Към Чудесата на Живоносният източник в Цариград(1)
Султан Мурад II използва извора Живоносен източник като команден пункт по време на обсадата на Костантинопол през 1422г. Византийците отговаряйки на въпросите на агресивните турски ,,туристи“ накъде е града сочели към Цариград: Стан полис! (Към града или Истанбул!)
Монументалната ,,Панорама 1453г.“ или завземането на Константинопол е недалеч от Живоносния източник. Вход-10 лири.
Най-известната легенда за това свято място гласи, че на 30 май 1453 г. в деня на падането на Константинопол край извора седял един старец, който пържел риба.
Към него дотичал послушник, който съобщил, че града е превзет. Старецът не повярвал. Той казал,че по-скоро рибките, които пържи ще оживят отколкото Константинопол да бъде завладян от турците.
В този момент тигана се обърнал и рибите попаднали в извора и оживели.
Необикновенните златни рибки и досега живеят в водоема и оттам идва турското име на манастира ,,Баликли“-Рибно място. Много от тях имат на страните си кафяви петна като, че ли са ги запържили.
Възстановяването на манастира започнало през ХVIII век, когато от митрополит Никодим била изровена иконата ,,Живоносен източник“. Но за това място претенции изявили и арменците, които се сбили с гърците и отишли да се жалват на султан Махмуд II.
Спорът, кой прав, кой крив бил решен след като султанът назначил двубой между два петела. Нашият петел показал по-добри бойни умения и излязъл победител над арменския. Лудогорец, както каза един нашенец с двойно гражданство. Така гърците получили аязмото, което заградили с висок дувар, а турците събирали парсата (входна такса). Днес за Рибния манастир не се плаща вход.
До него арменците издигнали черква ,,Balikli Ermeni Mezarligi” с висок жълт връх, който се забелязва отдалече и служи за ориентир сред околните гробища.
По време на Гръцкото въстание за независимост 1821 г. патриархът Григорий V е обесен от разярените яничари на портата на Вселенската патриаршия, а параклиса е разрушен и изворът е засипан.
Чак през 1833г. на патриарх Констанций било разрешено да възстанови храма, който бил осветен на 2-ри февруари 1835г. Тогава бил издигнат и съществуващия до днес параклис.
За последен път манастирът е пострадал през Истанбулския погром в 1955г. когато е убит игумена, а саркофазите на починалите Вселенски патриарси били отворени и осквернени. Манастиркият комплекс е заобиколен от арменско и гръцко гробище и до тях са съответно арменската и гръцка болници. Но болшинството цариградски арменци и гърци вече са емигрирали след погрома. Затова възстановеният манастир днес се обгрижва от румънски монахини.
Зад високата ограда цари тишина. Дворът е настлан със стари надгробни плочи.
Днес крачейки по хладната мраморна настилка можем да открием и български надгробни плочи, като тази на Тодор от Дебърско.
Срещат се и редки надгробни плочи с надписи на караманли или на турски с гръцки букви- на турците християни (гагаузи).
Днешната църква, в построяването на която дейно участие са взели и цариградските българи е ориентирана изток –запад и има правоъгълна форма. В северозападния й ъгъл се издига метална камбанария.
Тишината се нарушава от тропота на група гръцки поклонници, която бързо се насочва към параклиса зад чинара. Влизат през дясната му врата, над която има кръст. След малко ги виждаме как излизат радостни от другата лява врата с бутилки пълни със светена вода. Изчакваме ги и пристъпваме плахо към входа на аязмото.
Спускаме надолу по стълбата, която води към аязмото.
Атмосферата и архитектурата в днешния параклис ни пренасят в подземието на древния храм, който е описан от Никифор Калист: ,,Базиликата е украсена със стенописи и увенчана с блестящ купол от чисто злато. Светлината, идваща отвън се концентрира върху източника в приземието, към който водят две стълби с по 25 стъпала разделени с мраморни перила и увенчани с мраморна аркада. От чашата с чучури изтича вода в мраморен квадратен водоем.“
Иконата ,,Живоносен източник“е над водоема.
Измихме си лицето и си наляхме светена вода и усамотени се помолихме.
Приседнахме в три корабната църква. Тук има някаква удивителна аура, която не открих в нашите храмове. Тиха неземна благодат изпълни душите ни без капка притворство. Може би защото се намирахме на православен остров в ислямското море и тя идваше от чудния извор бликащ в храма.
Застанали пред богато извезаната олтарната завеса можем да се запитаме дали да вярваме в чудеса или не. Но самото съществуване на Живоносния източник, който е надживял Цариград и непрестанното поклонничество към него повече от 1500 години свидетелствуват за това. Нека поне веднъж всеки да посети Живоносния източник отколкото хиляди пъти да чуе за него. Пожелавам не само именниците Живко, Живка и Зоя, а и всички православни братя да се поклонят на това свято място в Истанбул, в квартал Зейтинбурну срещу Силиври капия.
На тръгване ето и адреса и телефона на манастира:
Balıklı Silivrikapı Sok., No: 3, Seyitnizam Mah., Zeytinburnu, İstanbul, Türkiye. +90 212 582 94 56.
и Господ да Ви помага да не се изгубите сред Истанбулските сокаци и молове!
Tекст: инж. Цветан Димитров,16 август или Чудото с Лев I, 2009-2014
Снимки: Цветан Димитров