Нова година в Тунис

Пътуването до Тунис бе жадуваната спасителна глътка за мен. Знаех, че ме чакат екзотични преживявания, а именно от такива имах нужда по онова време….бях позатънала в поредната черна дупка, от която имах нужда да издрапам.
И тъй, избрахме си туроператор и дестинация, време и програма, нужния набор от екзотични разходки и потеглихме в ранното утро на 29 декември.
Пътувахме с авиолиния с френско наименование към бивша френска колония с френски говорящо население.

Отлетяхме от летище София при снеговалеж и температура -5 С, а се приземихме при +15 С в слънчевата тунизийска столица. Първото нещо, което почувствах, слизайки на летището, бе странна сладникава миризма, за която бях предварително чела в пътеписи на „колеги”… Става въпрос за аромата на узрели маслини, които се берат по това време на годината. Така че, ако усетите нещо подобно при вашето пристигане, не си мислете, че „мюсюлманите” са ви подготвили атентат с обгазяване. В интерес на истината по-голяма част от тамошното население са т.нар. сунити, които се славят като най-мирното почитащо Корана население в арабските държави.

На летището ни качиха на луксозен автобус, с който ни откараха до курортния град Hammamet, където се намираше луксозният ни 4-звезден хотел. По пътя екскурзоводът, който бе руско говорящ, ни обясни на перфектен руски език тънкостите за оцеляване в екзотичния Тунис. Тежко и горко на онези, които не са учили руски – гидовете по време на цялото ни пътешествие говореха само този език!

Всъщност страната е доста безопасна за туристите като се има предвид строгата и последователна национална политика за развитие на туризма, която правителството на Тунис и неговият президент Зин ал Абидин бен Али (името се повтаря 2 пъти в знак на почитание) следват. Да ви кажа честно, има какво да вземем и от тунизийците, и то не малко… На всеки 10 жители на Тунис се пада 1 полицай! Е, как мислите: Има ли ред и дисциплина в тая държава или не?!

Единствената „опасност”, когато се разхождате по улиците са търговците, които ви придърпват непрестанно и убедително от всяка сергия и ви обещават големи отстъпки! Те удивително точно ви преценят националността и ви поздравяват на вашия език. Нас честичко ни бъркаха с испанци, но това ще да е заради европейското ни излъчване! Но, когато им кажехме, че сме българи, тутакси ни поздравяваха с „Добър ден!”.

За тунизиеца е въпрос на чест да се пазари и то да се пазари с купувач, който му „връзва” т.е. умее да сваля цената. В противен случай може да си купиш една стока на неколкократно по-висока цена от реалната й и да разбереш това чак, когато я видиш в някой магазин с „fixed prices” (фиксирани цени). Моят съвет е, ако не умеете да се пазарите, пазарувайте в такива магазини. Така ще ви е мирна главата и ще можете да посъберете ценна информация за регулираните пазарни цени на стоките в Тунис.

Но да продължим хронологично. Пристигнахме в хотела си. Впечатляваща архитектура с вид на пясъчен замък, с пясъчни кули и платнени знамена.

Хотелът в Тунис

Хотелът в Тунис

По стените на замъка отвътре бяха аранжирани невероятно красиви антични предмети, за съжаление, комбинирани с някои кичозно-модернистични декорации.
Ето как изглеждаше хотелът отвътре:

Хотелът, интериор

Хотелът, интериор

Хотелът, интериор

Хотелът, интериор

След като ни настаниха, след като дадохме първите си бакшиши и разгледахме стаите, които бяха с подобаващ вид на дворцови стаи, но малко беднички, предвид “пясъчния” им характер, се втурнахме да опознаваме града! Пропуснах да кажа, че Тунис е държава на бакшиша! Изглежда доста странно, ако не дадеш бакшиш на всеки, който ти извърши и най-дребничката услуга… Дори и на хигиениста, който стои прав в обществените тоалетни (и вероятно е със статута на нашите роми концесионери) и ти пуща чешмата или ти подава хартия да си избършеш ръцете.

По време на разходката си из Хамамет, освен държавните магазини, разгледахме и пристанището, където имаше забележителни яхти, за които мъжете започват да си мечтаят, когато поостареят.

Хамамет, пристанището

Хамамет, пристанището

На следващия ден започна нашето голямо пътешествие из Тунис, по време на което изминахме 1200 км за 2 дни и прекосихме Тунис от североизток до южните му пустинни райони. Това бе най-екзотичното ми пътуване досега, признавам си!
Посетихме Колизеума, който е 4-ия по големина в света и където са били снимани част от сцените на филма “Гладиатор”.

Колизеумът

Колизеумът

Посетихме антикварен магазин, където ни посрещна много мил старец, разгледахме доста ценни предмети и си избрахме няколко, след което започнах пазарлъка за цената. На френски, естествено. Накрая дядото ми направи сравнително добра отстъпка и ми “подари” на половин цена една малка медна бижутерка: “un cadeau pour ma jolie petite amie”

Започнахме да навлизаме в полупустинната част на Тунис. Пейзажът плавно се смени с ниска храстовидна растителност и малки пясъчни хълмове. Основен поминък в тази част на страната е контрабандна продажба на бензин, внесен от Либия, за която държавата си затваря очите, за да е доволно населението и да е благодарно на своя вожд Зин ал Абидин бен Али (2). Но същата тази африканска държава полага огромни грижи за жителите си в тези райони като им осигурява ежедневно безплатен транспорт на децата до училище, електрифицира им домовете (пясъчни жилища, издълбани в дюните) и дори им осигурява интернет!

