дошли да снимат?
- Теб – как ли пък не! За мен са дошли, но ме мързи да стана …
- Аз пък съм най-красивото животно! Значи са дошли заради мен! Който успее да преброи колко камъчета се виждат под мен – значи има ОГРОМНО търпение!
- Тя била най-красивото животно тук!? Ха, чувате ли я!? Та това сме ние – пауните!
- Колко сме грациозни само!
- А ние да не сме за изхвърляне, я?!
- Да ви имам пробелемите – кой бил по-красив, тук да не ви е По-по- най?! Аз пък продължавам да си се разчесвам.
- Леле, тук са дошли някакви с камери … чакаааааай да се скрия
- Ох, скрих се!!! Мен ли търсят? Дали ме виждат, не би трябвало да ме виждат!?
- Ще се спукаме от смях с този щраус … ама хич не се виждаш!
- Стига крякахте, че ако стана …
- Тук определено трудно се спи
- Ще ти дам леглото си, ама друг път!
- От мен да знаете – най-добре се спи между камъните
- Аз пък казвам, че спането е излишна имитация на нощен труд
- Ти докато спиш денем, аз обирам овациите на публиката
- О, панаир на суетата! Аз пък обръщам гръб на камерите и ще се цопна във водата …
- Хиииий, нашата вода нали няма общо с тази на мечката?
- Не се шашкайте – нашата и вашата, нямат нищо общо с нейната.
- Ще хванем ли още тен, скъпа?
- За вас незнам, но аз нямам накъде още да почернявам.
- Най-хубаво е на сянка!
- Аз съм добричко и ми дават тревичка.
- Ей, човече не разбра ли, че през стъклото не стават хубави снимки!? О, ооооо, сега съм на фокус!
- Вчера един като теб ме снима, и не си остави визитката … Махай се, защото аз не позирам без заплащане! Дай първо да се договорим …
- Защо тук всички се опитват да приличат на нас?!
- Ако бяхме в клетка, дали нямаше да сме като останалите?!
Автор: Ася Митева
Снимки: Ася Митева
Един коментар
Снимала си хипопотама! Супер :)
От мен се криеше :(