Истанбулска приказка

Този пътепис, участва в конкурса “Къде бях? Какво видях?” 2015

Независимо в коя географска посока потеглям през годините, от време на време се завръщам в Истанбул. И винаги откривам нови неща, приятни изненади и туристическата тръпка пулсира през целия ми престой.

Последният път се случи възможно най-неприятното метеорологично време през ноември: силен вятър, непрестанен ръмеж и температури около 5-6 градуса, които макар и положителни, реално се усещаха по-ниски. Облаците се бяха прихлупили над прекрасния Босфор, високите сгради, минарета, сараи потъваха в тях. Но когато си с подходящи дрехи и непреклонен интерес към исторически забележителности и архитектурен модернизъм, нищо не може да те спре!


Историческият център с неговите емблематични Синята джамия в единия край, в другия – Св.София, между тях – обелиски, стари сгради, които днес са Университет и Министерство на земеделието, както и прекрасната градина с фонтан – отново и отново бяха обсипвани с прищракванията на фотоапарати на ентусиазирани туристи от всички краища на Земята.

Истанбул, Пред Синята джамия

Истанбул, Пред Синята джамия

Истанбул, Св.София

Истанбул, Св.София

Наблизо се намира и известната Цитадела, съхранявала водата на града през римския период.

Истанбул, Цитаделата-Медуза

Истанбул, Цитаделата-Медуза

В противоположна посока можеш да се докоснеш и потънеш в огромните градина – палат на Долма Бахче. И през деня, и вечер на нощна светлина – тук всичко излъчва история, величие и красота. За кой ли път, ненаситно и неуморно, обикаляхме и снимахме. Не на последно място трябва да отбележа и улужливостта на търговците – да се стоплиш с горещи печени кестени, да се освежиш с прясно изцеден сок от екзотичния нар или да потънеш в безбройните заведения с неповторими сладкарски изкушения и традиционни дюнери.

Истанбул, Нощен Истанбул

Истанбул, Нощен Истанбул

Независимо от капризите на времето се качихме на корабче, за да се насладим на красивия залив и от вода. Вятърът свистеше и проникваше в нас, но заедно с него ни обхващаше благоговение пред величествените палати, красивите къщи и необятната гледка. Туристическият ни хъс беше неизчерпаем. Фотоапаратът запечатваше навъсеното небе и нашите слънчеви усмивки. Наслаждавахме се от водното разстояние на забележителностите, които преди няколко часа бяхме обходили пеша. История и съвремие се преплитаха впечатляващо.

Истанбул, Крепостната стена

Истанбул, Крепостната стена


На следващия ден, все така добре екипирани, предприехме самостоятелно 7-8 часова разходка. На моста на рибарите на Златния рог, в зъбчатата железница и по пътя към площад Таксим срещахме хора от всички кътчета на света. Истанбул е известен и с религиозната толерантност на своите жители. Освен джамиите снимахме католически катедрали, православни църкви и синагоги. Попаднахме и на поредната демонстрация. Протестиращите се събраха, тръгнаха към площад Таксим, скандирайки своите искания. Полицията зорко охраняваше. Ние – туристите , свободно снимахме и нямаше непредвидени ситуации.

Истанбул, Зъбчата железница

Истанбул, Зъбчата железница

Истанбул, Катедрала

Истанбул, Катедрала

Истанбул, Пл.Таксим

Истанбул, Пл.Таксим

Истанбул, Демонстрация

Истанбул, Демонстрация

Истанбул, Ретро трамвай

Истанбул, Ретро трамвай

След това преживяване достигнахме известната кула Галата и се отправихме по пътя към Египетския пазар и Капалъ чарши.

Истанбул, Покрит пазар

Истанбул, Покрит пазар

Някак си, множеството туристи, а и местните, решили да си пазаруват, ни „поеха” и ни тласнаха към сергиите с ароматни подправки, по-късно и към златарски, сладкарски, кожени и всевъзможни магазинчета от покрития пазар. Чувствата ни бяха силни и смесени – наслаждавахме се на изящни изделия, модни дрехи и аксесоари, традиционни сувенири и сладости. Последната дума на модата присъстваше във всички облекла, така че европейският дизайнерски дух се смесваше умело с ориенталския привкус на поднесения чай или чинийката с локум и ядки. Късно вечер, не само спретнатите магазинчета, но и прекрасните плочки на Капалъ чарши се измиваха старателно с препарат и вода, за да посрещнат чисти на следващия ден хилядите купувачи и зяпачи.


И за да подсиля истанбулския дух, който витаеше непрекъснато около нас, ще разкажа за нашето посещение в известно, автентично от 19 в. кафене, което е било любимо на френския писател Пиер Лоти, съвременник на великия Иван Вазов.

Истанбул, Кафене

Истанбул, Кафене

Истанбул, Турско кафе

Истанбул, Турско кафе

Чужденецът бил влюбен в султанска дъщеря, освен това – офицер от френския флот и се е възхищавал на размаха на османската армия. В отговор на неговите военни хвалебствия колосът Иван Вазов написва през ноември 1912 г. стихотворението „На Пиер Лоти”, в което възхвалява мъжеството на нашия народ и порицава пиерлотиевото османско преклонение. Историята е история, за да я уважаваме, такава, каквато е, а не да я тълкуваме според настоящето време. Затова и ние се пренесохме мислено през вековете в тази атмосфера, след което здраво стъпихме и продължихме напред, за да разплитаме несвършващата истанбулска приказка.

В последния ден от поредното истанбулско докосване преминахме в азиатската част чрез метрото, което е построено на 60 м дълбочина под Босфора.

Истанбул, Метростанция

Истанбул, Метростанция

Там разгледахме, макар и от разстояние Кулата на девицата и чухме няколкото легенди, свързани с нея. Също така се насладихме на спокойствието и подредеността на прилежащия квартал.

Истанбул, Зелена стена

Истанбул, Зелена стена

Непосредствено преди отпътуването се „потопихме” в морския свят на аквариума „Тюркоаз”. Ходила съм на средиземноморския бряг, където костенурките Карета карета снасят своите яйца, но точно тук, в аквариума ги видяхме.

Истанбул, Карета карета

Истанбул, Карета карета

Смело помахахме през дебелото стъкло на най-хищните и страховити акули.

Истанбул, Акула

Истанбул, Акула

Отправяйки се към границата, бавно преминавахме десетките километри от величествения, неповторим и загадъчен мегаполис. Новите впечатления, породените мисли от история и култура, стотиците запечатани с фотоапарата спомени като вихър се събираха в главите ни и оформяха поредната част от Истанбулската приказка.

Истанбулска приказка? За мен тя не е завършена. Задължително ще има следващи пъти, в които ще преоткривам посетените вече обекти, ще се задълбочавам в необятното културно-историческо наследство, ще се възхищавам на осъществените нови архитектурни творения.

Автор : Румяна Стоянова
Снимки : Румяна Стоянова

Публикувано в категория: Конкурс “Къде бях? Какво видях?” 2015, Турция . Тагове: , , , , Коментарите и trackbacks са забранени.

2 Коментари

  1. ахобръм
    Изпратен 22.01.2015 на 20:16

    Обичам този град!!! Зарежда ме с толкова много енергия…

  2. Ромяна Дячка
    Изпратен 22.01.2015 на 12:25

    Прекрасни снимки, прекрасни впечатления, прекрасни коментари! Браво на авторката. Очакваме и други прекрасни пътеписи от нея!

Начало | Партньори | Публикуване на статия     Copyright ©2024. POBLIZO.COM - През очите на пътешественика. Пътеписи