Жилища в дюните

Жилища в дюните

Сега стигам до най-вълнуващата част от моето пътуване: разходка с камила в пустинята! Незабравимо, опияняващо! Невероятно е усещането да се движиш с керван в пустинята, да чуваш странното свирене на вятъра (като през фуния) и да усещаш песъчинките как полепват по лицето ти като снежинки….

Камилите са страхотни животни – спокойни и мъдри. Слушат само господаря си, а останалият туристически брътвеж дори не им влиза през едното, та да излиза през другото ухо! Но…, когато камилата се ядоса е способна да се самоубие, удряйки до смърт главата си в стената, ако господарят й не е достатъчно обучен да я успокои навреме. Камилата е свещено животно за тунизийците, подобно на кравата за индийците. Тя се експлоатира за няколко месеца в годината, през останалото време се пуска на свободна паша в полу-пустинята.

При камилите

При камилите

Пренощувахме в малки бунгала в местния оазис и на следващия ден поехме на нашето пустинно сафари! Местните жители са издигнали около тези градове – оазиси в пустинята високи насипи от пясък и плетени палмови клони, за да не бъдат затрупани при пустинни бури.
А вие виждали ли сте изгрев в пустинята? Не? Ами вижте тогава:

Изгрев в пустинята

Изгрев в пустинята

Тази розова вода, в която слънцето се отразява са всъщност „плаващи пясъци”, които местните са превърнали в солници, тъй като водата е силно солена. В Тунис питейната вода не се пие по същата причина. Навсякъде ти сервират еднолитрови стъклени бутилки с местна минерална вода, която доста се отличава на вкус от нашата. Традиционен сувенир, който също е пустинно образувание, е пустинната роза – каменно цвете.

Сега за сафарито. Нямам думи! Качиха ни в страхотни джипове Toyota Land Cruiser. Шофьорът бе местен екзотичен екземпляр! Пусна на макс модерна тунизийска музика! Дива и безпаметна! И потеглихме!!!
Не мога да опиша емоциите си! Мога само да затворя очи и да си представям как се качвахме почти хоризонтално до ръба на дюната, заставахме за части от секундата там – на острия ръб! и … се прехвърляхме с джипа от другата страна…! Невероятно изживяване!

Сафарито

Сафарито

По време на почивката за сваляне на адреналина, посетихме пустинния град, където е сниман първия епизод на филма „Междузвездни войни”.

Пустинен град, Междузвездни войни

Пустинен град, Междузвездни войни

Късно същата вечер пристигнахме обратно в хотела, за да посрещнем Нова година. Домакините се представиха блестящо: екзотични ястия по френски рецепти, прекрасна разностилова музика, изпълнена на живо от трио музиканти и страхотното изпълнение на Мис Ан – танцьорка на тунизийски танци! Настроението беше невероятно, никаква следа от умора, луди танци и онова незабравимо усещане на тунизийска принцеса!

На следващия ден се събудихме сравнително рано и си организирахме индивидуална екскурзия до старата крепост в Хамамет (Yasminе Hammamet). Влизайки в крепостта, усетихме такова невероятно спокойствие и блаженство, че просто не ни се тръгваше…. Мястото има необикновена атмосфера. Чувстваш се странно лек, безтегловен дори, и безкрайно щастлив!

Крепостта в Хамамет

Крепостта в Хамамет

Сега да отбележа някои интересни детайли за Тунис и неговите хора.
В големите градове хората не се различават от нас по друго, освен някои от жените – по шамията (мюсюлманската забрадка).
Както вече споменах, държавата насърчава силно образованието и младите хора говорят предимно френски език. Някои дори не знаят местния език, та се е наложила промяна в учебните програми, така че основните предмети да се изучават само на местния език, за да не се забрави.

Кухнята е странна – смесица между турска, арабска, френска и …пустинна!.. Заможните семейства имат големи къщи, които видимо се отличават от останалите. Те са не повече от 10% от населението. Останалите са по социалистически еднакво бедни и живеят в недостроени жилища, за да не плащат данък сгради.

Заможността в Тунис се измерва с броя маслинови дървета. Богатите притежават огромни маслинови плантации, а бедните работят в тях. Други традиционни насаждения са палмата, фурмата и кактуса. От техните плодове се правят редица продукти, сред които тунизийската ракия от фурми, която не се отличава особено от нашата.
Мъжете се женят около Христовата възраст към 30-35 години, когато станат финансово стабилни, за да се грижат за семейството си. Семейството обикновено има 3-4 деца. Браковете се уреждат по традиция. Но това не им пречи да се влюбват и да се обичат като нас европейците!

