Яркозелени палми. Лотоси, орхидеи и магнолии във всички цветове на дъгата. Изумрудено море, прекрасен плаж със златен пясък, оранжево слънце в тюркоазено небе. И всичко това – насред кристално спокойствие , прозрачна тишина и романтична усамотеност. Времето е спряло…
Диво, чудно красиво място с усмихнати, дружелюбни и добронамерени хора. Живеещи първично и непретенциозно, но близо до природата и до своите богове. По свой си начин доволни и щастливи. Чиято основна житейска философия е в единството между природата, боговете и човека. И които посрещат своите гости с огърлица от истински магнолии, неподправен възторг и много усмивки.
Раят на Земята отвъд Екватора. Въпреки, че в езика на островните хора няма дума, еквивалент на думичката „ рай”. Винаги съм искала да дойда тук, с мечтата си за спокойствие, плаж, палми и топъл, безкраен океан. Малко ми е трудно да разказвам за Бали, все едно трябва да опиша картина, нарисувана от велик художник или с думи да опиша песента… Или защото трябва да направя сравнение с нещо познато, а тук нищо не прилича на нещо, което вече ми е познато. Според мен, това е границата между цивилизования и нецивилизования свят…
И сигурно това е единственото място, на света, където вдигайки очи нагоре, по всяко време на деня ще видиш хвърчило. Дали риба, пеперуда, птица, гущер, костенурка, дракон или прилеп – просто няма значение – направени са с удивителна прилика и красиви цветове. Състезанията с хвърчила са традиционен спорт на местните хора и няма значение от какво са изработени – от дърво, хартия, пластмаса или стари дрехи и дали са купени от магазин или саморъчно сглобени. Важното е да хвърчат най-високо и да са красиви.
Всичко на Бали е близо до природата – къщата не трябва да е по – висока от височината на една кокосова палма. На целия остров сградите са най – много до 3 етажа. С едно изключение – едничка 14 етажна сграда, хотел, за да се види колко е грозна, щом е по – висока от палмите…. Всички останали са се проснали на голяма дължина, отворени, за да става течение, заради влажността и горещината.
На мен влажността на Бали ми се видя далеч по-малка от тази в Сингапур, а може да не е така. Погледнат откъм морето и от високо, островът наистина изглежда див, ниските сгради не се виждат, скрити в буйната зеленина и огромните градини. Кацаме в ранно утро, заедно с изгрева, на един остров, приличащ на голяма, зелено – цветна риба, полегнала насред океана.
На летището в новата столица Денпасар ни посреща Рака – местният водач – наивничък добродушко, вечно ухилен, поназнайващ и руски, и английски, та се разбираме чудесно. Мило посрещане, гостът тук е добре дошъл, туризмът е основното препитание на островните хора.
Рака ни води в хотела и с известна гордост ни развежда – оказва се, че сме направили прекрасен избор.
Само че, когато се разходих и поразгледах останалите хотели на Нуса Дуа, смятам, че няма как човек да направи лош избор – всички са невероятно просторни и красиви. А уважението към госта е задължителен елемент – просто, на това място се чувстваш точно като „ бял човек”. Въпреки, че понякога ми се струваше, че местните си мислят за нас като за „ големите бели и глупави хора”, предлагайки ни за 55 долара нещо си, което струва 5. И все със същата обезоръжаваща усмивка.
Нашият хотел е разположен на сякаш безкрайна площ, със страхотни градини, езера, алпинеуми и всякакви красоти. Навред из езерцата плуват огромни, лениви, шарени риби, сред лотоси и лилии в най – разни цветове и оттенъци. Тих шепот на палми, невероятно едри и наситени в багрите екзотични цветя – олеандри, бугенвилии, жасмини, магнолии, орхидеи, стрелиция и какво ли не още.
По дърветата тичат едни умни катерички – любопитковци, ако речеш да хапнеш нещо, веднага дотърчават, че да се осведомят какво се яде или пие. На терасата оставяхме солети, ей така, за сприятеляване. Не се страхуваха от нас и си похапваха редовно. Интересното беше, че винаги се гощаваха една по една, другите чакаха търпеливо, имаха си някакъв ред и си го спазваха.
