Изгубената Сирия: Правата улица на Дамаск

Този пътепис, участва в конкурса “Къде бях? Какво видях?” 2015

Мотахме се около час из сокаците на стария Дамаск наляво от портата Баб Кисан докато стигнем до следващата порта Източната или Портата на Слънцето. Тя е построена от римляните в 3 век.

От Баб Шарки(Bab Sharqi) или Източната порта започва главната ,,Права улица“ (Виа Ректа). Неспирно буботят строителните машини. Треската е заради юбилейната 2008 година. Кубето вляво е резиденцията на арменския митрополит.

По калдъръма на Правата улица (Damascus Straight Street или на лат. Via Recta, арабски: الشارع المستقيم‎ Al-Shāri` al-Mustaqīm) са марширували римските легионери. Тя е Декуманос Максимус (Decumanus Maximus) и е дълга 1570м и пресича стария град от изток на запад. (Нашата Декуманос Максимус -Ларгото в Сердика още чака пари от ЕС, за да започне реставрацията.) През портата Баб Шарки е направил първата си крачка в Дамаск бъдещият апостол Павел.

Римският офицер Савел е ослепен и пада от коня си по пътя към Дамаск. Великолепната картина е на Караваджо ,,Обръщането по пътя към Дамаск“ (Conversion on the way to Damascus). Савел е приемал по съвест за свой дълг унищожаването на християнството като богоугодно дело:

“Аз си помислих, че трябва да извърша много противни работи срещу името на Иисуса Назорея. Това и сторих в Йерусалим и, след като приех власт от свещениците, много светии (т. е. християни), затворих в тъмница, а когато ги убиваха, аз одобрявах това. И често ги мъчех по всички синагоги и ги принуждавах да хулят Иисуса и, разярен без мяра против тях, гонех ги дори и по външните градове.
С това намерение (около 35 г. сл.Хр.) отивайки в Дамаск с власт и поръчка от първосвещениците, посред ден, на пътя, видях от небето по-силна от слънчево сияние светлина, която огря мене и вървящите с мене. Всички паднаха на земята, и аз чух глас, който ми говореше на еврейски език: “Савле, Савле, защо Ме гониш? Мъчно е за тебе да риташ против ръжен”. Аз рекох: “Кой си ти, господине?” Той отговори: “Аз Съм Иисус, Когото ти гониш. Но стани и се изправи на нозете си! Защото Аз затова ти се явих, за да те поставя служител и свидетел на онова, което си видял и което ще ти открия, като те отнимам от народа юдейски и от езичниците, при които те пращам сега” (Деян. ап. 9:1-28; 22:3-15; 26:9-18).

Савел, разтреперан и ужасен, казал: “Господи, какво искаш да направя?” А Господ му казал: “Стани и влез в града, и ще ти се каже, какво трябва да правиш”. Людете, които вървели със Савел, стояли вцепенени, като слушали глас, пък никого не виждали. Савел станал от земята и макар очите му да били отворени, никого не виждал; и водейки го за ръка, стигнали до Дамаск.

Портата Баб Шарки (Bab Sharqi).

Трите арки съответствуват на някогашното разпределение на улицата. Централната висока част широка 13 м е предназначена за колесниците, а от двете страни има тротоари по 6 м за пешеходците. Минарето над вратата е издигнато от Нур ад-Дин през 1163 г. Вляво на стената не са обяви за търсене на престъпници, както си мислеха американците, а некролози за починалите православни като у нас.

Римската монументална арка е разкрита от сирийските археолози през 1947 г. Тя е на 700 м от портата Баб Шарки и на кръстовището между Кардо Максимус (Cardo Maximus или север -юг) и улица Права.

Вдясно от Римската арка е православната катедрала на Света Дева Мария (Mariamyeh) и резиденцията на Православната патриаршия на Антиохия и целия Изток (Greek Orthodox Patriarchate of Antioch and All the East). По рано тук е имало византийска базилика. Днешната катедрала е построена през 1970 г.

