Този пътепис участва в конкурса “По света” 2011
Подкрепете автора, като гласувате с фейсбук бутона “харесва ми” в края на статията. Вашият глас има значение за наградата на публиката!
***
Много е писано за Солун и ще продължава да се пише. Лятото е горещо и задушно. Няма никакви хора по улиците в следобедните часове. Обикалям с бутилка вода, обливам се от време на време.
Не искам да говоря за туристическите обекти типично като екскурзовод или вманиачен турист. По-скоро за мен е важно впечатлението, изражението на лицата на хората, техните движения, настроения и манталитет. А те са многообразни – типично за южните народи и малко лениви, сякаш със забавени реакции, но не, просто отдадени на релакс и безгрижие.
Покрай морето е приятно и романтично.
Само не ми харесва, че има коли, иначе щеше да изглежда още по-добре. В центъра на Солун не ми харесва, че минават коли, но архитекта не ме е питал /ха-ха/.
По заведенията са насядали разни образи, а аз искам да стигна до площад “Аристотел”. Озовавам се ненадейно до сградата на митрополията. Двама монаси се снимат до нея, явно са като мен от друга държава.
Седнах под едно дърво на пейката и си отворих гръцка бира за разхлада, не е лоша, но има и по-хубави напитки, например ципура /пробвах я малко по-късно/ която е нещо като ракия ама с вкус на мастика. Някакви негри се разхождат наоколо и предлагат конци от прежди /ха-ха-ха/, часовници, очила…
Морето – толкова е красиво особено от парка и гледано от корабчето-ресторант, от античната кула.
Хоп, какво виждам на картата – къщата на Камал Ататюрк, този турчин който е направил реформа в писмената. Може би е интересна историята му.
Най-накрая стигам до площад “Аристотел”. Красиво е, наоколо заведения и… паметник на Аристотел. Кефя се, защото той е любимият ми философ. Е, видях, чух и дори пях песни, а някакво момче с акордеон набързо премина край мен. Хей, чакай, нека заедно да се повеселим! Но него го нямаше, просто изчезна в уличките.
“Евхаристо” Солун, ще дойда някой път пак, надявам се!
Автор: Жанета Иванова
Снимки: Жанета Иванова
Конкурсът за пътеписи на Poblizo.com – “По света” 2011 е подкрепен от 
Jabse.InK : Публикувай своята история! Сподели с повече хора интересните, популярни статии!
8 Коментари
Prince, ти въобще не си в час!!! Или чети статийте, или въобще не пиши! Зле си! От литературни произведения въобще не разбираш! Какво си издал ти до сега, че даваш оценка?
Искам да кажа на човека писал тази статия, че БЛАГОДАРЯ НА ГРЪЦКИ Е : ЕФХАРИСТО…..ДОСТАТЪЧНИ МИ БЕ ДА ПРОЧЕТА ЗАГЛАВИЕТО, ЗА ДА СИ СПЕСТЯ ПО НАТАТЪШНОТО ЧЕТЕНЕ…. ПОНЕ КАТО ПОЛЗВАТЕ ДУМИ …ЧУЖДИ …. СЕ НАУЧЕТЕ КАК СЕ ПИШАТ…
a dali znaem vsitcko ne e vajno ..vajno e da sme ubeditelni i da prijiveem tova s viara…..
“Камал Ататюрк, този турчин който е направил реформа в писмената”, ако това е всичко, което знаете за великият турски лидер, по – добре да не го споменавате.
Да, и да се `кефиш` на Аристотел, като фен на фолк певец, вече е прекалено.
Защо не си споделяте в блог с приятели, а пишете в сайт с интелигентно написани пътеписи?
Весело настроение! Това е най-важното което искам да дам на хората когато споделям впечатленията си, снимките и живота. Дали ще е кофа за боклук в кадър или клошар … какво толкоз! Забелязах, че Солун е сравнително чист град!
Ципуро (Τσίπουρο), се казва не Ципура (препоръчвам Tsipouro Tyrnavou) , то е също с анасон като Узо но се води за истинския му вариант, явно в Узото има и химия.
Отлично! Точно това и мен интересува най-много – какви са ХОРАТА в градовете и страните, които посещавам… за забележителностите мога да прочета от стотици източници. Важно е личното наблюдение именно върху онези, които правят дадено населено място да бъде такова, каквото е – днес, в съвременността.
Поздрави!
Ама верно ли “ципура” е по-хубавата напитка!???Не съм пробвала, а явно трябва!
Кемал Ататюрк бил КАмал! Не знаехххх!
И кофа за боклук в кадър с Бялата кула – безценно!
Тия разказчета чете ли ги някой, снимките подбира ли – преди да ги публикува?
Конкурс!?