Казват, че островът е оформен от вулканите и морската вода. Върху богатата от изригванията почва шеметно избуяват всякакви видове тропическа и екзотична растителност. Изключително плодородие – две, понякога и три реколти плодове с невероятно изобилие.
Бали е мъничък остров, само 80 на 140 км. Той е сърцето на най – големия архипелаг в света – Индонезийския и някога е бил свързан с остров Ява, разстоянието между тях е едва 3 километра и около 60 метра дълбоко.
Това е наистина рай, който предлага на своите гости всякакви земни и неземни удоволствия. И не е проблем за един ден да обиколиш целия остров, проблемът е, че не може да се види всичко в този ден. А тук наистина има много – верига от 6 вулкана, прекрасни кратерни езера, буйни тропически гори, красиви водопади, много живописни оризови тераси, невероятни цветни градини.
Освен културата, изкуството, танците, дърворезбата, коприната, каменните красоти и какво ли още не, свързано с бита на балийците.
Пристигаме в старата столица Кута, която се оказва рай за сърфистите, събиращи се тук, на това място от всички краища на света, за да чакат „ голямата вълна”. Многоцветието на пъстрите сърфове и сърфисти е невероятна гледка. Приятно е и вечер – шумно, многоезично, пъстро, весело, чак до сутринта. Сядаме в Hard Rock Café и се оказваме в центъра на шарен, вибриращ купон, без никакъв проблем в комуникацията между нас, разноцветната туристическа тълпа и местните хора.
Интересно и е пътуването из острова през деня – много велосипедисти, много мотоциклетисти, обичайна гледка е девойка, облечена в ефирна рокля, нахлупила каска и яхнала мощна машина на две колела. Както по всички острови, движението е обратно на нашето – отляво.
За мен целият остров е една огромна ботаническа градина, приличаща на джунгла и колкото по – навътре влизаш в острова, толкова по – красива става тя. Улиците в селцата, дворчетата също са невероятно зелени и китни. А още по-невероятно красиви са оризовите ниви. Никога не съм предполагала, че зеленото може да има толкова много оттенъци. А може би, този ефект се получава от неравномерните тераси в оризищата, но картината е просто като нарисувана. Терасите са на различна височина и от по – високите към по-ниските прелива вода.
Птичият парк в Батубулан има невероятно разнообразие на всякакви хвъркати – повече от 1000 райски птици от 250 вида. И над 100 рядко срещащи се птици. В най – различни окраски и оперения. Красиви зелени пауни, пристъпващи важно, важно, с разперени опашки като ветрила във всички цветове на дъгата. Ята непознати за мен, редки видове гълъби, които снасят яйцата си в кратерите на вулканите, папагали , безумно шарени и шумни, някои от които дори могат да повторят името ти.
Скорците са бели, със синьо около очичките и черен кант на върха на перцата по крилата и опашката.
Всякакви причудливи и разноцветни, непознати за мен, хем странни, хем интересни птици, птички и какво ли не още – писукащо, пеещо, тичащо и хвърчащо около мен. И петли – всякакви размери, цветове и видове. Това е царят на животните тук. Много популярен / макар и забранен/ е боят с петли, но не успяхме да видим такова зрелище. Където зрителите залагат, на крачетата на петлите завързват ножове и започва бой на живот и смърт.
Не може да дойдеш на Бали и да не видиш истински вулкан. И то – действащ. В селцето Кинтамани се намира планината с едноименния вулкан – Батур. Който има желание, може да се изкачи до бълбукащия кратер и да погледне вътре. А в неговото подножие – красиво езеро, приличащо на полумесец, цялото обградено от високите стени на кратера.
Опитахме местната кухня в ресторанта “Кинтамани”, от който се открива страхотна панорама към вулкана. Другото изумително нещо бяха коледните звезди, нацъфтели навсякъде. Да, коледни звезди посред лято.
Интересно за мен място беше и балийският дом, който не е направен според нашите представи, а всяка стая е в отделна мъничка къща. Една за кухня, друга – за децата, трета – за гостите и т.н. Не попитах защо, но за себе си давам обяснение, че това е свързано с природните бедствия – земетръси, урагани и пр.
На снимките се вижда навсякъде – и пред къщите, и пред храмовете стои “пенджор” – дълъг пилон, украсен с фигурки на животни и птици, с палмови клони, слама и цветя, задължително по-висок от къщата. Така селяните благодарят на боговете си за реколтата и всичко останало.