Двойка на плажа

Двойка на плажа

През последния ден от нашето пребиваване в Тунис посетихме столицата Тунис; най-големия музей на мозайките в света; това, което е останало от древния Картаген; баните на кралица Антоанета и невероятния Син град на влюбените…

Честно казано от Картаген бях малко разочарована – той е предимно история, няма какво да видиш. Всичко е било разрушено. Нашите исторически места от този вид са къде-къде по-богати и интересни. Но Синият град си заслужава да посетиш! И там се усеща онова вълшебно очарование, което те кара да седнеш и да зарееш поглед наоколо….. И да се чувстваш щастлив! Безкрайно щастлив!

Синият град

Синият град

Това е. Тунис е туристическа страна, в която хората живеят бедно, но се чувстват добре, защото голяма част от тях не знаят, че могат да живеят по-добре. Обичат своя президент Зин ал Абидин бен Али (2). Но, въпреки всичко, си имат държавна политика в областта на туризма, образованието и вътрешните работи, която работи!

До следващия път!

Автор: Мира Балдаранова
Снимки: Мира Балдаранова

Публикувано в категория: Тунис . Тагове: , , , , , , , , Коментарите и trackbacks са забранени.

10 Коментари

  1. Daniel
    Изпратен 09.02.2011 на 20:04

    tozi hotel e Vincci Lella Baya

  2. Мая Славова
    Изпратен 04.09.2010 на 20:17

    Навремето живях доста години в град Тунис, във вилния квартал. Баща ми строи спортния комплекс в града. Присъствах на откриването му през 1967г., когато се проведаха и Средиземноморските олимпийски игри.
    Допадна ми арабския начин на живот. Харесвам града и населението.
    Мечтая да посетя отново тези места?! Прави ми вречатление,че отделните туристически компании не предвиждат престой в самия град Тунис…
    Много моля, ако греша поправете ме, за което благодаря предварително.

  3. Galia
    Изпратен 05.02.2010 на 14:57

    Все едно аз съм писала това.Много е хубаво в Тунис !Препоръчвам го на всеки.Съчетание от почивка,екскурзия и екзотични изживиявания.
    Хотела в който сте били е Leila Baya нали?!

  4. Диана
    Изпратен 23.01.2010 на 1:47

    Бях в Тунис 2008 г. и също съм с отлични впечатления. Синият град е Сиди Бу Саид. Град на артисти, поети и художници. През м.май там е изключително красиво. Разцъфнали храсти изпъкват на белите стени на къщите и контрастират с боядисаните в синьо вратии и прозорци. Незабравима гледка!

  5. турист
    Изпратен 22.01.2010 на 22:14

    Само една забележка – Yasminе Hammamet е новата туристическа част, а не крепостта в центъра на град Хамамет. Обикновено “стария град” не само в Хамамет се нарича “Медина”…

  6. Йоанна Йорданова
    Изпратен 22.01.2010 на 21:39

    Много увлекателно написано. Определено е едно от местата, които вече много искам да посетя.
    И ще очавам продължението със снимките …

  7. звезделина стоянова
    Изпратен 22.01.2010 на 19:49

    Всичко е точно така, както го описваш! Щастлива съм, че и аз съм го преживяла! Бях там по-миналото лято, толкова ми хареса и не ми стигна, че и това лято пак отидох! Тунис е невероятна страна за почивка! Неописуемо приятно и спокойно се чувстваш, благодаря ти, че ми припомни милите спомени! Ние пък имахме екскурзовод на български и нямахме проблем в това отношение, а мен нито един път не ми познаха националността, почти винаги ме бъркаха с рускиня / въпреки че не съм руса и малко се обиждах/, но хората са толкова мили, че не можеш въобще да им се сърдиш! И друго- там не се произвеждат ШОКОЛАДОВИ БОНБОНИ и умират от удоволствие, ако им подариш, аз носех за камериерките и персонала на хотела, защото знаех предварително. Бих отишла отново и отново…

  8. Изпратен 22.01.2010 на 16:25

    Благодаря Ви за коментарите! С удоволствие бих публикувала повече снимки, което е възможно да стане в евентуално продължение на тази статия. Ще помисля за това. За съжаление, не бе възможно да снимаме къщи на заможни семейства отвътре (няма как да ни допуснат там), но имам хубави външни снимки на такива. А мис Ан танцува на силно приглушена светлина при огромен интерес от страна на мъжката половина сред празнуващите и ми бе просто невъзможно да направя добра снимка. Потърсих и мъжко съдействие, но уви, не се получи. :)

  9. magi
    Изпратен 22.01.2010 на 14:13

    научих някои интересни неща,благодаря за което,но ми се иска да има повече снимки и повече подробности,примерно снимка на танцьорката ,на къщите отвътре и тн :-)

  10. Пепа Илиева
    Изпратен 22.01.2010 на 10:23

    Една прекрасна история на това как можеш да се забавляваш в Тунис. Разказът звучи невероятно и те кара да се замислиш дали и ти не искаш да споделиш тези моменти с някого. Това искам да го видя.

Начало | Партньори | Публикуване на статия     Copyright ©2024. POBLIZO.COM - През очите на пътешественика. Пътеписи