Голфаджия в Русия (1)

Този пътепис, участва в конкурса “Къде бях? Какво видях?” 2015

Кръстих своя пътепис така с хумористична цел, въпреки че заглавието не е коректно. Първо, защото пътувах с моя добър приятел Иван Василев, когото от сега за по-кратко ще наричам „адаша” и второ, защото крайната ни дестинация беше Финландия.
С адаша сме организирали няколко автопътешествия през годините до различни балкански или източно-европейски държави, но този път решихме да вдигнем малко летвата. И така…тръгнахме от Русе с крайна цел град Хелзинки, Финландия. Ето маршрута на нашето пътуване:

Посетихме следните държави/градове:

Румъния – Сибиу, Клуж-Напока
Украйна – Ужгород, Лвов
Беларус – Брест, Минск
Русия – Смоленск, Москва, Велики Новгород, Санкт-Петербург, Виборг
Финландия – Хелзинки
Естония – Талин, Тарту
Латвия – Рига
Литва – Вилнюс
Полша – Варшава, Краков
Словакия – Кошице
Сърбия – Суботица, Нови Сад


Пътешествието продължи 25 дена, за които изминахме (само аз бях шофьор, така че спокойно мога да кажа “шофирах”) 7000 км. Ще започна да разказвам в хронологичен ред, като ще се опитам хем да ви запозная чрез снимки и текст с въпросното място, хем да не ви наспамвам :).
Естествено с радост ще отговоря на всякакви ваши въпрос. И така… нека започна:

В началото бе Голф… без да правя излишна реклама, но това е един уникално надежден автомобил. Не скръцна веднъж през целия път.

Тръгнахме от Русе рано сутринта на 1-ви август. Преминахме Дунав мост, профучахме покрай Букурещ и хванахме магистралата за Питещ. След това преминахме Карпатите, за да спрем за обедна почивка в град Сибиу.

Сибиу е бил център на трансилванските саксонци, които са започнали да се заселват по тези земи през 12-ти век. Преди Първата световна война градът е с предимно немско население, каквото вече почти няма, тъй като след Втората световна война огромната част от тях емигрират към Западна Германия. Любопитното е, че въпреки това и към момента кметът на града е етнически германец. Сибиу е също така европейска столица на културата за 2007-а година. Ето няколко снимки от стария град:

Още някоя снимка от малките улички в стария град:

Отпочинали, пили кафе, продължихме пътя си към град Клуж-Напока. Това беше позната дестинация и за двама ни, затова не сме разглеждали забележителности и просто направихме една вечерна разходка по центъра, и се отдадохме на пиене на бира с приятели:

Една снимка от площад “Единство” с готическата катедрала на града и паметника на Матяш Хуняди – унгарски крал, царувал през 15-ти век:

Във всяка държава си правихме снимка с местна валута:

На следващия ден продължихме пътешествието си и се отправихме към Украйна. Минахме през град Сату Маре и от там транзитно през Унгария, за да стигнем до град Ужгород. Направихме такъв избор, тъй като нашите приятели в Румъния силно си посъветваха да избегнем пътя от румъно-украинската граница до град Мукачево и решихме, че може би е по-добре да се набутаме с една унгарска винетка и да си спестим нервите.

Границата се минава сравнително бързо, няма никакви проблеми…

Ужгород е бивш унгарски град. Малък и непретенциозен, той се намира точно на границата със Словакия и 15 км от унгарската граница. Носи името си от река Уж, която минава през града.
В града се намират останки от стара крепост, построена през 12-ти век. Пешеходната зона е приятна. Това, което може би е по-любопитното за града е неговия етнически състав. До преди Първата световна война градът е бил предоминантно населен с унгарци. Сега разбира се демографските пропорции са променени. В града се говорят украински, руски, словашки, унгарски, че даже и братята роми са представени. Ето някоя друга снимка от градчето:

След като си починахме и обменихме пари продължихме своя път към град Лвов, най-големия град в Западна Украйна. Предстоеше ни да минем Карпатите още веднъж:

По пътя спряхме на едно много приятно местенце. Към момента е санаториум, казва се санаториум “Карпати”, а в миналото това е била територията на ловния замък на фамилията Шьонборн, немски аристократи. Замъкът е построен през 17-ти век и се разполага сред разкошен парк. Мястото е много популярно за местните – организират се ежедневно сватби и други тържества.

