Представям ви пътешествието на Анна, Славен и дъщеричката им Аглая – “Около света за 5 месеца”.
***
Към Obrigado Rio!
Водопадите Игуазу – честно казано до преди няколко месеца и аз не бях чувал за тях, но докато планирахме пътешествието, започнах да ги срещам доста често като място, което не е за пропускане – те отскоро са и едно от седемте природни чудеса на света.
Garganta del Diablo (Дяволското Гърло)
Не беше никак лесно да ги наместя в маршрута, тъй като не можеше да се включат в околосветския самолетен билет, но от друга страна много ми се искаше да се махнем от големите градове и да видим малко природа.
Най-накрая след много планиране и проучване намерих оптималния вариант – след Сао Пауло летим до Фоз де Игуазу, което е най-близкият град до водопадите в Бразилия, разглеждаме чудото на природата за ден-два, пресичаме сухопътно границата с Аржентина и си хващаме самолета за Буенос Айрес от Пуерто Игуазу, което е градчето в Аржентина разположено най-близко до водопадите.
Пристигнахме на летището към 15:00 и след кратко мотане си хванахме такси до града, който се намира на около 15 километра. Таксито струва около 45 реала или US$20, ако ви се правят пазарлъци мисля че може и по-евтино. Имаше вариант и за градски транспорт, което излиза почти без пари (примерно $2 за двама – децата не плащат), но тъй като багажа на нашия катун се състои от 2 големи куфара и още 3-4 раници и чантички, а и все още не сме на бюджет, се метнахме на таксито (в този пост ще гледам да пиша горе долу кое колко струва, в опит да съм полезен на бъдещи посетители).
Бяхме си наели едно хотелче от booking.com – стаята струваше около 140 реала на вечер или US$70. Това всъщност не беше точно хотелче, а частна къща, в която има стаи за гости – избрахме го пред истинските хотели, защото по ревютата ставаше ясно, че домакините са свестни и примерно закуската е все едно, че някой я е правил специално за тебе и въобще, че хората са готови да услужат за всичко.
Оказа се точно така – много готино семейство от три поколения, Аглая веднага стана любимка на всички, даваха инфо и организираха всичко, от което имахме нужда и наистина чудесна закуска. С дядото в къщата веднъж гледахме мач и на няколко пъти провеждахме мили 10+ минутни разговори, при които аз не знаех точно на какъв език ми говори той (най-вероятно развален испански, тъй като си мислеше, че е по-вероятно да го разбера, отколкото ако ми говори на португалски), а той правеше всичко възможно да вникне какво искам да му кажа, най-вече по жестикулациите и тук там някой испанска дума, която изплуваше от дълбините на подсъзнанието ми. Имаше само един случай, когато го закъсахме, но дядото находчиво извика внука си на компютъра и с помощта на GoogleTranslate успя да ми обясни каквото му беше на сърце :)
Още щом пристигнахме, помолихме да ни организират транспорт до Парагвай. Границата е буквално на 5-6 километра и обикновено хората ходят до там за да си купуват евтина електроника – градчето от парагвайската страна се казва Ciudat del Este и е известно с ниските цени на всякакви телефони, телевизори, камери и т.н. Ние нямахме нужда от никакви подобни джаджи, но просто искахме да уплътним времето с кратка екскурзийка, да хапнем нещо парагвайско и да се върнем.
Извикаха ни такси, спазарихме се за 100 реала ($50) да ни закара, да чака 2 часа и да ни върне и потеглихме, но след малко спряхме на 3 километрова опашка от коли и камиони до границата. Оказа се, че имало някакъв протест и границата била леко затворена и нашето парагвайско приключение пропадна. Върнахме се и се бухнахме в басейна на къщата, което веднага ми се стори като по-добра идея от това да пия полу-студена бира в прашен парагвайски град. Легнахме си рано, за да сме свежарки за водопадите на следващия ден.
Водопадите Игуазу са една от най-големите системи от водопади в света (около 275 водопада). Те се намират на реката Игуазу и са на границата между Аржентина и Бразилия. Името означава “Голямата вода” на някакъв стар племенен език, а легендата разказва, че лично Господ се бил влюбил в най-яката мацка от вилаета, но някакъв смъртен мачо я качил на кануто си и двамата драснали надолу по реката. Бог така се вбесил, че фраснал земята със все сили и създал водопадите с подлата цел двамата любовници вечно да пропадат. Легендата си е легенда, но погледнати от птичи поглед изглежда точно така – огромна дупка в средата на реката.
Проникването при водопадите става по два начина – от бразилската или от аржентинската страна. За първия ден бяхме планирали да разгледаме бразилската страна, но преди това да посетим парка за птици – Parque das Aves.
