Ротердам – винаги съм искала да достигна това забележително пристанище, откъдето векове наред са се разпределяли екзотични презокеански подправки, ароматни южни плодове и всякакви други товари. Тук винаги е присъствала атмосферата на географски пътешествия, преплетени с истински и не толкова реалистични пиратски истории.
Селището е възникнало преди девет века на един от ръкавите на р.Маас в делтата на р. Рейн. През 13в. започват изгражданията от диги и насипи, за да си осигурят хората земя за подслон. Така е и до днес- неуморните холандци продължават да отнемат и облагородяват акватории.
Свежото лято ме обгърна с пристигането в града. Облаците сякаш пробягваха над главата ми. Усещането за нови изживявания на пътешественик държаха неуморно любопитството и бодростта на духа ми. Бях подготвена, че през Втората световна война Ротердам е почти унищожен. Особено разрушителна е била бомбандировката през май 1940 г. и затова днес от оцелелите старинни сгради са настоящето кметство и катедралата Св.Лаврентий. Новото строителство е доминиращото, но необичайното съчетаване на интересни архитектурни приумици надмина всичките ми очаквания.
От Кметството ме пое многоцветно и младо хорско гъмжило и се предадох на пулсиращия му ритъм.
Неизменните холандски велосипеди бяха навсякъде – грижливо подредени на своите места. Удобни, мобилни, незамърсяващи – с перфектни алеи за тяхното ползване. Даже обмислят за отопление на велотрасетата през студената част на годината.
Неусетно навлязох и в Алеята на славата. Бях много горда, когато застанах и пред отливката на световноизвестния диригент на Ротердамската филхармония Валери Георгиев. Величия като неостаряващите Скорпиънс, Тина Търнър или Джеки Чан бяха оставили отпечатъци на стъпалата или на ръцете си.
С карта в ръка не беше трудно да се озова и в прекрасния Парк, в който освен,че можеш да си устроиш пикник, да спортуваш или просто да помързелуваш, е страхотно и да посетиш поредицата от намиращите се музеи.
Архитектурните решения на новите сгради са забележителни. Респектиращо е високото строителство, а също и съчетаването с малкото останали по-стари фасади, които са реновирани, но със съхранен отпечатък на миналото.
Като рекламна картичка са „кубистичните къщи” на известния Пит Блум. Разходката в тях е разрешена за любопитните туристи, а усещането е, че си в друго измерение – толкова нестандартни и несравними са.
Часовете се изнизваха на дългия летен ден, времето беше приятно за разходка и се отправих към крайбрежната алея, с размери на булевард. В далечината се открояваше емблематичният за града мост, наречен на името на великия философ и хуманист Еразъм Ротердамски. В главата ми се въртяха някои от неговите незабравими сентенции: за жената, за приятелите, но някак си, точно тук беше най-подходяща за „…мъдростта на природата, която при такова разнообразие е успяла да балансира всичко…”
След този отскок на мисълта до 15-16 в. и завръщането в реалността на 21-ия поех влажния въздух на Маас и продължих пешеходното си изучаване на града.
Останах с надеждата, че при следващо идване, ще успея да видя и разтварянето на Еразмовия мост пред големите океански кораби. Свързващ северната с южна част на града, той е красив и внушителен.
Когато съм в морски курорт, на езеро или речно пристанище, задължително се любувам на забележителности, природа и човешки творения и от водата. Така че за мен е притегателна и разходката с лодка. До 2004 година Ротердамското пристанище е най-голямото по товарооборот в света. Сега отстъпва само на Шанхай и Сингапур. Но за нашата Европа си остава най-значимото.
На 51 градуса далече и на север от Екватора и само на 4 градуса на изток от Гринуич – това е Ротердам, с неговата впечатляваща история, невероятно географско разположение, пъстри хора и запомнящи се изживявания. А следващия път задължително ще усетя и горещата атмосфера на някой от летните му фестивали.
Автор: Румяна Стоянова
Снимки: Румяна Стоянова