Още няколко снимки от замъка и парка:

Пътуването през украинските Карпати може да е много живописно:

Следваща спирка на нашето пътуване беше град Лвов. Град с много богато културно-историческо наследство, както за Украйна, така и за Полша, тъй като дълго време Лвов е бил полски град.

Влизаме в града. Не се вижда нищо интересно от града, но пък сме ви пуснали малко хубава украинска музика

https://www.youtube.com/watch?v=ejRv_wpLYt4

Някоя друга небрежна снимка от центъра:

Не издържахме да не си направим една снимка с тези момичета. Поради събитията в Украйна към момента, много хора, включително и млади, изразяват патриотическите си чувства като носят в ежедневието си традиционни украински дрехи. Особено популярни са ризите с елементи на украинска бродерия, наричани “вишиванка”:

Качихме се до останките от стария градски замък, известен като “Високий замок”. Той е бил изграждан и разрушаван многократно през вековете, като през 18-ти век австрийците решават да не го възстановяват повече. От друга страна обаче, от там се разкрива чудесна гледка към града:

Обратно към центъра:

В неделя целия център се затваря за автомобили, освен, разбира се, градски транспорт и таксита. Създаваше се една много спокойна и уютна атмосфера. По централните градски улици е пълно с музиканти и улични изпълнители, и в следобедните часове една разходка действа доста приповдигащо на настроението.

В града има множество кафета, които се надпреварват, кое ще бъде по-оригинално. Цели се тези кафета да станат нещо като емблема на града. Има такива, които приличат вътре на фабрика за кафе или за шоколад. Има дори садо-мазо кафе (не е толкова интересно, колкото звучи :)).

Предполагам ви е интересно, дали в Лвов се усещат събитията в източната част на страната. Ами…и да, и не. Пътуването през Западна Украйна е абсолютно безопасно, пребиваването в Лвов също. Животът там си върви с обичайните темпове, но от друга страна се усеща, че хората се вълнуват от случващото се. Споменах за традиционните облекла, но освен това се дочува как хората обсъждат събитията, събират се пари за пострадалите в онези региони, а по кафенетата от време на време по телевизорите показват разни военни лица, които съобщават за действията на украинската армия във въпросния ден и т.н.

В общи линии хората ги боли за случващото се. Другото нещо, което ме впечатли е, че въпреки, че хората там са много анти-руски настроени, по отношение на руския език проблеми няма. Рускоговорящи украинци от други части на страната си общуват съвсем спокойно по улиците, а когато на мен ми се налагаше да използвам руски, за да се разбера с хората, също никой по никакъв начин не показваше негативни чувства.

Въобще Украйна е интересно място. Ще си позволя да ви разкажа още една история по отношение на езиците там. Бяхме поканени на пикник в една местност близо до града. Седнахме с украинците и те съответно помежду си говореха на украински. Изведнъж чух как едно момче се обърна към другите на руски, те му отговориха на украински, после той пак на руски….една такава абсурдна комуникация в моите очи. Когато го попитах защо така, той отговори просто “Ами така съм свикнал. Знам перфектно украински, но майка ми е от Русия, вкъщи говоря руски и така ми е по-удобно за разговор с приятели. На никой не му пречи”.


И така, следва пътуването през Беларус.

Първата ни спирка в Беларус беше град Брест. Минахме транзитно през Полша, за да избегнем лошите украински пътища към беларуската граница.

