Анталия – евтиният лукс на „турската ривиера”

Когато преди повече от половин век по българското Черноморско крайбрежие се появяват първите „прадядовци” на днешните курортни комплекси, в Турция от морски туризъм като че ли „нямат хабер”. Но през следващите десетилетия, усвоили световния в т.ч. и нашия опит, отчели доходността на сектора, съчетали в един съвременен продукт история, природни дадености, национални традиции и целенасочено създавана база, подредили туризма сред националните си приоритети, комшиите се домогват до по-високите нива в световното класиране на морските дестинации. Нещо повече – привличат част от „нашия” руски и немски пазар, да не говорим, че все повече българи предпочитат да почиват по турското крайбрежие. И никой не може да ни обвини в липса на патриотизъм, ако вместо край Варна или Бургас решим да почиваме, да речем, край Анталия. И предимно в Анталия…

Защото на брега на „Турската Ривиера” нашенецът може да си „удължи” лятото с месец-два, може да пристигне с чартърен полет по-евтино, отколкото с кола от София до морето, а за едни и същи пари по свой джоб и вкус по интернет може да подбере, а след това на място да получи точно това, което е очаквал. Изненадите са със знак плюс. Родните туроператори, специализирани в „износа” на български туристи в Турция, очевидно узряха до по-добрия вариант вместо с автобуси това да става с чартърни полети, както и че самолетите могат да излитат не само от София. Стартирал предпазливо преди години с един-два полета в края на сезона от Варна, сега трансферът от морската столица обхваща периода от края на август до края на октомври – девет поредни едноседмични почивки. И едва ли само все още топлото и по това време Средиземно море (25 – 27ºC), кара варненеца да загърби морето под носа му. Впрочем, в самолета най-малко са тези, които за пръв път летят за Анталия, много повече го правят за втори, трети и т.н. път. Едни са си харесали един курорт (дори един хотел) и ходят само там, други – редуват курортите за разнообразие.

Град Анталия е разположен в Югозападна Турция край едноименен залив на Средиземно море, което турците си го наричат Акдениз. Той е основан през ІІ век пр. Хр. от пергамския владетел Атал ІІ (220-138 г. пр. Хр.) и първоначално е носил името Аталия. Много векове преди и след това тези земи, както и цяла Мала Азия, поради особеното си „кръстопътно” географско положение са владени от перси, гърци, римляни, византийци, селджуки, създали ядрото на турската държава в края на ХІІІ век (Осман І). Империята достига своя апогей през ХVІ век при Сюлейман Великолепни, който владее територии в Европа, Азия и Африка. Бавният разпад приключва до началото на ХХ век. На 29 октомври 1923 г. Турция е провъзгласена за република с пръв президент Мустафа Кемал, наречен Ататюрк (баща на турците).

Съхранила културно-историческите паметници на развиващата се цивилизация, надхвърляща по неофициални данни милион жители, днешна Анталия е корабостроителен, металургичен и текстилен център с динамично развиващи се в района й морски курорти с 300 слънчеви дни годишно. Разстоянията до тях прагматично се мерят не от града, а от летището му. На югозапад от него по-големите са Белбиди (35 км) и Кемер (45 км), а на югоизток – Лара (15 км), Белек (40 км), Сиде (70 км), Аланя (140 км).

Крайбрежието Лара, което започва буквално от покрайнините на Анталия и се простира на около 20 км, е най-динамично развиващата се курортна зона в цяла Турция, където през последните години са построени „хотелите на бъдещето”. Близостта до летището означава, че в сравнение с Аланя например тук дните за почивка са с два повече, защото не ги изяждат трансферите или неудачното разписание на полетите.

„Кервансарай Кунду” е петзвезден осеметажен хотел от национална верига, построен през 2006 г. на първа линия на крайбрежието Лара, на 12 км от летището и на близо толкова до Анталия. Комплексът, недостъпен освен за почиващите в него и персонала, се е разпрострял на площ от 45 000 кв.м. В него освен дъговидното тяло на самия хотел с 276 стаи (което ще рече поне по 50 кв.м. площ на човек при максимално запълнен капацитет) влизат още собствен аквапарк (5 пързалки и бавна река), собствен плаж със сенници и мост, каскада от 6 басейна (един закрит) с различна дълбочина, джакузи, изкуствени вълни и кътове за деца и водна топка, основен ресторант, три „а ла карт” ресторанта (рибен, италиански, турски), 6 бара, сауна, турска баня, фитнес и спа центрове, игрища за футбол, волейбол, баскетбол, тенис (две), мини голф, дискотека, кътове за тенис на маса, аеробика и някакви още стрелби и неизвестни занимавки. В района на младия хотелски комплекс старите, огромни палми са засаждани с вертолет, екзотичната растителност, събирана по света, се полива денонощно.