Антиохийската църква е основана в 37 г. от светите апостоли Петър и Павел. Дълго време мястото на пребиваване на нейният патриарх е бил град Антиохия (Антакия в днешна Турция), след това в манастира Дейр аз-Заафран, а от 1959 г. – Дамаск. Заради гражданската война изборът на патриарх се провел в Баламадския манастир в Ливан и чак след 6 месеца патриархът се върнал в своята резиденция в Дамаск. Най-известни дейци на Антиохийската богословска школа са Йоан Златоуст, Иларион Велики и Йоан Дамаскин.

Вътре около купела за кръщене се бяха събрали свещеникът и православното семейство. Бог да пази своите чада!

След Римската арка, която разполовява улица Права започва днешната улица ,,Митхат паша“(Madhat Pasha Street). Зад нея се вижда малката джамия Якмак (Jakmak или Sheikh Nabhan Mosque) с минаре и с покрит балкон служещ за амвон на мюезина. Християните от Дамаск казват, че джамията е построена върху руините на древна църква отбелязваща мястото на дома на Юда.

Кръщението на св.Павел в дома на Юда (вляво с пешкира).

Като пристигнал в Дамаск, Савел три дни нищо не виждал, нито ял, нито пил и прекарал в пост и молитва в дома на Юда на улица Права. Представете си за какво е мислел Савел сляп и зашеметен, докато е бил в дома на Юда за съдбата си.
Преследвачът се сблъскал с това, което бил пренебрегнал като абсурд. Разпънатият Господар Исус Христос — осъден от най–висшата юдейска власт и „презиран, и отхвърлен от човеците“ — бил жив. Та той дори седял от дясната страна на Бога в „непристъпна светлина“! Исус бил Месията.

В тоя град живеел един от 70-те Христови ученици, св. апостол Ананий(Ananias). Господ във видение му показал жилището на Юда и му заповядал да отиде при него. “Господи! – отговорил Ананий – слушал съм от мнозина за тоя човек(Савел), колко зло е сторил на Твоите светии в Йерусалим. Той и тук има власт от първосвещениците да върже всички, които призовават Твоето име”. Но Господ му казал: “Иди, защото той ми е избран съсъд, за да се понесе името Ми пред народи и синове Израилеви”!

,,Кръщението на св.Павел и изцелението на св.Павел“

Ананий намерил Савел и като поставил върху му ръце, казал: “Брате Савеле! Господ Иисус, Който ти се яви по пътя, по който идваше ти, ме прати, за да прогледаш и да се изпълниш с Дух Светий!” И изведнъж, сякаш люспи паднали от очите му и той веднага прогледнал, покръстил се и станал – по думите на св. Йоан Златоуст – от вълк – агне, от тръни – лозе, от плевели – пшеница, от враг – приятел, от богохулник – богослов.

Тук на тази улица Шариа Ананиа,(работно време: ср.-пн. 9.00-13.00, 15.00-18.00) е домът на Ананий – който е разперил гостоприемно ръце над покрива. Свети Ананий е първия епископ на Дамаск. В този дом-параклис стопанинът събирал за проповеди и молитви първите християни. За пропаганда на Христовото учение св. Ананий бил арестуван от римляните и осъден на смърт чрез пребиване с камъни. Домът на Ананий е бил върнат на християните от халифа Уалид като компенсация за параклиса на св. Йоан Кръстител, който бил включен в голямата джамия на Омаядите.

След кръщението от св. Ананий, апостол Павел намира приют в този дом.

Домът на Ананий днес се обгрижва от францискански монаси и затова вляво е статуята на св. Франциск Азиски. Но най-интересен е подземния параклис, в който се спускаме по стълбата зад нас.