Посетихме мемориалния комплекс “Брестка крепост”.
Крепостта е построена през 19-ти век и е известна с това, че там протича една от първите големи битки в хода на операция “Барбароса” т.е. инвазията на Нацистка Германия в Съветския съюз.
Въпреки съотношението на силите 10:1 в полза на германците, защитниците на крепостта се сражават доблестно и успяват да удържат немците в продължение на цяла седмица… много по-дълго, отколкото се е очаквало. След войната градът е удостоен с почетната титла “град-герой”.

Мемориалният комплекс е ревностно поддържан и много въздействащ.

Отидохме и до центъра на град Брест, за да се разходим, да обменим пари и т.н.
Градът не блести с някакви други особени забележителности, но правеше впечатление безупречната чистота навсякъде. Нещо за което ще говоря по-подробно, когато стигнем до Минск.

Следва разходката ни в Минск.

Минск е бил много сериозно разрушен през войната, след което центърът е застрояван със сгради в сталинистки стил. Градът има чудесно развита инфраструктура, която перфектно пасва на нуждите на града и като резултат, въпреки размери му и многото автомобили, задръствания няма… въобще. Другото, което веднага се набива на очи, това е чистотата. От разговорите си с хора с Беларус винаги чувам, че има голяма разлика между това да посетиш Беларус и да живееш там. Все пак там е диктатура и няма свобода на словото, частната инициатива е силно ограничена, държавата има проблеми с инфлацията, а и в по-малките населени места се живеело доста бедно. Вероятно е така, но определено Минск изглежда много представително и разходката в центъра му е много приятна. Правеше впечатление и колко пусто беше в централната градска част. Не мога да обясня защо. Може би се дължи на липсата на пешеходна зона, която да събира повече народ, а може би не е редно трудещият се беларуски гражданин да се шляе по центъра в работен ден… ;)

Разходихме се в историческата част на града, известна като “Троицкое предместье“. Тя е съвсем компактна, състои се буквално от няколко улици и е с архитектура от 19-ти век.

Продължаваме разходката си по центъра:

Държавата определено не е скъсала със съветското си минало. Лозунги, имена на улици и т.н. си стоят непроменени.

Забраняват да се снимат обществени сгради. Докато си правихме снимки точно в тази част от центъра по едно време при нас дойде униформено лице, прегледа снимките които сме правили и изтри всички снимки, които не бяха “уместни”. Но ако не те видят си снимаш… :)

В града рекламите по сградите и въобще по улиците са доста ограничени, което на мен ми допадна.
Специално отидохме да посетим новата сграда на Националната библиотека на Беларус. Тук с пълна силна може да се види тоталитарната грандомания. Сградата ми напомни малко на онзи огромен хотел, под формата на пирамида, в Пхенян… просто защото е голяма, скъпа и изглежда абсолютно ненужна. 72 метра, 22 етажа, събира над 2000 читатели и има конферентна зала за 500 човека. Все си мисля, че беларуският народ няма такъв възторжен устрем към четене, но както и да е…

Още нещо любопитно за Беларус – езиците там. Официално те са два – беларуски и руски. Беларуският е особено близък до украинския, съответно и до руския, но има много думи, които са подобни на полския и т.н. Работата е там, че над 80% от населението на страната са етнически беларусци, по пътищата и в градовете има редица надписи и табели на беларуски език, но на него…не говори никой. Ама хич….по улиците на Брест или на Минск е почти изключено да чуеш някой да го употребява. Всички го знаят, учат го в училище, но във времената на Съветския съюз руският език е придобил тотална доминираща позиция. Дори в отдалечените села хората говорят на диалект, наречен “тросянка”, който представлява смесица между беларуски и руски.

Другото, което представлява затруднение в Беларус е валутата. Курсът е 1 лев = 7000 беларуски рубли. Пада голямо смятане като трябва да се плащат сметки. Не рядко човек изпада в ето такива ситуации:
https://www.youtube.com/watch?v=33T3wibUMlA

Престоят ни в Беларус беше кратък, тъй като имахме само транзитна виза и беше време да се отправим към необятна Русия:

Следва да ви разкажа, как Голфът отиде в Русия :)

Автор: Иван Стоянов
Снимки: Иван Стоянов