Тъй като според календара на маите края на света щял да бъде на 21.12.2012, решихме да се простим с живота в най- добрия за живеене град на света. И заминахме за Виена, защото в последните 4 години тя неизменно заема първото място в тази класация.
Декември не е най-подходящият месец за туризъм- ако не е в планините или в топлите страни, но маите са избрали датата за края именно в него… За утешение пък Световната енциклопедия на пътешественика препоръчва за Виена точно декември- заради коледното настроение, което буквално залива града. Уверихме се, че е така. Това трудно се описва- трябва да се види и почувства. И тъй като бяхме там 4 седмици, успяхме да се запознаем с много неща, а снимките бяха разпределени в десетки папки.
Но от къде да започнем ? Може би от имперското минало на града. За съжаление в дворците на Хабсбургите Хофбург,
Белведере
и Шьонбрун
снимането на интериорите не е разрешено, но пък в Хофбург може да се снима Сребърното съкровище – императорските съдове и прибори за хранене –
,
както и порцелановите сервизи, някои от които са истинска картинна галерия –
.
В Музея на мебелите може да се снима по-голяма част от експозицията, но пак без императорските интериори –
.
Катедралата Свети Стефан е сърцето и символа на града. И тя, както и всички други значими средновековни сгради във Виена, пък и навсякъде в Европа, е с надлежно почистени фасади, което е отнело респектиращото очарование на патината на времето. А интериора й по време на празниците придобива калейдоскопичен отенък с наслаганата върху неговата готика шарения от лазерните прожектори.
.
Оригиналите на скулптурите и витражите на катедралата се съхраняват в Музея на Виена.
.
Във Виена музеите са повече от 100 – има какви ли не – на виното, глобусите, папирусите, есперантото, часовниците, фалшификациите на произведения на изкуството, трамваите, ретро автомобилите, градинарството, на оръжията и доспехите, ковашкото изкуство… и, разбира се, на композитори – Бетовен, Моцарт, Йозеф Щраус.
.
От многото черкви зашеметяват с разкоша на интериорите си Петерскирхе, Йезуитенкирхе, Домениканеркирхе и особено Карлскирхе на Йохан Фишер фон Ерлах
– най-импозантната барокова черква от първата половина на 18 век, но с гръцки портик, с две спирални колони- отзвук на Траяновата, които пък напомнят минарета. След реставрацията през 2004 год в интериора на черквата е направен панорамен асансьор, който по конструкция от метално тръбно скеле води до панорамна площадка на нивото на устоите на купола, от която многораменна стълба от същото тръбно метално скеле дава възможност да се изкачите – полюлявайки се- до барабана над купола на повече от 80 метра височина от пода на черквата и да наблюдавате от непосредствена близост изумителните стенописи на купола, сътворени за 5 години от Йохан Михаел Ротмайер и завършени само година преди да почине на 76 годишна възраст.
Незабравими са и каменните плетеници по фасадата на импозантната Вотивкирхе на архитект Хайнрих фон Ферстел / втората половина на 19век/ с двете симетрични кули, явно вдъхновени от плановете на Стефансдом, където също се предвиждали две симетрични кули, но – поради липса на средства – северната останала незавършена.
.
Друго творение на Ферстел е изящният Ферстел пасаж.
Или пък топлината на червените тухли и позлатата по фасадата на гръцката черква, до която се е сгушило емблематичното заведение Августин, строгата готическа чистота на Миноритенкирхе, бяло-зелено-златното изящество на Кирхе ам Щайнхоф на Ото Вагнер. На този майстор на сецесиона –стил, присъствал в историята на изкуството само 8 години /!?/,принадлежат и две съседни къщи до Нашмаркт- къщата с майоликата и тази вдясно от нея.
Колоритният Нашмаркт през 2013 навършва 333 години –
.
В неговата периферия всяка събота, а през лятото и в сряда, се разполага пъстрият и многоезичен виенски битпазар –
.
По лабиринта от улички в централната част на Виена може да минавате много пъти и винаги ще откривате все нови и нови неща –
,
.
А работите на един наш съвременик са се вплели още приживе в историята на Виена и привличат непрекъснат поток от хора от всички краища на света- Фридрих Щовасер, или както е по-популярен с псевдонима си Фриденсрайх Хундертвасер, роден през 1928 и починал през 2000 година- с еврейски произход, но кръстен в католически храм , а погребан като мюсюлманин- гол и без ковчег. Определят го като „единственият сюрреалист- художник и архитект, оставил уникална следа в културния и архитектурен пейзаж на Виена“. Има немалко реализации в архитектурата:
16 в Австрия, 13 в Германия, 4 в Япония и още в Израел, Щатите, Нова Зеландия…
Емблематични за Виена са : Нundertwasser and Krawina Haus,
Hundertwasser Village,
Hundertwasser Village- WC,
Kunst Haus Wien,
Hundertwasser- Spitelau.
Работите му са предмет на стотици книги, репродукции, сувенири. Издателството Ташен отпечата календар за 2013 г. с по една негова репродукция за всеки календарен ден. Ето ги:
Кметството на Виена е вероятно най-красивата сграда на града- .
А площадът пред него се превръща в най-привлекателния от около двайсетината коледни базари във Виена.
С подобно светлинно шоу му съперничат улиците Марияхилферщрасе, Грабен, Ротентурмщрасе и особено Кертнерщрасе.
Новата архитектура на Виена е функционална, рационалистична, а в някои реализации- преднамерено ексцентрична и не импонира с хармония и красота, както тази в Дубай или Шанхай например:
Една от интересните архитектурни операции от началото на 21 век е утилизирането на 4-те газохранилища, използвани по предназначение до 80-те години на 20 век, в модерни центрове за търговия, офиси и обитаване. За контраст на класическите им фасади, поканените за преустройството на газометрите известни виенски архитекти са набучили пред тях 5 килнати жилищни сгради с балкони- чекмеджета и са дали стъклен гръб на газометрите- доста безличен, освен колорита на мултиплекса.
Когато се уморите да обикаляте този пъстър град, може да опитате прочутото виенско кафе заедно с тортата захер в някое от уютните виенски кафенета или да се разходите из Пратера, повечето съоръжения на който работят и през зимата или в 12,00 да погледате парада на величията на музикалния часовник на Хоер маркт.
Ако пък имате повече време, ще ви освежи една разходка из периферията на Виена, да речем в Хютелдорф, или в Гринцинг– предпочитан за дипломатически резиденции.
Малко по-надалеч са живописният Мьодлинг, с импозантната катедрала Свети Отмар, или пък в Перхтолдсдорф.
На север и запад от града са възвишенията на прочутия лесопарк Винервалд -134 милиона декара. За сравнение- в добрите за земеделието ни години обработваемата земя на България бе около 50 милиона декара.
Ако посетите Хайлигенкройц, ще имате възможност да разгледате импозантното му абатство и да преминете по пътя на Голгота.
Това е малкият разказ за един зимен месец във Виена, в който- за радост- не се състоя краят на света и така ще имаме възможност за запознаване и с други, не по-малко интересни места из нашата Земя.
Още веднъж-здрава и щастлива 2013-та година!
Автор: Ламбри Джаров
Снимки: Ламбри Джаров