Намира се много близо до село Деветаки. Посетихме я на връщане от Крушунските водопади. Площта на пещерата е 20 400 кв.м. Най-високата и точка е на 60 м. Тя е най-голямата пещера в България, в която съм била.
Тълпите туристи от Крушуна оредяват, може би заради 10 минутния преход от пътя до входа на пещерата или по-малката и известност.
На мен лично, тя ми хареса много повече от водопадите.
Има два начина да се стигне до нея. Едната пътека е покрай река Осъм и е сравнително равна. Ако се пропусне първата отбивка на пътя, както направихме ние, има по-стръмна пътека. Слизането до пещерата е много приятно и лесно, като се разкрива красива гледка към околността. Изкачването обратно до колите е по-изморителната част.
Разказаха ни, че навремето пещерата е била военен склад. Тогава е имало мост, който е свързвал пътя с пещерата, напряко през реката. Сега, този мост е разрушен.
В нея няма природни образувания като сталактити и сталагмити, подът е заравнен и тук таме има следи от дейността на военните.
В тавана на пещерата има седем отвора. През тях прониква слънчева светлина и липсата на осветление не се усеща.
По данни от табелата на входа, в Деветашката пещера има 11 езера и 14 извора, макар че аз видях само една рекичка.
Пещерата е защитена природна забележителност. Тук живеят прилепи, бухали, стоножки, лястовици, няколко вида мъхове, папрати и др. Заради размножителния период на прилепите, достъпът от 1 юни до 31 юли е забранен.
Досега в 100% от случаите, когато отивам в пещера си забравям фенера. Затова и не можах да навляза по-навътре в галериите на Деветашката. В тъмната част са гнездата на прилепите и се чува жужене като от няколко кошера на пчели. Чак страх те хваща. Тъй като не виждах почти нищо, реших да не рискувам да ме подгони някое ято разгневени прилепи. Казват, че в галериите имало красиви сталагмити, но мисля, че те са в обсега на добре екипирани пещерняци.
Група хипари с китари си беше направила бивак в предверието на пещерата. Предполагам, че акустиката и красотата на местността ги беше привлякла за нощ сред природата.
Ако не се брои разрушената барака на входа на пещерата, вътре е много чисто.
Определено си заслужава да се види.
Автор: Марина Илиева
10 Коментари
Правилната пътека не е след моста вдясно,а на острия завой–1 км по нагоре!
На 15.08 2011 посетихме пещерата. Преди това се рових доста в нета,за да прочета как да стигнем до там.Имаше доста погрешна информация -и това ни подведе.както и други хора да тръгнем по погрешната пътека–тоест веднага след моста вдясно,Не мога да ви опиша през какви бурени,кал и коприва газихме,а и на моменти на опасно близко до пълноводната вода. След час-целите кални и ожулени стигнахме и тогава виждайки групи хора–чистички и спокойни -разбрахме че правилната пътека не е след моста,а 1 км по нагоре по шосето на острия завой–поддържана и достъпна дори за хора с малки деца.Написах този коментар,защото тези погрешни постове объркват доста хора.На връщане имаше още 3 групи,които като нас бяха чели погрешна информация,тръгнали като нас,но се отказали!Иначе въпреки макия сървайвър,който направихме—гледката е унукална и си заслужаваше екстремното пътуване до нея!
Хубаво съдържание на статията и добри снимки. Хе разбрах точно кога сте я посещавали, аз вчера имах щастието да го направя, естествено без екипировка (за съжаление), но дори и без нея красотата и грандиозността й се чувстват. Смятам , че е уникална по рода си, и определено заслужава да бъде видяна, оценена и опазена . Единствено съм разочарована от боклуците, които се “сеят ” навсякъде. Особено голямо количество боклуци имаше на импровизирания паркинг до началото на пътеката. С майка ми не издържахме и събрахме малка част от тях, но все пак успяхме да напълним три торби боклуци. Просто бих искала да призова посетителите й да не се стремят да оставят задължително знак, че са били там.
Буквално преди часове се завърнах от там. Възхитен съм от пещерата.
От коментарите разбах че не съм видял голяма част от красотата и величието и.но -следващият път ще се подготвя.
послеслов:Юли месец посетих “ЧУДНИТЕ МОСТОВЕ”.Изказвам лично мнение,но красотата им бледнее пред тази на Деветашката пещера!
Страхотно е! Трябва не само да се види по снимки, а и да се усети на място!
http://maps.google.com/maps?hl=bg&ie=UTF8&hq=&hnear=%D0%9B%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%87,+%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F&ll=43.230164,24.887466&spn=0.017542,0.054932&t=h&z=15
eto i linka:
http://bgmaps.com/map.aspx?sid=c7818654397275db5e90dfad27bbc082&tip=1 :))))))))))))
vsi4ko e super, samo 4e lipsva edno mnoooooooogo vajno nesto – KARTATA….. navsqkyde po drugite site-ove tova e default…. normalno e da vidi6 kyde se namira nesto, za koeto 4ete6…… ta ako ste i za bylgariq da e…… eto sega ne znam kyde sa ni kru6unskite vodopadi, ni pestarata….. a opredeleno iskam da ida tam…….
taka 4e napravete nesto po vyprosa – samo edin link kym http://www.bgmaps.com i gotovo :))))))))))))
Хубава статия!!!Аз също съм била в Деветашката пещера,само че с екипировка, важета и лодки.Жалко,че ако човек не разполага с такава екипировка не може да влезе в самата пещера,а дори и да се пробва още в самото начало има праг който се катери с важета.Вътре е много красиво и седемте часа и полувина във вода и кал,наистина си заслуважаваха!!!
аз ходихв тази пещера преди броени дни и мисля че нправеното тук описание е много точно
БРАВО! ! !