Хотелът работи единствено по системата „Ultra all inclusive”. В целия комплекс всичко, с изключение на спа-процедурите и развлеченията в морето и във въздуха, е включено в цената. Основният ресторант предлага закуска, втора закуска, обяд, вечеря и късна вечеря с прекъсвания от 7 сутринта до 0,30 часа след полунощ – общо 10 часа в денонощието. Баровете работят от 10 часа докогато има публика, лоби барът – денонощно.
Не трябва много време, за да се формира изводът, че турската национална кухня е по-екзотична и разнообразна от българската. Седмица не стига дори да се опита всичко. Онова „Ultra” в дефиницията на системата за хранене означава също безплатно шотландско уиски, френски коняк и немска бира (турската „Efes” е по-добра), загадъчни алкохолни производни, сладолед, хот-дог, местното гьозлеме (нещо в палачинка), ежедневно зареждане на минибара в стаята с газирани напитки. Единствено безименни са вината. Те се леят от бутафорни дървени бъчвички съответно от „червения” и „белия” кран. До тях течността постъпва по инсталация, която излиза изпод земята. Единственото категорично турско питие е местната „ракъ” – нещо между българска анасонлийка и гръцко узо. Турската алкохолна гордост се пие леко побеляла след смесване с вода. Експертите в заниманието твърдят, че правилно е ракията де се сипва във водата и в никакъв случай обратното, както практикуват алкохолиците – аматьори.

Някои от българските туроператори, предлагащи почивки в Турция, имат собствени, командировани в съответния район за сезона представители. Те отговарят за трансферите, организацията на допълнителните екскурзии, възникващите въпроси. Цялото туристическо обслужване извън хотела е на руски език, защото местните туристически фирми „закачат” българите към огромния руски поток. За най-големите две компании неофициално се говори, че едната работи с руски инвестиции, а един от шефовете на другата е роден в България. В „Кервансарай Кунду” преобладаващият народ е от Холандия и Германия, по-малко – от Русия, българите сме четирима от всичко 183 души в самолета. Най-много са избрали хотели в курорта Алания – на още стотина километра на югоизток, но за стотина евро на човек по-евтин пакет.

В хотела ни работните езици – от надписите до обслужването във всички възможни точки – са английски, немски и руски, преимуществено използвани в този низходящ ред. Английски знаят всички – от оперативния персонал до сервитьорите, спасителите и охраната. За секунди може да бъде осигурен немско- или рускоговорящ сътрудник. Тук-там някой поназнайва някоя българска (т.е. турска в българския език) дума. Чиста българка от София, задомена тук след курорт, работи в спа-центъра и с удоволствие информира сънародниците за тънкостите на ефективната почивка.


Условията в стаята и системата за хранене представляват платената и непроменима константа, над която няма какво повече да се желае. Дори който не си е доплатил за гарантиран изглед към морето не съжалява, защото стаите от вътрешната страна на фасадата са сенчести и по-големи. Кожена мебел, балкон, сейф, сешоар, вана и телефон в банята подсилват традиционния лукс. За един курс шестте скоростни асансьора могат да поемат едновременно около 80 души. Ако всички гости на хотела решат едновременно да се хранят или пекат на плажа, не се очаква недостиг на места в ресторантите и под чадърите. Персоналът е неуморен, любезен, различно униформен според длъжността. На децата и инвалидите се отдават специални грижи и съоръжения. Събрала десетина националности – флаговете им (без българския, както май навсякъде по света) се веят на пилоните, първата октомврийска смяна доказва тенденцията, че по планетата се разхождат и почиват предимно хора от възрастовата група, приключила активната си професионална реализация.

