Най-сетне имах възможност да посетя прословутите Крушунски водопади, за които е всеки втори пътепис в Интернет. Те се намират на 34 километра източно от Ловеч, до село Крушуна. Очакванията ми бяха големи, денят (събота), който избрах за посещението- неподходящ и това ми изигра лоша шега.
Мястото е хубаво, но далеч не изключително, както го описват.
Да започна от входа на пътеката към водопадите. Атмосферата и обстановката досущ приличаха на съборите по църковни празници примерно на Бачковския манастир. Шатри, скари, сергии с гащи, паници, китайски сувенири, посрещат туристите. Единственото, което липсваше, за да е сравнението пълно са фургони-стрелбища.
На входа на пътеката е поставена бариера и любезен дядо продава билетите за вход- 1 лв.
До водопадите се стига за не повече от 15 мин спокоен ход, като стълпотворението на хора е голямо.
По-стръмните участъци на пътеката са с парапети и импровизирани стъпала. Тесните участъци и мостчетата бяха точки на задръстване и преминаването изискваше търпение.
След като се видят водопадчетата, може да се продължи още 5-10 минути нагоре до пещерите, от които извира реката.
Там е много по-приятно, понеже хората , които се изкачват до там са по-малко. Стената е с обратен наклон и по оставените забити клинове си личеше, че е притегателна точка за много алпинисти.
Паметна плоча на загинал човек напомняше, колко опасно е катеренето по нея.
Полянките са предпочитано място за пикник на много семейства. Чисто и сравнително поддържано е.
Слизането до импровизирания събор отнема още около 15 минути. Тоест, общо около час и половина отиване и връщане с почивки за снимки.
Предполагам, че ако нямаше стотици хора, мястото щеше да ми хареса повече. Определено не е туристически маршрут, по-скоро е семейна разходка. Доста от посетителите бяха екипирани като за дискотека , а не за поход, но това не им попречи да достигнат до водопадите.
Съветът ми е да посетите Крушунските водопади в работен ден, за да се насладите на природните дадености на местността.
Много повече ми хареса Деветашката пещера.
Автор: Марина Илиева
10 Коментари
hubavo e tam kato gledam 6te hodim na ekskurziq tam haresva mi :)
Невероятно красиво местенце е този водопад .Не може да се опише с думи, трябва да се види, човек се зарежда с положителна енергия .Естествена красота и природа,чисто и подържано.
Ходих на това място преди няколко дни. Преди да пътуваме за Крушунските водопади прочетох разказа на Марина Илиева. Тръгнах със смесени чувства. Напълно съм съгласна с нейните коментари. Мястото е лесно достъпно-хората вървят и чоплят семки, плюят, където им падне, имаше доста боклуци-бутилки, опаковки…Съжалих, че сме отишли в почивен ден.
Ако искаш да погледнеш снимки на Деветашката погледни страницата ми. От лявото меню търси снимки.
Посетих водопадите през месец септември..Мога да кажа че никой не ни е преследвал да си купуваме нещо и дори нямаше толкова сергии – само една жена продаваше сувенири.Общината може да осигури по хубави павилиони и да направи условията на сергиите където има скара по симпатични за окото.Но явно не се сещат затова , че ходят и много чужденци и сигурно не им е най приятна тази гледка.Наистина водопадите са най красивите които съм виждала и са осигурили безопасността на хората защото има доста стръмни участъци.Пожелавам всеки да ги посети и усети природата до себе си както направихме аз и семеството ми!
През месец август бях на Крушунските водопади. На 2 октомври заминавам пак. Това е кътче от рая. Въпреки многото посетители на тази Еко пътека си заслужава да се види , тази божествена гледка.
Посетих Крушунските водопади през месец октомври преди две годин и въпреки,че беше неделя нямаше нито една сергия.Бъх много впечатлена,въпреки че съм имала удоволствието да посетя и Ниагарския водопад.Неприятна е гледката на изоставена сграда в началота на пътеката, иначе всичко друго е ОК.
mnogo e qko az ve`e hodih
mn.krasivo prosto e velikolepno krasota
За съжаление търговците преследват активните туристи навсякъде, с цел да им продадат какво ли не… по този метод се опропастяват много райски кътчета.