В гората на маймуните не стигнах, но другите ми разказаха, че маймуните там били невероятно любопитни и крадливи, от вида „ Дългоопашат макак”. И че много внимателно човек трябва да си пази очилата, камерата и всичко, що блести.
На острова на костенурките пък, има толкова големи и дружелюбни костенурки, колкото сигурно няма никъде по света.
В лагуната на делфините, ако трябва да сравня с остров Сентоса, делфините са далеч по – огромни, игриви и сякаш напълно опитомени. Играта им се наблюдава от лодка, вътре в океана и не трябва да си твърде близо до тях.
Само че, над земята е само половината магия на Бали. Другата е под водата. Дали ще се гмуркаш само с шнорхел и маска, дали с акваланг или ще плуваш в лодка с прозрачно дъно, все е невероятно преживяване. Морски таралежи, коралови рифове и атоли в най – различни цветове. По – точно – във всички цветове на дъгата. Безброй пъргави, шарени, разнокалибрени риби се промушват покрай теб и те зяпат любопитно. Май и те са свикнали с туристическото присъствие.
Много ме впечатли историята на уникалното и невероятно скъпо кафе Лувак, която ни разказаха във фермата за кафе. Или, както казват местните Копи /кафе/ Лувак. Причина за високата цена не е екзотичното географско място на производство, а начинът на добиването му.
В тези индонезийски острови живее двуутробен бозайник от семейство Виверови – Paradoxirus – палмова цибетка, което животно на мен ми прилича на на малка лисичка или котка, но с по – пищна опашка. А в същност, е вид мангуста. Това са нощни животни, които ядат всичко, и са същинска напаст за хората – катерят се по кафеените дръвчета и ядат само най-зрелите и най-червени плодове кафе. Не се знае кой за пръв път се е замислил, какво става със зърната кафе, изядени от животното. На някой наблюдателен или просто мързелив местен му хрумнала идеята да събере непокътнатите и все още обвити със слоеве плодов клей зърна кафе, отделени от организма на цибетката. Бавната обработка с бактерии и ензими в червата прилича на метода на ферментация на кафето при преработката му чрез “мокър процес”, при наличието на млечнокисели бактерии. .
Създаването на Копи Лувак започнало като лесен начин местните да си набавят кафето, без да се налага да се катерят по дърветата , а днес това е най – скъпото кафе в света. При цена от 250 долара за килограм / някъде чета – 600 – в Лондон/ и при добив на около 300 килограма годишно.
За сведение – у нас една чашка такова кафе се продава за 70 лева. Опитах – да, хубаво кафе, с аромат на карамел и плътен особен вкус. Но начинът на добиване лично мен малко ме смущава.
Към Бали (част 2)
Автор: Валерия Костова
Снимки: Валерия Костова
10 Коментари
Разкош…..
О , и аз искам да отида на остров Бали.Може ли някой да ме светне за екскурзия с най-тънка цена.Тази невероятна красота трябва да се види
Az iskam da otida i da jiveia tam ..za jalost niama dostata4no info za samia jivot ,i otnosno statuta na prebivavashtite tam otnosno pominak…ceni na imoti …ako niakoi iska da spodeli ili prosto da otide tam neka mi pi6e …………skype- badrobotivo
Ще пьтувам до бали скоро за 10 дни и отсега ме обзема вьлнение и нетьрпение. Ще бьде явно прекрасно !!!
Unikalno,napisano e s `chuwstwo,no nestandartno,zawladqwasto.
Поздравления, Валерия!
Чудесно сте описала това вълшебно място. Наистина е много трудно да се намерят подходящи думи, за да се пресъздаде в текст очарованието на остров Бали.
Аз бях там преди 2 години и нямам търпение да се върна отново… не само заради приказната природа и прекрасните хора… )))))
Neveroqtno krasivo mqsto.Dano se sbadne me4tata mi da otida nqkoga tam,Struva si da se poseti tova mqsto
Едно от местата, които човек трябва да посети!!!!!!!
Невероятно изглежда, страхотни снимки, там май наистина е Рая на света! Пожелавам си един ден да отида да го изживея!!!
Прекрасно е – дестинация мечта за мен :)