Плажът на Лара е песъчлив, широк и чист (по-скоро ежедневно почистван), дълбочината в морето се увеличава плавно, къпането е в специално означен район, недостъпен за летящите джетове и други съдове за морски развлечения, сред които парасейлингът е най-голямото удоволствие. Умните се къпят в морето с плувни очила (солеността е много висока) и се мажат с плажни масла, за да не (а не след като) изгорят от силното слънце. Срещу заплащане на място се предлага богат регистър от развлечения – подводно плуване (в това число и курс за сертификат), разходки с яхти, катери, „банани” и модерни катамарани, рафтинг, пикник, риболов, джип-сафари, параглайдинг, конна езда, турска нощ, екскурзия със самолет до Истанбул, Кападокия, Северен Кипър или Израел, панорамни екскурзии с вертолет.

Естествено, да се ходи на екскурзия от Анталия за Израел е неефективно предприятие. Българинът може да стане хаджия с екскурзия от София, която е два пъти по-дълготрайна и толкова по-евтина. Не трябва обаче да се пропускат няколко „вътрешнотурски” екскурзии, чиито цени се колебаят от 50 (еднодневни) до 120 (двудневни) долара.

Най-интересният еднодневен автобусно-яхтен исторически вариант включва посещение в древния град Мир(а), основан през V век пр. Хр. (днешен Демре), съхранил гръко-римски амфитеатър и скални гробници от ликийското царство. Тук в църква от византийски произход през 325 г. е погребан Свети Николай Чудотворец, въпреки гоненията на римляните проповядвал християнството по тези земи. Яхтената част отвежда по море до остров Кекова, където в бистрите води през панорамното дъно се виждат останките на древно римско селище, в резултат на земетресение потънало под водата. Полуостров Симена е типична картина на южното турско крайбрежие, но е известен повече с крепостите и саркофазите от ликийската епоха.

„Задължителната” еднодневна автобусна екскурзия до Памуккале (Замък от памук) цели да покаже един природен феномен – водите на познатите от древността термални извори (нали в тях се е къпала Клеопатра и римските императори) чрез отлаганията си са образували причудливи форми, които всяка фантазия възприема различно.
Наблизо в руините на античния град Хераполис може да се видят огромен некропол, амфитеатър, храм на Аполон, римски терми. Хвърлило едно око на артефактите и скадросало се на фона на изумителните природни „скулптури”, туристическото общество смуче ледена бира в сенките и се кисне с часове в античния басейн – естествено, за подмладяване. Но тъй като в него плуват и дузина елементи от Менделеевата таблица, кандидат-Клеопатрите излизат с болезнено червена кожа.

Въпреки че Ефес е много по-близо до курортите по бреговете на Мраморно и Егейско море, то екскурзия до там може да бъде продължение с още ден след Памук кале. Дългото пътуване си струва заради легендарния древен град, едно от седемте чудеса на света – храма на Артемида (от който твърде малко е останало), библиотеката, римските терми, амфитеатъра (за 25 хиляди души), последният земен дом на Божията майка – Дева Мария.

Анталия, докъдето се отива с такси или маршрутка от близките хотели, е подходяща за разглеждане самостоятелно. Предлаганият от обслужващата компания безплатен бонус – разглеждане на града с включен обяд е откровена уловка и чиста загуба на цял ден. В три поредни шопинг центъра се убиват по два часа, обядът гълта още един, а запознаването с Анталия е от прозореца на автобуса. Добре поне, че кратка спирка край красив водопад в залива малко подобрява настроението.

Шопинг центрове има и в самите курортни комплекси. Пазаруването в тях е безумие – слънчеви очила струват колкото цялата почивка, а кожена дрешка – точно 10 пъти повече от родните „кожомании”. Дори турският локум, шам фъстък и ябълков чай в България са значително по-евтини. Така или иначе, при комшиите вървят както лири (въобще може и без тях), така и евро, и долари. Последните пък са сринати до нивото на лирата. Това, което в Анталия струва повече от реално изхарчените пари, е добронамереността на комшиите към всеки гост, качеството на един модерен, комплексен и атрактивен туристически продукт, който допълнен от културно-исторически впечатления остава в съзнанието задълго, ако не и завинаги.

Автор: Валентин Димитров
Снимки: Валентин Димитров