Пред олтара монахът ни разказа, че подземният параклис крие врата водеща към таен тунел за бягство. След духовния прелом или обръщането на 180 градуса св. Павел става пламенен проповедник на евангелието. Но неговата душа била разбита и се нуждаела от по-продължителна утеха. Трябвало му отдих, по време на който напълно да се откъсне от света и от себе си и да провери своето душевно състояние в уединена беседа с Бог и да намери окончателно потвърждение на своето призвание.

Така Павел подобно на вехтозаветните пророци се оттегля в Арабия, т.е. в съседното царство на набатейте, прочуто със скалната си столица Петра.

След продължителното изпитание в пустинята отново се връща в Дамаск. Той започнал да проповядва по синагогите и навсякъде, че Иисус Христос е Син Божи, за най-голяма почуда на всички, които познавали Савел, като гонител на християните. Упоритият гонител на християнството става неуморим проповедник на Евангелието и става гоним и се крие при християните. Въпреки, че според ,,Деянията“ евреите са главната причина за бягството му от Дамаск, Павел е реална заплаха за “управителя на цар Арета” (2 Коринтяни 11:32).

32.,, В Дамаск областният управител на цар Арета пазеше със стража град Дамаск, искайки да ме хване; и аз в кош бях спуснат през прозореца по стената и избягах от ръцете му.“

Царят на въпросното царство Арета IV е крал на Набатея от 9г.пр.Хр. до 40 г. сл.Хр.

Дамаск е твърдо под римски контрол до смъртта на император Тиберий през март 37г. сл. Хр.
Позоваването на Павел предполага, че градът е минал тогава под набатейски контрол, като по този начин се дава приблизителна дата за сензационното му бягството от Дамаск -37 г сл.Хр.

На стената е окачена картата на мисионерските пътувания на апостол Павел. Копие от нея ще е интересно за всеки поклонник и пътешественик. Всичките пътувания започват от Йерусалим, където отива апостол Павел след Дамаск.

Отвън на пейката сирийска монахиня се моли за нас грешниците.

Продължаваме из християнският квартал Баб Тума, който е на север от дома на Ананий.

Скромна празнична украса на християнски дом в Дамаск.

Достигаме до края на Правата улица, която завършва с покритият пазар Медхат Паша Сук (Medhat Pasha Souq). Той е построен през 1863 г. в чест на османския губернатор Митхад паша, бивш губернатор (валия) на нашият Дунавски вилает. Към дупките от корозия в ламариненият покрив са добавени и пробойните от шрапнели и куршуми, през които струят ярките слънчеви лъчи разкъсващи прохладния полумрак. Дюкяните са част от големия търговски комплекс Хамидие (Al-Hamidiyah Souk) или както се казваше турския крайцер ,,Хамидие“ торпилиран от нашия миноносец ,,Дръзки“. Нищо чудно, че турското робство в Сирия и България е наше общо иго и минало.

Смълчаният Дамаск през 2013 г в очакване на бомбадировкa заради химическото оръжие на Асад.

Слава Богу, че след споразумението между Путин и Обама то беше унищожено! Дано на агресивните политици да им просветне както някога на апостол Павел и настъпи мир в Сирия.

Дано бойците да захвърлят автоматите и да започнат отново да правят най-вкусния сладолед обилно поръсен с шам фъстък, както през 2008 г.

Днес словата на апостол Павел ни дават последна надежда:
,, И тъй, моля преди всичко да се правят просби, молитви, молби, благодарения за всички човеци, за царе и за всички, които са на власт, за да прекараме тих и мирен живот в пълно благочестие и чистота.“ Амин.

текст: инж.Цветан Димитров, Игнажден, 2008-2014
снимки: Цветан Димитров
източници:
1. Лука, Деяния на апостолите.
2. Апостол Павел, Първо послание до Тимотея.
3. Апостол Павел, Второ послание до коринтяни.
4. Nicholas Heide, The Road to Damascus: My Conversion Experience.
5. Георгий Орлов, Церковь Христова, Святой апостол Павел.