На сутринта се събудихме готови за подвизи, но що да видим – истинска тропическа буря вилнееше навън – хвърчаха листа, клони, шезлонги, валеше като за последно, когато попитах хазяите това нормално време ли е те угрижено-отрицателно поклащаха глава, а физиономиите им съвсем се изопнаха, когато ненадейно спря тока (разбира се мисълта за края на света веднага се промъкна някъде в главите на всички ни:). Изгледите да отидем някъде по-далеч от леглото си бяха нулеви, така че направихме точно това – кръгом и още 3 часа здрав сън. В 12 на обед нещата изглеждаха много по-оптимистично – съвсем лек дъждец от време на време и така решихме, че е време за атака.
Добрахме се до Парка с Птиците, който е на около 300-400 метра от входа за водопадите, купихме си дъждобрани и се започна – фламингота, тукани, папагали, лешояди, орли, колибри и всякакви други знайни и незнайни пернати приятели.
Казвам приятели, защото парка е толкова яко направен, че с някои видове птици, които нямат за цел да ти изкълват очите, просто си стоите един до друг.
Чувството да си стоиш до туканче и то леко да те кълве по дъждобрана наистина е супер, а имаше и интересен момент, когато един тукан реши, че обръщаме повече внимание на една друга патка (тази черната отдясно на снимката) и дойде да я кълве и гони.
На Аглая по-големите птици не и вдъхваха много доверие, но мисля, че примерно в клетката с пеперудите доста и хареса. Там имаше и колибри, шума от крилете на които е уникален. С две думи – страхотен парк, който задължително трябва да се види ако сте в района, за скромната сума от US$17 на човек (децата до не помня колко години – безплатно).
Тъй като спря да вали напълно, решихме да не пропускаме водопадите. Купихме си билети (по 41 реала на човек и 7 за детето т.е. около $42 за тримата) и след кратка разходка с автобус, достигнахме до началото на пътеката, която води в крайна сметка до най-впечатляващия водопад от бразилската страна, където има изградена специална метална пътечка над реката, която позволява да се доближим максимално до самия водопад и даже да усетим пръските му.
По пътя дотам, който е около 2 километра, се разкриват впечатляващи гледки до другите водопади от масива, които трудно могат да бъдат описани от непрофесионален блогър като мен, затова нека снимките заместят думите, но и те са слабо отражение на реалността в това чудно място от планетата Земя. Целия тур от бразилската страна отнема не повече от 2-3 часа (освен ако не решите да правите тур с лодки, който ние пропуснахме заради атмосферните условия).
Следващият ден беше посветен на аржентинската страна. Оказа се, че това което видяхме от бразилската част е било само лека загрявка преди това, което ни очакваше в Аржентина. Ако имате само един ден за да разгледате водопадите, забравете за бразилската част и бягайте към аржентинската! Там е истината за водопадите Игуазу! Отново думите ги няма, а снимките са слаби, особено когато застанете до Garganta del Diablo (Дяволското Гърло) – най-високия и впечатляващ водопад.
Тук не пропуснах обаче да се включа в един 30 минутен тур с лодка. Схемата там е следната – плаща се около $30-35, слагат ти една спасителна жилетка и ти дават една непромокаема торба където да си сложиш багажа и скачаш в лодката с още 20-30 човека. В началото капитанът кара споко, спира тук там да снимат хората, ако не са се наснимали вече, после ви казват да си приберете камерите и започва истинското шоу. Капитанът засилва лодката срещу огромната маса вода, която се сгромолясва от 80 метра височина, но ловко успява да обърне посоката в последния момент, така че яко ви окъпва в пръските от водопада. И така няколко пъти на два различни водопада. Много приятно и освежаващо приключение, за любителите на НЕ дотам екстремните преживявания. Полезен съвет – опитайте се да седнете на първия ред седалки на лодката.
Водопадите Игуазу не случайно са едно от седемте природни чудеса на света – дойдете ли до Южна Америка непременно намерете начин да ги посетите – заслужава си! Убедете се сами в това ВИДЕО и на снимките.
Прогресът на приключението в реално време може да следите на блога No Limit Travels
Автор: Славен
Снимки: Славен
2 Коментари
Уникално място, имахме удоволствието да го посетим с жена ми преди две години. Наистина дъха просто ти спира от тази красота. Ние успяхме да отидем и до Парагвай. Влезнахме незаконно понеже за България граждани се изискваше виза(не че някой ни е проверявал) честно казано не е чак толкова евтино колкото предполагах пък и тогава още не бяха досторойли доста неща. Един съвет за хората пътуващи за водопадите направете графика си така че да ги посетите от двете страни аржентинската и бразилската. От към Бразилия гледките са уникални а от към Аржентина усещаш водопадите почти влизаш в тях. Няма да съжалявате за нито една похарчена стотинка при това пътуване. Разказа е доста увлекателно написан и също така доста точен. Браво!
Страхотно място и интересен разказ. Подмами ме към обмисляне на план, за това как и кога и аз да се озова на водопадите :)) Благодаря!